Р Е Ш Е Н И Е № 73 София, 20. 03. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Виолета Петрова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.304 ГПК. Образувано е по молба на В. И. Г. с вх. № 2279 /21.12.2012 г. за отмяна на влязло в сила решение № 299 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 373 /2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 67 /27.11.2009 г. по гр.д. № 141 /2007 г. на Ботевградски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС на И. Х. И. и К. А. К. срещу И. К. Г., Ц. К. Г. и Г. Т. Г. за дворно място - УПИ по плана на м. З., [населено място]. Въззивното решение, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 21.09.2011 г. поради недопускане на касационно обжалване с определение № 843 /21.09.2011 г. по гр.д. № 1354 /2010 г. на ВКС, І г.о.. Молителят твърди, че е съпруга на И. К. Г., че бракът им е сключен далеч преди завеждането на иска и продължава; по делото са разгледани възражения на И. К. Г. за придобиване на имота по давност и за успешно проведено владение; молителят твърди, че е владяла имота заедно със съпруга си през целия исков период, поради което и поради факта на брака им тя е задължителен необходим другар по смисъла на чл.216,ал.2 ГПК и решенията имат сила и за нея, но искът не е бил предявен срещу нея и тя узнала за решенията преди месец, поради което е налице основанието за отмяна по чл.304 ГПК. Насрещните страни И. Х. И. и К. А. К. твърдят в отговор, че молбата е недопустима и неоснователна, т.к. ответникът Г. не е заявил самостоятелно право на собственост върху имота, нито придобивен способ, а се е защитавал като е оспорвал правото на собственост на ищците и е направил (евентуално) възражение за подобрения и право на задържане и щом придобиването на правото на собственост в съпружеска имуществена общност и обвързаността на страна по делото – ответник с неучастващ по делото негов съпруг в общо имуществено правоотношение с характер на СИО, не е станало част от предмета на спора, то и влязлото в сила решение не засяга правата на трети, неучастващи в делото лица. В случаите, когато общността на между двамата съпрузи се изразява само в упражняване на фактическа власт върху имота, независимо дали владение или държане, необходимо другарство не е налице. В съдебно заседание поддържат доводи за неоснователността на молбата за отмяна. И. К. Г. (съпруг на молителя) твърди, че молбата за отмяна е основателна и че тя е следвало да вземе участие в процеса. Настоящият състав намира следното : Молбата за отмяна е допустима, т.к. е подадена от трето лице, което твърди, че решението има сила по отношение на него, подадена е в срок (според твърдението за узнаване на решението) и е редовна. Предпоставките за допустимостта на молбата се преценява по твърденията на молителя, а не по доказателствата за тях, поради което доколкото молителят твърди наличието на обстоятелства, които попадат във фактическия състав на молбата за отмяна – че по делото са разгледани възражения на И. К. Г. за придобиване на имота по давност, както и че молителят е владяла имота заедно със съпруга си през целия исков период, което е твърдение за участие в неделимо спорно правоотношение, следва да се приеме, че молбата е допустима, а установяването на наличието или липсата на основанието се отнася до основателността на молбата. Основателно е твърдението на насрещните страни И. И. и К. К., че И. К. Г. се е бранил по делото с възражения за липса на идентичност на възстановения на ищците поземлен имот и процесния и за извършени подобрения и право на задържане (л.25 и л.32 от делото на Бот. РС). В своя защита той (както и останалите ответници) не е противопоставил твърдения за наличие на самостоятелни права на собственост върху дворното място. Доводите във въззивната му жалба (л.25 от делото на СОС) също се отнасят единствено до стойността на подобренията в незастроения имот – ограда, водопровод, чешма, барака и плодни и декоративни насаждения. Съответно първоинстанционният и въззивният съд са разгледали единствено направените възражения за подобрения и право на задържане. В касационната жалба (л.7 от делото на ВКС) също са наведени единствено доводи за нарушения, свързани с възраженията за подобрения. Щом по делото не е въведено като предмет на спора придобиването на процесния имот от ответника И. К. Г. по време на брака с молителя В. И. Г., то спорното правоотношение не е неделимо, не придава на В. И. Г. качеството на необходим другар в процеса и решенията, чиято отмяна се иска, не обвързват молителя В. Гайдарска като участник в неделимо спорно правоотношение на съпружеска имуществена общност с нейния съпруг ответникът И. К. Г. по отношение на процесния имот. Поради което молбата за отмяна е неоснователна. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Искането на насрещните страни И. И. и К. К. за присъждане на разноски е основателно за сумата 300 лева, чието уговаряне и заплащане за процесуално представителство е удостоверено с представения договор за процесуално представителство. Насрещната страна И. Г. не претендира разноски и не е доказал, че е направил такива, поради което разноски не следва да му се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. И. Г. с вх. № 2279 /21.12.2012 г. с правно основание чл.304 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 299 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 373 /2010 г. на Софийски окръжен съд, влязло в сила на 21.09.2011 г., поради недопускане на касационно обжалване с определение № 843 /21.09.2011 г. по гр.д. № 1354 /2010 г. на ВКС, І г.о., с което е оставено в сила решение № 67 /27.11.2009 г. по гр.д. № 141 /2007 г. на Ботевградски районен съд в частта, с която са уважени искове по чл.108 ЗС. Осъжда В. И. Г. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], бл.В., вх.В, ет.3, ап.5, да заплати на И. Х. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. „17-ти ноември” № 41 и К. А. К. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата 300 (триста) лева разноски за процесуално представителство в производството по молбата за отмяна. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.