Р Е Ш Е Н И Е
№ 159
гр. София, 03.09.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 26 април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЧЛЕНОВЕ:ЗОЯ АТАНАСОВА
МАРИЯ ЯНАЧКОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 1205 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Х. Б. Б., Н. Х. А. и Б. Х. Б., всички чрез адв. С. М. против решение № 366 от 30.09.2011 г. по в.гр.дело № 479/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Районен съд Кюстендил от 28.04.2011 г. по гр.дело № 1604/2010 г. по описа на същия съд. С последното е разпределено на осн. чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на ПИ с идентификатор * по КК на [населено място], стар идентификатор УПИ парцел *., им.пл. № * в кв.52 по плана на [населено място] с площ от 385 кв.м. както следва – К. С. П. и А. Б. П. да ползват общ дял с площ от 109 кв.м., оцветен с жълт цвят на скица, приложение № 2 към заключение вх. № 306/04.01.2011 г. на в.л.инж. Л.В., Х. Б. Б., Н. Х. А. и Б. Х. Б. да ползват общ дял с площ от 132 кв.м., оцветен със зелен цвят на скица, приложение № 2 към същото заключение на вещото лице инж.Л.В., К. С. П., А. Б. П., Х. Б. Б., Н. Х. А. и Б. Х. Б. да ползват общо дял с площ 20 кв.м., оцветен с червен цвят на скица, приложение № 2 към заключението на в.л.инж. Л.В..
Ответниците по жалбата К. С. П. и А. Б. П., чрез адв. Л. С. в писмен отговор са изразили становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
С определение № 54/24.01.2012 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн.чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос при иск с пр.осн.чл.32,ал.2 ЗС следва ли съдът да се ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците и на фактическото ползване на имота към момента на решаване на спора, съответно да предпочете вариант, който да осигури удобен начин на ползване, както и достъп до имота, съответно до построените в него сгради с оглед обслужването и поддръжката им.
От фактическа страна е прието, че ищците К. П. и А. П. са собственици на ½ ид.част от процесния имот, представляващ ПИ с идентификатор * по КК на [населено място], стар идентификатор УПИ - парцел *., имот пл. № * в кв.52 по плана на [населено място]- 1/3 ид.част в режим на СИО като съпрузи и 1/6 ид.част за А. П. на основание наследяване от Б. Б..
Ответниците Х. Б., Н. А. и Б. Б. са собственици общо на ½ ид.част от имота, като Х. Б. на 1/6 ид.част на основание наследяване от Б. Б. и общо 1/3 ид.част за Н. А. и Б. Б. на основание дарение.
Прието е, че процесния имот е застроен с двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 124 кв.м., от която първият етаж е собственост на ответниците, а вторият етаж на ищците. В североизточната част на терена са изградени два гаража – с идентификационен номер *, находящ се на границата с поземлен имот * се ползва от ищците, а гараж с идентификатор * се ползва от ответниците. В югозападната част на имота е изграден и гараж с идентификатор *, който се ползва от ответниците. Прието е, че около жилищната сграда е изградена бетонова пътека с ширина 0.60 м. В северозападната част на дворното място има изграден от ищците водоизточник/бунар/, чиито капак е на нивото на терена.
Съдът е приел, че достъпът от улицата до входа за първия етаж, находящ се на северната фасада на сградата се осъществява от външно стълбище с височина под 1.20 м., а до входа за втория етаж, находящ се на западната фасада на сградата с външно стълбище с височина над 1.20 м.
Прието е, че към настоящия момент ищците ползват източната страна от дворното място, ведно с гараж с идентификатор *, през който е и достъпът до входа на мазето/сутерен/, намиращ се на източната фасада на сградата. Ответниците ползват западната страна, заедно с останалите два гаража, като достъпът до входа на мазето/сутерен/, намиращ се на западната фасада е през двора, но има такъв и от основното стълбище за етажа.
Съдът е приел, че процесният имот е бил собственост на Б. С. Б., чиито наследници по закон са ищцата А. П. и ответникът Х. Б.. Приживе Б. Б. се разпоредил с процесния имот възмездно в полза на всяко от децата с по 1/3 ид.част, а 1/3 ид.част от имота е наследена от низходящите при равни части след смъртта на Б. Б..
Със саморъчно завещание от 20.03.2003 г. Б. Б. се разпоредил за след смъртта си с части от постройки в дворното място с изрично отразяване, че при делба на собствената му част от земята завещава на сина си Х. в повече 23 кв.м. от нея, както и, че при делба на земята да се вземат предвид гаража на сина му до улицата, външното стълбище на дъщеря му и общата пътека от уличната врата до стълбището.
Съдът е приел, че страните по делото – ищците от една страна и ответниците от друга са съсобственици при равни права – по ½ ид.част от процесния поземлен имот. Прието е, че между тях не може да се постигне съгласие за ползването на имота – т.е. налице са елементите от фактическия състав на чл.32,ал.2 ЗС за разпределение ползването на имота от съда.
Възприет е вариант втори от заключението на вещото лице по назначената СТЕ вх. № 306/04.01.2011 г. Според съда този вариант е съобразен с влошените отношения между съсобствениците, правото на ответниците да ползват с 23 кв.м.повече от притежаваната половина, необходимостта от свободен достъп до собствените постройки при спазване принципа за равнопоставеност. Съобразно избрания вариант втори се предвижда самостоятелни входове за съсобствениците, което води до предотвратяване на конфликти между тях. Относно същия вариант съдът е приел, че не е предвидена обща пътека до гаража на ответниците – обект с идентификатор *, за което липсва необходимост, тъй като този обект граничи с част, която се ползва от самите ответници, а ищците не го ползват.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на иска с пр.осн.чл.32,ал.2 ЗС и е постановил разпределение на ползването на процесния имот между страните по делото съобразно посочения вариант .
По правния въпрос:
Касационно обжалване е допуснато по посочения по-горе правен въпрос на осн.чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С решение № 1134/20.10.2008 г. по гр.дело № 3208/2007 г. на ВКС IV г.о. по предявен иск с пр. осн. чл. 32, ал. 2 ЗС е прието, че при администриране отношенията между страните, породени от неразбирателство относно ползването на имота съдът следва да предпочете този вариант, който съответства на правата им в съсобствеността и осигурява удобен начин на ползване и достъп до имота, както и до построените в него сгради с цел обслужването им и поддръжката им.
Настоящият съдебен състав приема за правилно становището на съдебния състав на ВКС в посоченото решение.
Съгласно разпоредбите на чл.31,ал.1 ЗС всеки съсобственик може да ползва съсобствената вещ според нейното предназначение и по начин да не пречи на останалите съсобственици да си служат с нея съобразно правата им. Съсобствената вещ се ползва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ – чл.32,ал.1 ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ начинът на разпределение се определя в производството по предявен иск с пр.осн. чл. 32, ал. 2 ЗС. Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в случаите, когато не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата вещ или взетото решение от мнозинството е вредно за вещта. С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик. Съдът следва да определи частите за реално ползване за всеки съсобственик по начин, който да съответства на правата от съсобствеността, да осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, както и на построените в него сгради за обслужването поддържането им. Със съдебното решение частите за реално ползване следва да са определени по начин, който да не създава предпоставки за бъдещи спорове между съсобствениците относно постановеното разпределение на ползването.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид изложените доводи по поставения правен въпрос настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.32,ал.2 ЗС.
Неправилен е извода на въззивния съд за разпределение ползването на съсобствения имот между страните по делото съобразно вариант втори от заключение вх. № 306/04.01.2011 г. на в.л. инж. Л. В., който съответства на правата им, на фактическото ползване на имота от съсобствениците и че този вариант осигурява удобен достъп до имота и построените в него сгради за ищците и за ответниците. Предпочетеният вариант за разпределение ползването на съсобствения имот не осигурява в еднаква степен удобен достъп до имота и до построените в него сгради за обслужването и поддържането им за ищците и за ответниците.
Както се посочи при разпределение на ползването всеки съсобственик следва да получи част от съсобствения имот за реално ползване, която да съответства на правата му от съсобствеността, както и да се осигури удобен начин за ползване и достъп до имота и до построените в него сгради с оглед на обслужването и поддръжката им. В настоящият случай ищците К. С. П. и А. Б. П. са собственици общо на ½ ид.част от процесния имот, представляващ ПИ с идентификатор * по КК на [населено място], стар идентификатор УПИ - парцел *., имот пл. № * в кв.52 по плана на [населено място]. Ответниците Х. Б., Н. А. и Б. Б. са собственици общо на ½ ид.част от имота. Установено е, че процесния имот е застроен с двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 124 кв.м., от която първият етаж е собственост на ответниците с достъп от улицата до входа на етажа, находящ се на северната фасада на сградата, осъществяван от външно стълбище с височина под 1.20 м. Вторият етаж е собственост на ищците, като достъпът от улицата до входа на този етаж, находящ се на западната фасада на сградата се осъществява от външно стълбище с височина над 1.20 м. В североизточната част на терена са изградени два гаража – с идентификационен номер *, находящ се на границата с поземлен имот * се ползва от ищците, а гараж с идентификатор * се ползва от ответниците. В югозападната част на имота е изграден и гараж с идентификатор *, който се ползва от ответниците. Установено е, че около жилищната сграда е изградена бетонова пътека с ширина 0.60 м. Не са налице данни по делото в северозападната част на процесния имот да е изграден водоизточник/бунар/ от ищците. Установено е, че източната част от дворното място се ползва от ищците, а западната част се ползва от ответниците.
С оглед на така установените факти по делото съдът намира, че вариант първи от заключението на вещото лице инж. Л.В. вх. № 9096/22.03.2011 г. съответства най-пълно на правата на съсобствениците и на фактическото ползване на дворното място. Този вариант осигурява в еднаква степен удобен начин на ползване и достъп до имота и до построените в него сгради с цел обслужването и поддържането им за ищците от една страна и за ответниците от друга. При определяне на варианта съдът взема предвид, че със същия се осигурява и удобен достъп до собствения на ищците втори етаж от масивната жилищна сграда, изградена в процесното дворно място, както и такъв удобен достъп, и на ответниците до собствения им първи етаж от същата жилищна сграда – за ползване на съответните обекти и за обслужването им. Вещото лице при този вариант е взело предвид и волята на завещателя Б.Б. на ответника Х. Б. да се предоставят още 23 кв.м. от терена, обстоятелство, което не е оспорено от ищците. Според този вариант на скицата на вещото лице ищците следва да ползват 102.75 кв.м. от процесното дворно място, оцветена в жълт цвят, ответниците следва да ползват 125.75 кв.м., оцветена със зелен цвят, а за общо ползване остава частта, оцветена с червен цвят от 32.50 кв.м. При определяне варианта на вещото лице за разпределение на ползването на съсобственото дворно място съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на конфликти между страните по повод ползването на дворното място.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени. Вместо отменената част ползването на процесния имот следва да се разпредели между страните по делото по вариант първи от заключението на вещото лице с вх. № 9096/22.03.2011 г., като скицата към същото, приподписана от настоящия съдебен състав се счита неразделна част от решението.
Съдът взема предвид естеството на производството по чл.32,ал.2 ЗС и намира, че разноските следва да бъдат понесени от страните, така както са направени.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя изцяло въззивно решение № 366/30.09.2011 г. по в.гр.дело № 479/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд и вместо това постановява
Разпределя на основание чл.32,ал.2 ЗС ползването на поземлен имот с идентификатор * по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК /стар идентификатор: УПИ – парцел *., имот пл. № * в кв. 52 по плана на [населено място]/, с адрес на имота [населено място], [улица], с площ от 385 кв. м. при съседи – поземлени имоти: *, *, *, *, * между съсобствениците К. С. П. ЕГН [ЕГН], А. Б. П. ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] Х. Б. Б. ЕГН [ЕГН], Н. Х. А. ЕГН [ЕГН] и Б. Х. Б. ЕГН [ЕГН], тримата с адрес [населено място], [улица] както следва:
К. С. П. и А. Б. П. да ползват в общ дял от описания имот с площ от 102.75 кв.м., оцветен с жълт цвят на скица № 1 към заключението на вещото лице инж. Л.В. с вх. № 9096/22.03.2011 г.
Х. Б. Б., Н. Х. А. и Б. Х. Б. да ползват общ дял от описания имот с площ 125.75 кв.м., оцветен със зелен цвят на скица № 1 към заключението на вещото лице инж. Л.В. с вх. № 9096/22.03.2011 г.
К. С. П., А. Б. П., Х. Б. Б., Н. Х. А. и Б. Х. Б. да ползват общо дял с площ от 32.50 кв.м., оцветен с червен цвят на скица № 1 към заключението на вещото лице инж. Л.В. с вх. № 9096/22.03.2011 г.
Скица № 1 към заключението на вещото лице инж. Л.В. с вх. № 9096/22.03.2011 г., приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |