4 Р Е Ш Е Н И Е № 402 София 21.01.2015 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1921/2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат К. М., срещу въззивно решение №1 от 03.01.2014 г. по гр. дело №2402/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение №4613 от 29.12.2011 г. по гр. дело №5540/2010 г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният от касатора срещу Е. И. П. и Х. С. П. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 8038. 74 лв. част от общо дължимата сума от 18 000 лв. - обезщетение за неизпълнение на задължението за издръжка и гледане за периода от 04.12.2005 г. до 04.12.2008 г. по сключен между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № .... Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, защото ищецът в качеството си на кредитор по договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е изпаднал в забава като не е осигурил необходимото съдействие, за да може длъжниците да изпълняват своите задължения за гледане и издръжка към него в процесния период. Поради честите си и продължителни пътувания из страната и в чужбина ищецът е прекарвал много малка част от времето си в [населено място], където е местожителството на ответниците, поради което последните не са могли да изпълняват в натура своите задължения по гледане и издръжка към него. Ако кредиторът напусне жилището, където трябва да бъде гледан и по този начин осуетява уговорените гледане и издръжка, то длъжникът не е длъжен да го издирва къде се намира и да го кани да се върне. Последица от това, че кредиторът не е приел изпълнението е, че длъжникът се освобождава от задължението си за времето, за което той неоснователно не го приема. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че ответниците по делото не са били длъжни да изпълняват задължението си за издръжка поради неоказването на съдействие от негова страна като кредитор по договор за издръжка и гледане. Ответниците по касационната жалба Е. И. П. и Х. С. П., двамата от [населено място], оспорват жалбата. С определение №585 от 28.04.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1 от 03.01.2014 г. по гр. дело №2402/2013 г. на Варненския окръжен съд.Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос за това дали неприемането и съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора по договор за издръжка и гледане освобождава длъжника от задължението за издръжка. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: С представеното от касатора решение №494 от 16.11.2011 г. по гр. дело №642/2011 г. на ВКС, IV г.о. е уеднаквена практиката по повдигнатия от касатора въпрос в следния смисъл: Прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, се поставя в забава. Това не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява в натура или в пари. При отказ да се приема натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не следва да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация. Н. на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на приобретателя да полага грижи води до погасяване на това задължение, тъй като неговото изпълнение е възможно само в натура. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № .... и ищецът в качеството си на кредитор по договора е изпаднал в забава като не е осигурил необходимото съдействие, за да може ответниците като длъжници да изпълняват своите задължения за гледане и издръжка към него за процесния период. Неправилно обаче съобразно изложеното по-горе е направил извод, че при липсата на съдействие от страна на кредитора длъжниците се освобождават от задължението за издръжка. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. По делото е безспорно установено, че за процесния период ответниците по иска не са изпълнявали задължението си за издръжка, нито са престирали неговия паричен еквивалент. От приетата по делото експертиза се установява, че за периода от 04.12.2005 г. до 04.12.2008 г. размерът на дължимото обезщетение е 8 038.74 лв. Искът е основателен за сумата 5 284.19 лв. за периода 19.02.2007 г. – 04.12.2008 г. За времето до 19.02.2007 г искът е погасен по давност с оглед направеното възражение. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени 2 842.67 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1 от 03.01.2014 г. по гр. дело №2402/2013 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено решение №4613 от 29.12.2011 г. по гр. дело №5540/2010 г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният от А. Г. Г. срещу Е. И. П. и Х. С. П. частичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 5 284.19 лв. - обезщетение за неизпълнение на задължението за издръжка и гледане за периода 19.02.2007 г. – 04.12.2008 г. по сключен между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ..., както и в частта, с която са присъдени 162.77 лв. деловодни разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Е. И. П., [населено място], и Х. С. П., [населено място], [община], област М., да заплатят на А. Г. Г., [населено място], сумата 5 284.19 лв. - обезщетение за неизпълнение на задължението за издръжка и гледане за периода 19.02.2007 г. – 04.12.2008 г. по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ... със законната лихва от 19.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2 842.67 лв. деловодни разноски. ОСТАВЯ В СИЛА решение №1 от 03.01.2014 г. по гр. дело №2402/2013 г. на Варненския окръжен съд в останалата обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.