5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 134 [населено място], 02.04.2020г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и трети март, през две хиляди и двадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 468/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Й., М. Й. и Ю. Й. против определение № 313/19.12.2019 г. по ч.т.д.№ 446/2019 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено определение от 03.10.2019 г. по т.д.№ 114/2019 г. на Окръжен съд Велико Търново ,за спиране на производството по същото, на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК, с оглед образувано досъдебно производство ДП – ЗМ № 10/10.03.2018 г. на ОСлО при Окръжна прокуратура - Велико Търново / прокурорска преписка № 504/2018 г. по описа на Районна Прокуратура – Горна Оряховица /. Касаторът оспорва правилността на въззивното определение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са налице предпоставките на чл.229 ал.5 ГПК за спиране на производството , при липса на висящо наказателно производство, а и в гражданското съдопроизводство е напълно възможно установяване противоправния характер на деянието и виновността на дееца – делинквент / фактическия състав на чл.45 ЗЗД /. Изтъква се и обстоятелството, че , по противопоставеното от ответника – застраховател съпричиняване от пострадалия , евентуалната наказателна присъда не би имала обвързваща за гражданския съд сила, съгласно чл.300 ГПК, поради което изследване на механизма на ПТП в гражданското съдопроизводство отново би било задължително. Сочи се, че чл.477 ал.1 КЗ не предвижда установяване на причинените вреди с присъда на наказателен съд, като резултат от деяние, квалифицируемо като престъпление. Напротив, съгласно чл.496 ал.3 КЗ застрахователят не може да откаже изплащане на обезщетение, на основание задължителната застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, при представяне на констативен протокол за ПТП / т.1 на разпоредбата / , каквото е сторено в настоящия случай. Ответната страна – ЗАД „ Булстрад Виена Иншуърънс Груп „ – не е взела становище по частната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното : Производството е образувано по предявен от жалбоподателите иск, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / , за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Й. Й., в причинна връзка с ПТП от 10.03.2018 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество лек автомобил . С исковата молба е представен констативен протокол за ПТП, в който не е посочен виновния за същото водач на МПС, нито обстоятелствата и причините за същото. Позовавайки се на липсата на яснота относно механизма на ПТП и вината на участвалите в същото водачи на МПС, ответното застрахователно дружество е поискало спиране на производството, на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК, предвид образувано досъдебно наказателно производство - № ЗМ 10/10.03.2018 г. по описа на Окръжен Следствен Отдел на Окръжна Прокуратура Велико Търново / прокурорска преписка №504/2018 г. по описа на Районна Прокуратура -Горна Оряховица /. С писмо вх.№ 9133/03.10.2019 г. на ОСлО при Окръжна прокуратура Велико Търново е посочено, че досъдебното производство е образувано за разследване на евентуално престъпление по чл. 343 ал.1 б“б“ НК вр. с чл.342 ал.1 НК – за причинена при ПТП,поради непредпазливост и в резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата,тежка телесна повреда на лицето Й. Й., от лице – държавен служител по чл.142 ал.1 т.1 Закона за Министерство на външните работи, без до момента да е постановено привличане на обвиняем. Първоинстанционният съд е уважил искането, без мотивиране относно предпоставките на чл.229 ал.1 т.5 ГПК, извън формалното възпроизвеждане на разпоредбата. Въззивният съд е потвърдил определението, обосновавайки се с идентичността на деянието – предмет на образуваното досъдебно производство и процесното, с което е обоснована отговорността на застрахователното дружество, като функционална от отговорността на делинквента. Съдът се е обосновал и със задължителната сила на наказателната присъда за гражданския съд, съгласно чл.300 ГПК, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца . В изложението по чл.274 ал.3 ГПК жалбоподателите формулират следния въпрос : Правилно и допустимо ли е спирането на производството по гражданско дело, на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК във връзка с образувано досъдебно производство, по което няма образувано и висящо наказателно дело за същото деяние на делинквента от ПТП, при условие, че по гражданското дело, чрез съответните писмени доказателства,съдебни експертизи и свидетелски показания може да се установи извършването на деянието , неговата противоправност и виновността на дееца ? Въпросът е сочен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но без цитиране на съдебна практика, в обосноваване на предпоставките, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното определение с акцентиране на обстоятелството, че установяването с присъда на престъпния характер на поведението на делинквента, причинил ПТП , не е задължително условие за ангажиране отговорността на застрахователя на гражданската му отговорност, а и установяване елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане , каквото това поведение съставлява, е възможно и постижимо в самото гражданско съдопроизводство. Въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване / извън частта упоменаваща като релевантно обстоятелството за необразувано наказателно съдебно производство, относимо към различно основание за спиране на гражданското производство – чл.229 ал.1 т.4 ГПК /, но не се явява обоснован допълнителния селективен критерий, предвид наличието на изобилна и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл.229 ал.1 т.5 ГПК. Именно предвид същата, обаче, с която мотивите на въззивното определение явно конфронтират, е налице основание за допускане на касационното обжалване, поради очевидна неправилност, на основание чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. Съгласно формирана съдебна практика, която настоящият състав споделя / определения по ч.гр.д.№ 6790/2013 г.,ч.гр.д.№ 7165/ 2013 г. на ІV г.о., ­ ч.т.д. № 692/2012 г. и ч.т.д.№ 592/2012 г. на І т.о. на ВКС / , самото наличие на прокурорска преписка за разследване наличието на престъпление не е основание за спиране на гражданско съдопроизводство, предмет на изследване в което е същото деяние. Необходимо е в хода на гражданското производство разглеждащият иска съд да е попаднал на обстоятелства, относими към евентуално престъпление, установяването на което е от значение за правилното разрешаване на правния спор и което не би могло да се извърши в самото гражданско съдопроизводство. Нещо повече, съгласно приетото в определения по ч.гр.д.№ 5301/2013 г., гр.д.№ 4512/2015 г., гр.д.№ 445/2016 г. , гр.д.№ 745/2012 г. и гр.д.№ 7165/2013 г. на ІV г.о. на ВКС , дори не е необходимо да е образувано досъдебно производство, щом гражданския съд установява обстоятелства, от естество да се подведат към определен наказателноправен състав и деянието има значение за разрешаването на спора, съответно мотивирано. Основанието по чл.229 ал.1 т.5 ГПК е различно от това по т.4 на същата разпоредба, поради което позоваването на чл.300 ГПК в настоящия случай е неуместно. Съгласно формираната задължителна съдебна практика / решение по т.д.№211 / 2009 г. на ІІ т.о. на ВКС / за приложението на чл.300 ГПК от значение са елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане и доколко същите са идентични с елементите на деянието, предмет на наказателното производство, за да би била обвързваща гражданския съд постановената присъда - осъдителна или оправдателна, съгласно чл.300 ГПК. Образувано наказателно производство за деяние, напълно идентично по съдържание с противопоставеното в гражданско производство непозволено увреждане, действително би било основание за спиране на гражданското съдопроизводство, но на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Като предходна фаза, досъдебно производство за същото деяние само предполага, но не предпоставя задължително последващо наказателно производство. Нито от доказателството за образуването му и обстоятелствата по гражданското дело, вкл. поради липсата на изричен мотив кое конкретно поведение гражданският съд визира като потенциално престъпно, е възможен извод за пълна идентичност между елементите на деянието, разследвано като престъпление и твърдяното в гражданския спор непозволено увреждане. Липсата на обстоятелства и доказателства за такива обстоятелства, обосноваващи извод за непозволено увреждане до момента не е основание за спиране на производството, с цел евентуално събиране на такива в досъдебно производство. Предвид горното, определението на въззивния съд се явява неправилно и следва да бъде отменено : Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 313/19.12.2019 г. по ч.т.д.№ 446/2019 г. на Апелативен съд Велико Търново. ОТМЕНЯВА определение № 313/ 19.12.2019 г. по ч.т.д.№ 446/2019 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено определение от 03.10.2019 г. по т.д.№ 114/2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново. ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Велико Търново, за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: