О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№323
[населено място], 18.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: В. Н.
К. Г.
като изслуша докладваното от съдия Г. ч.т.д. № 976 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ж. В. В., чрез пълномощника му адв. К. С. срещу определение № 175/25.01.2016г. по ч.гр.д. № 2841/2015г. на ПОС в частта, с която е потвърдено разпореждане от 28.09.2015г. по гр.д. № 2816/2014г. на ПРС-X. с., с което е върната обратно въззивната му жалба с вх. № 42137/25.09.2015г. против решение № 2951/10.08.2015г. по делото на ПРС.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на ПОС. Моли за неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба [фирма] не подава писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд е било съобщено редовно на частния жалбоподател на 08.09.2015г. Същият е подал въззивна жалба на 25.09.2015г., което е след изтичане на преклузивния срок за това /23.09.2015г./. От представените с частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба писмени доказателства не е видно, че пратката, адресирана до РС-Пловдив и постъпила в пощата на 23.09.2015г., респ. получена в РС-Пловдив на 25.09.2015г. е съдържала точно въззивната жалба по гр.д. № 2816/2014г. на ПРС.
В изложението към частната касационна жалба е поставен правният въпрос относно възможността страната да установи датата на подаване на въззивна жалба по пощата. Въведен е допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради съществуваща задължителна практика, обективирана в решение № 440/31.05.2010г. по гр.д. № 1504/2009г. на ВКС, III г.о. и определение № 714/20.12.2010г. по ч.гр.д. № 635/2010г. на ВКС, IV г.о. и нeзадължителна практика на ВКС – решение № 439/27.07.2005г. по т.д. № 714/2004г. на ВКС, I т.о. и определение № 604/26.10.2015г. по ч.т.д. № 2009/2015г. на ВКС, II т.о.
ВКС намира, че е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като произнасяането по поставения въпрос от ПОС е обусловило крайните му правни изводи по процесуалния спор. По така формулирания въпрос е налице задължителна практика, обективирана в цитираното от частния жалбоподател решение по чл.290 ГПК и определение чл.274, ал.3 ГПК. Същата практика преодолява необходимостта от произнасяне по допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. За проверка съответствието на въззивния съдебен акт с така посочената задължителна практика на ВКС следва да се допусне касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По поставения правен въпрос ВКС намира следното:
В решение № 440/31.05.2010г. по гр.д. № 1504/2009г. на ВКС, III г.о. и определение № 714/20.12.2010г. по ч.гр.д. № 635/2010г. на ВКС, IV г.о. е прието, че разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК установява правилото, че срокът не се смята пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. При спор относно датата на подаване на пратката следва да се съберат доказателства за проверка на поставената дата върху пратката на пощата, а така също пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда. Настоящият състав възприема изцяло дадения отговор на въпроса. Неотбелязването от страна на съдебната администрация върху първа страница на жалбата на номера на обратната разписка или датата на пощенското кеймо с означение за получаването й и неприлагането на пощенски плик, не лишава страната от възможност да докаже подаване на жалбата в срок чрез изпращането й по пощата. Представянето на известие за доставяне на пощенска пратка, разписка за приета пратка и касов бон за пощенска услуга следва да се обсъдят с оглед на тяхното съдържание като доказателства в тази насока.
По същество на частната жалба настоящият състав на ВКС намира следното:
Обжалваното определение е постановено в противоречие с така даденото разрешение на въпроса. Частният жалбоподател е представил пред въззивния съд доказателства: известие за доставяне на пощенска пратка, разписка за приета пратка с баркод идентичен с този на известието за доставяне и касов бон за пощенска услуга. Видно от съдържанието на известието за доставяне за подател е посочен пълномощника на страната, а за получател – РС-Пловдив. Пратката е подадена съобразно разписка за приета пратка на 23.09.2015г., като с известието за доставяне се удостоверява получаването й от служител на РС-Пловдив на 25.09.2015г. Последната дата съвпада с поставената от администрацията на РС-Пловдив върху въззивната жалба дата на постъпване – 25.09.2015г. Видно от подадената от насрещната страна - ЕТ въззивна жалба, за която е запазен и приложен пощенския плик, върху нея не е отбелязан номерът на обратната разписка или датата на пощенското кеймо с означение за получаването й. По аналогичен начин съдебната администрация на РС-Пловдив е процедирала и с постъпилите по пощата частна жалба вх. № 45977/12.10.2015г.; частна жалба вх. № 44144/01.10.2015г.; отговор на частна жалба вх. № 48884/28.10.2015г. Налага се извод, че във връзка с оформянето на постъпилите книжа, изпратени по пощата от страните, е налице нарушение на чл.35, ал.2 от Правилника на администрацията в съдилищата, за което страната не може да бъде санкционирана с връщане на въззивната й жалба.
Съвкупната преценка на доказателства обуславя заключение, че въззивната жалба на частния жалбоподател е подадена преди изтичане на срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 175/25.01.2016г. по ч.гр.д. № 2841/2015г. на ПОС в обжалваната част и потвърденото с него разпореждане от 28.09.2015г. по гр.д. № 2816/2014г. на ПРС-X. с.
ВРЪЩА делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивна жалба с вх. № 42137/25.09.2015г. против решение № 2951/10.08.2015г. по гр.д. № 2816/2014г. на ПРС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |