Р Е Ш Е Н И Е № 455 гр.София, 15 декември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурор от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1613/2014 г. на ВКС, ІІІ наказателно отделение и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба от адвокат Т. Г. от САК- служебен защитник на подсъдимата В. В. В. срещу въззивно решение № 214/ от 12.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 373 по описа за 2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда от 20.03.2014 г. по НОХД № 674/2014 г. Софийски градски съд, нак. отд., 32-ри състав. С присъдата подсъдимата В. В. В., ЕГН: [ЕГН], е призната за виновна, че при продължавано престъпление, в периода 04.06. - 05.06.2013 г. в [населено място], на седем пъти е използвала данни - номер на карта, срок на валидност и трицифрен код от платежен инструмент - банкова дебитна карта на Д. Д., чрез извършването на седем неправомерни транзакции на обща стойност 107,10 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, е осъдена на шест месеца лишаване от свобода като на основание чл. 66 от НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от три години. Касационните основания в жалбата са за нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и явна несправедливост на наказанието. В тяхна подкрепа са следните доводи: неправилно не е приета малозначителност на случая; не са отстранени противоречията в показанията на разпитаните свидетели; наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не е съобразено с имущественото и здравословно състояние на подсъдимата, не са оценени данните за нейната личност, определящи ниската й степен на обществена опасност. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимата не се явява, редовно призована. За нея се явява адвокат Т. Г. от САК, назначен от състава на ВКС за служебен защитник на подсъдимата в касационното производство. Защитата поддържа жалбата и претендира за несъставомерност на деянието, поради липсата на субективната страна на състава на престъплението по чл. 249, ал.1 от НК. Представителят на ВКП моли да се остави без уважение жалбата, тъй като са събрани релевантните доказателства; деянието е съставомерно под признаците на престъплението за което подсъдимата е привлечена да отговаря; наказанието е справедливо - определено е при условията на чл. 55 от НК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на касационна проверка, съгласно правомощията си, намери следното: Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не е нарушен материалният закон. Установените по делото факти от предмета на доказване са оценени правилно под признаците на инкриминираното от обвинението деяние като престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК. Авторството на деянието от подсъдимата и механизма на неговото извършване - използване на чужда дебитна карта, без съгласието на нейния титуляр, представляваща платежен инструмент, са установени от съвкупната проверка и оценка на събраните гласни доказателствени средства и писмени доказателства. Свид. Д. е изяснил, че за времето от последната покупка, наредена от него като титуляр на дебитна карта „Виза” за депозиране на лични парични средства по банкова сметка, открита в Обединена Българска Банка, до откриване на липсата на картата на 05.06.2013 г. и липсата на 107, 10 лева от сметката и блокирането й от ОББ, с този платежен инструмент за времето от 21:15 ч. на 04.06.2013 г. до 14:16 ч. на 05.06.2013 г. са били извършени седем транзакции по „Интернет” с превеждане на сума на обща стойност 107,10 лв. в полза на три търговски фирми. Установено е и от писмените доказателства, че покупките, заплатени с тази дебитна карта, са извършени от адреса на подсъдимата В. В. в София,[жк], [жилищен адрес] вх.”а”, ап.217, с код за интернет услуга IP:78.90.104.189, с посочени E- mail адрес и мобилен телефон, принадлежащи на подсъдимата, която лично се е регистрирала като потребител и е наредила плащане на стоки по „Интернет”, с набиране на изписаните върху картата на свид.Д. шестнадесет цифров код, датата на валидност и трицифрен код CVV2. Авторството на подсъдимата на извършените седем парични транзакции без съгласието на титуляра, е безспорно установено, тъй като регистрацията на потребителя е изисквала личните му данни, номера на ползвания мобилен телефон. От друга страна, тя е била улеснена безпрепятствено да използва чуждия платежен инструмент, тъй като регистрацията е изисквала от потребителя да се въведат само данните за типа на картата, за 16-цифрения й номер и за трицифрения й код на гърба на пластиката. По делото е установено, че той е използван без съгласието на нейния собственик . В тази насока съдът е обсъдил както показанията на титуляра на дебитната карта, така и обясненията на подсъдимата , която не спори , че е ползвала картата. При тези данни , верен е правният анализ на установените фактически обстоятелства, които правилно са подведени под обективните и субективни признаци на състава на чл. 249, ал.1 от НК, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК. Законосъобразно е изведено усложненото продължавано престъпление , поради наличието на седем отделни деяния, всяко от които осъществява състава на престъплението, намират се обективна и субективна връзка и са извършени в рамките на непродължителен периоди от време – за два дни, така че всяко следващо деяние от обективна и субективна страна е продължение на предходното. Неоснователно се твърди, че случаят е малозначителен. Правното съдържание на малозначителността на престъплението е намерило място в чл. 9, ал. 2 от НК, според който деянието не е престъпно, ако макар и формално да осъществява състав на престъпление от Особената част на НК, не съдържа обществена опасност или тя е явно незначителна. В случая от данните по делото не може да бъде изведена липса или явна незначителност на обществената опасност на деянието като един от кумулативните му признаци по чл. 9, ал.1 от НК. В жалбата не се съдържат конкретни доводи в подкрепа на тази теза, а има само несъгласие с изводите за нейното отхвърляне. Конкретното престъпно посегателство се изразява в усложнено престъпление със седем отделни деяния, самостоятелно осъществяващи инкриминирания състав, който като усложнено престъпление, е достатъчно да се извърши поне с две деяния. Следователно тази характеристика на фактическия състав на конкретното престъпление обективира упоритост и устойчивост на престъпния умисъл на подсъдимата и генериране на престъпните последици в общ вредоносен резултат, независимо от стойността на неправомерно използваните парични средства. Стойността на причинените вреди не е решаващ критерий за степента на опасност на деянието и дееца. Посегателството е изисквало използването от дееца на система от действия без съгласието на титуляра на сметката, които са повтаряни многократно за един кратък период от време. Следователно, конкретното деяние се характеризира с интензивно засягане на защитените от наказателното право обществени отношения и поради това е несъвместим извод за заниженост или за липса на обществена опасност на деянието. Невярно се изтъква в жалбата за неотстранени противоречия при оценката и анализа на показанията на разпитаните свидетели. Няма противоречие в показанията на свидетелите Д., Д., П.. Всеки от свидетелите е разкрил фактически данни, относими към различни обстоятелства от предмета на доказване; свидетелката С. Д. е установила, че с подсъдимата са живяли на един и същи адрес по време на деянието; ползвали са един и същи „ай пи” адрес, но транзакциите са осъществени от компютъра и с регистрацията на данните на подсъдимата; свидетелят Н. П. е изяснил принципно механизма на търгуване по „Интернет”; за потребителската регистрация; за данните на потребителя като купувач и с формалностите по въвеждане данните от платежния инструмент. Свидетелят Д. Д. е разкрил загубването на процесната дебитна карта, на която е собственик и липсата на 107,10 лв. от паричната сума по същата сметка. Съдебните състави на СГС и САС мотивирано са обосновали изводите си, с които са приели за недостоверни обясненията на В., а само като средство за защита, че е ползвала данните на картата поради грешка. Тезата й за заблудата, че пазарува със собствената си карта е опровергана аргументирано с приетото от инстанционните съдилища, че подсъдимата е премълчала намирането на картата, вместо да я предаде; ползвала я седем пъти, а не еднократно; едва след откриването й от полицията се е свързала с титуляра на картата; във всеки от тези седем пъти е използвала данните от чужда дебитна карта, различни от данните в нейната карта. Основателно тези разсъждения на предходните инстанции опровергават тезата й и обуславят съдържанието на умисъла на подсъдимата за съзнаването на факта на използването на чуждия платежен документ без съгласието на титуляра. Съставът на ВКС намира оплакването за явна несправедливост на наказанието за неоснователно. Първостепенният съд е наложил наказание под минимума на предвидения в закона размер за извършеното от подсъдимата престъпление. При индивидуализацията на наказанието основателно е мотивирано наличие на многобройни смекчаващи вината на подсъдимата В. обстоятелства, съответстващи на хипотезата по чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Не са игнорирани и здравословното и имущественото й състояние, и данните за нейната личност, определящи я с ниска степен на обществена опасност, поради извод за инцидентност на проявата. Воден от тези мотиви и съгласно чл. 354, ал.1,т.1 от НПК, съставът на ВКС, ІІІ н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 214/ от 12.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 373 по описа за 2014 г. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :