Р Е Ш Е Н И Е № 38 гр.София, 22 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 3078/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Д. А. А. против присъда № 360/21.10.2011 год. по въззивно нохд № 239/2011 год. на Благоевградския окръжен съд. Поддържа се, че е постановена при допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с осъждането му по повдигнатото обвинение. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК се обосновава искането за отмяна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Поддържа, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а законът е приложен правилно, поради което присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Районният съд в гр. Сандански с присъда № 251/24.01.2011 год. по нохд № 1/2010 год. признал подсъдимия А. за невиновен в това на 22.08.2009 год. в гр. С. без надлежно разрешително да е държал високорисково наркотично вещество-канабис, на обща стойност 7 160 лева и го оправдал по обвинението по чл.354А, ал.3 пр.2, т.1 НК. Приложил чл.354А, ал.6 НК и отнел в полза на държавата предмета на престъплението, за който постановил след влизане на присъдата в сила да бъде изпратен на Агенция „Митници”. Благоевградският окръжен съд с обжалваната нова присъда по въззивно нохд № 239/2011 год. отменил присъдата на първоинстанционния съд в оправдателната й част и признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.354А, ал.3, пр.2, т.1 НК. При предпоставките на чл.54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от пет години от влизане на присъдата в сила и на глоба в размер на 3 000/три хиляди/лева. Потвърдил присъдата в останалата й част. Въззивното производство е образувано по повод протест, съдържащ искане за осъждане на подсъдимия по съображения, че въз основа на събрания доказателствен материал може да се изведе верния извод, че е извършил престъплението. Въззивният съд извършил цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК. Изложил подробно фактическата обстановка, за която приел, че е съответна и на установената от първоинстанционния съд – на посочената дата в автомобил, собственост на подсъдимия Д.А., бил намерен плик, съдържащ два пакета с установеното количество канабис. По същество тази фактическа обстановка не се оспорва и от подсъдимия, но възражението му е, че това е инсценирано, за да бъде злепоставен от неизвестни лица. Въз основа на подробния и задълбочен анализ и оценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал въззивният съд е направил различен правен извод – че подсъдимият е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Изложил е подробни съображения защо отказва да се съгласи с изводите за противоречивост в конкретно посочените в жалбата доказателствени средства и да приеме като достоверни обясненията на подсъдимия, които настоящият състав изцяло споделя. Отговорил е на всички възражения в протеста, които е приел за основателни, по начина и със съдържание, предписани в чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК, обосновавайки изводите си в съответствие с процесуалните си задължения по чл.14 и чл.107 НПК. Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е възприел като изцяло достоверни показанията на полицейските служители, въпреки констатираните противоречи за обстоятелства, които според подсъдимия са съществени. Вярно е, че в показанията на св.В. са констатирани различия при разпитите в различни етапи от производството, но те не са останали без внимание и съпоставени с показанията на свидетелите Т., М. и Т. е направен верен извод, че не се отнасят за относими обстоятелства, поради което и правилно са възприети като достоверни. Поначало съдът е изложил своето решение на кои доказателствени източници да се довери и кои и в каква степен да отхвърли след съпоставянето им, анализа и оценката им с оглед действителния им смисъл като е изложил подробни съображения. Този подход на процесуалната му дейност по оценка на доказателствения материал е правилен и съответен на изискванията по чл.305, ал.3 НПК при наличието на основанията да упражни правомощията си по чл.336, ал.1, т.2 НПК-да постанови нова присъда като осъди оправдания от първоинстанционния съд подсъдим. Не се подкрепя твърдението в жалбата, че са пренебрегнати съществени доказателства, въз основа на които е установено, че автомобилът е бил с разбити ключалки като основание за извод, че намерения плик с наркотичното вещество, макар и да се е намирал в автомобила му, че е годно доказателство за авторството. Въззивният съд в мотивите си на л.35 подробно е обсъдил заявеното в посочения смисъл от подсъдимия и подробно е анализирал всички доказателствени материали, вкл. и обясненията му, в които е имало подкрепящи го данни. След съпоставянето им и подробния анализ е обосновал извода, че едни от тях са противоречиви, а в други въобще не се съдържат доказателства в подкрепа на възражението. Като е приел по изложените съображения, че е неоснователно, не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Няма нарушение при извършване на процесуалното действие „оглед на местопроизшествието извършено при условията на чл.212, ал.2 НПК”. Протоколът отговаря на изискванията за съдържание и е утвърден от прокурора в предвидения срок. Извършен е в присъствието на подсъдимия, който не е направил възражения за допуснати нарушения, както и в присъствието на поемни лица при стриктно спазване на предвидените в НПК изисквания. Не може да се направи различен извод от факта, че преди провеждането му по искане на полицейски служители подсъдимият след отключване на вратите на личния му автомобил е взел намиращия семежду седалките полиетиленов плик, отворил го е и е реагирал адекватно само по вида на опаковката като е заявил, че съдържанието на двата пакета е наркотик. Не са оспорени взетите мерки, предхождащи огледа, да не се заличават следите от престъплението. Правилно е съставен протокол за доброволно предаване на инкриминираните вещи, след като не са извършвани от компетентните органи действия от предвидените в чл.159 и сл.НПК, а необходимост от такива съгласно чл.160, ал.1 НПК има само в случаите, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в някое помещение – в конкретния случай в багажника или други места на лекия автомобил, се намират предмети, които могат да имат значение за делото. Провеждането им в конкретния случай не е било необходимо и няма допуснато нарушение на процесуалните му права. Неоснователно се поддържа, че са пренебрегнати доказателствата, съдържащи се в показанията на свидетелите М.П., В., Р.В., че подсъдимият не е управлявал автомобила през този ден. Правилно и в съответствие с данните, съдържащи се в показанията, както и с оглед данните, съдържащи се в другите доказателствени източници, вкл. обясненията на подсъдимия, въззивният съд е приел, че те не могат да бъдат определени като оневиняващи го. С оглед съдържанието им са дали основание да бъдат оценени за съществени обстоятелства като неверни и очевидно заинтересовани предвид приятелски взаимоотношения или роднински връзки с подсъдимия. Очевиден е стремежът да бъде оневинен – извод, изведен от констатираните противоречия и установеното, че автомобилът е негов, че ключовете приоритетно се държат от него, както и че в същия този ден е пътувал, макар и само като пътник. От цялостното обективирано поведение следва законосъобразния извод, че намереното в автомобила му количество и вид наркотик е държано от него. Възраженията му за невиновност са опровергани по убедителен начин и затова правилно са възприети като поведение, съответстващо на възприетата от него позиция на защита. Проявена е непрецизност от съда като е посочил, че с оперативната информация за дейност (предхождаща деянието),, свързана с разпространяване на наркотични вещества, се установява относимо обстоятелство, защото не може да бъде оценена като годно доказателствено средство. Това не е съществено нарушение и не се е отразило върху законосъобразността на решението за осъждането на подсъдимия по обвинението да е държал без разрешение наркотичното вещество в установения вид и количество. Не е допуснато нарушение и при индивидуализацията на наказанията, които са определени при очевиден превес на смекчаващите обстоятелства и вярна оценка за обществената опасност на личността и особено тази на деянието. Този извод следва и от решението на съда да приеме, че в съответствие с резултата и последиците не се налага да бъде изолиран от обществото, за да се постигнат целите по чл.36 НК, като основание да приложи чл.66, ал.1 НК. Предвид изложеното, че въззивният съд не е допуснал нарушения, които да са основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК за отмяна, новата присъда следва да бъде оставена в сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 360/21.10.2011 год. по въззивно нохд № 239/2011 год. на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/