Ключови фрази
Иск за обезщетение на неползващия съсобственик * обезщетение за ползване * съсобственост * забава * покана * запор върху вещи

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

119

 

София, 11.03.2010 година

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

            Върховният касационен съд на Република България,Второ  гражданско отделение,в съдебно заседание на осми март през две хиляди и десета година,в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска

                                                             ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова

                                                                           Здравка Първанова

при участието на секретаря Теодора Иванова

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 3204 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Т. от гр. Х. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 20.06.2008г. по гр.д. №219/2008г. ,с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният от Р. Д. Т. срещу И. Т. И. иск за заплащане по реда на чл.31,ал.2 ЗС на обезщетение за лишаване от ползуване на гараж №8,преустроен в магазин,находящ се гр. Х.,ж.к.”О”,бл.17;нива от 500кв.м.,находяща се в “К”, Хасковско землище,пл. №120 по кадастъра на района ведно с построените в нея вилна постройка,стопански постройки и навес и УПИ ХІV-263 с площ от 950кв.м. в кв.8 по плана на с. К.,Община Хасково,ведно с построените в него жилищна сграда,навес и сграда за кафе-аперитив.

С определение №80/04.12.2008г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроси,касаещи приложното поле на чл.31,ал.2 ЗС,а именно дали предявилият иска по чл.31,ал.2 ЗС съсобственик е длъжен да изрази в писмената покана желание за реално ползуване на съсобствената вещ и представлява ли това предпоставка за уважаване на предявената по този ред претенция,както и има ли значение за основателността на претенцията обстоятелството могъл ли е упражняващият фактическата власт съсобственик да извлича полезните свойства на вещта с оглед нейното състояние,т.е. доколко състоянието на вещта е позволявало тя да бъде ползувана по предназначение.

Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че целта на поканата по чл.31,ал.2 ЗС е ползуващият лично вещта съсобственик да бъде уведомен за желанието на другия съсобственик да ползува имота и че такава покана в случая не е налице и че неправилно в обжалваното решение е прието,че ползуването на общите вещи е на годно правно основание,тъй като ответникът по предявения иск е определен от съдебен изпълнител за пазач на движими вещи,намиращи се в част от тях. Излага съображения,че за заплащане на обезщетението по чл.31,ал.2 ЗС е достатъчно да е налице писмено поискване,след което получателят му изпада в забава и дължи заплащане на обезщетение,както и че във всички случаи,в които само един от съсобствениците ползува съсобствените имоти,той дължи обезщетение. По отношение на състоянието на имотите поддържа,че същото е отчетено от вещото лице,изготвило изслушаните по делото експертизи. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен изцяло,като й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът по касационна жалба И. Т. И. не изразява становище.

Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:

По реда на чл.31,ал.2 ЗС Р. Д. Т. е предявила срещу И. Т. И. иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване на съсобствени имоти : гараж №8,преустроен в магазин,находящ се гр. Х.,ж.к.”О”,бл.17;нива от 500кв.м., находяща се в “К”,Хасковско землище,пл. №120 по кадастъра на района ведно с построените в нея вилна постройка,стопански постройки и навес и УПИ ХІV-263 с площ от 950кв.м. в кв.8 по плана на с. К.,Община Хасково,ведно с построените в него жилищна сграда,навес и сграда за кафе-аперитив.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че за да може да бъде уважен иск с правна квалификация чл.31,ал.2 ЗС е необходимо по делото да бъде установено,че общата вещ се ползува само от някой от съсобствениците,че неползуващият съсобственик е отправил писмена покана за заплащане на обезщетение за ползите,от които е лишен,като е прието,че целта на тази покана е ползуващият лично вещта съсобственик да бъде уведомен за желанието на останалите да ползуват имота,а не за желанието им да получат обезщетение. Прието е,че фактът на отправяне на поканата не поражда автоматично задължение за обезщетение,защото лишените от ползуване трябва да уведомят лично служещия си с общата вещ за намерението си да се ползуват от нея. В случая доколкото между страните е налице съсобственост,възникнала в резултат на наследяване,както и нотариална покана от неползуващия съсобственик,в която обаче не е изразено желание за ползуване на общите вещи,а само искане за заплащане на обезщетение,то не са налице предпоставки за присъждане на претендираното обезщетение.

В представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВС и ВКС е дадено различно разрешение на въпроса за съдържанието и значението на поканата,която неползуващият съсобственик следва да отправи до ползуващия,за да може да претендира заплащане на обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС.

В решение №129/1986г. на ОСГК на ВС е прието,че претенцията по чл.31,ал.2 ЗС е основателна при наличието на отправена до ползуващия съсобственик писмена покана,при което последният има право да предложи на този,който му е отправил поканата да му предостави възможност да ползува общата вещ,за да се освободи от отговорност. Прието е,че няма право на обезщетение този,който отказва да приеме такава възможност,т.е. не претендиращият обезщетението следва да поиска възможност да ползува вещта,а ползуващият вещта съсобственик следва да предостави на неползуващия такава възможност,която последният да е отказал да приеме. Аналогично разрешение се съдържа и в решение №721/28.10.1992г. по гр.д. №580/1992г. на І ГО на ВС,в което е прието,че при отправена по реда на чл.31,ал.2 ЗС писмена покана,ако ползуващият съсобственик отговори,че предоставя ползуването на общата вещ в съответствие с правата на съсобственика,който не я ползува и той откаже, обезщетение не се дължи. В решение №163/20.03.2002г. по гр.д. №622/2001г. на І ГО на ВКС пък е прието,че претенцията за заплащане на обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС е неоснователна,ако претендиращият съсобственик през исковия период е имал възможността да ползува вещта,но не е упражнил правата си.

Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от Хасковския окръжен съд по първия от поставените въпроси за съдържанието и значението на писмената покана,отправена по реда на чл.31,ал.2 ЗС,на основание чл.291 ГПК приема за правилно становището, изразено в решение №129/1986г. на ОСГК на ВС,решение №721/28.10.1992г. по гр.д. №580/1992г. на І ГО на ВС и в решение №163/20.03.2002г. по гр.д. №622/2001г. на ВКС,І ГО,като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.31,ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, като неползуващият има право на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл.31,ал.2 ЗС. Фактът,че един от съсобствениците ползува цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване,тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по причина действията на другия съсобственик. Неползуващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползуване,за да може да претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях ползуване на цялата съсобствена вещ,а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползува вещта според правата си. Разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползуване на цялата вещ. Достатъчно е неползуващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение,за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползуващия вещта съсобственик. За да се освободи от отговорност последният следва да предложи на съсобственика си да ползува вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право.

В обжалваното решение е прието също така,че от значение за основателността на претенцията е и обстоятелството могъл ли е ползуващият вещта съсобственик да извлича полезните свойства на общата вещ с оглед нейното състояние,т.е. доколко състоянието на вещта е позволявало тя да бъде ползувана по предназначение. Ако подобна възможност не е налице,според въззивния съд не е налице и причинна връзка между упражняваната от него фактическа власт и невъзможността останалите съсобственици да извличат плодовете от вещта.

В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №129/1986г. на ОСГК на ВС е прието,че може да представлява пропусната полза или доход по смисъла на чл.31 ЗС и ползата,която не е прираст от имуществото на ползувателя,а обхваща само прякото служене с вещта, непосредствено използуване на нейните качества за задоволяване на определени потребност,т.е. правото на обезщетение на неползуващия вещта съсобственик е пряко свързано с непосредственото й използуване от другия съсобственик за задоволяване на определени потребности.

Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираното решение на ОСГК на ВС и в постановеното от Хасковския окръжен съд по втория от поставените въпроси за обвързаността на претенцията по чл.31,ал.2 ЗС със състоянието на съсобствената вещ и възможността същата да бъде ползувана по предназначение,на основание чл.291 ГПК приема за правилно становището, изразено в решение №129/1986г. на ОСГК на ВС,което обвързва задължението за заплащане на обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС с факта на осъществено лично ползуване на съсобствената вещ от единия от съсобствениците,т.е. с прякото й ползуване, независимо от обстоятелство дали като последица от това е настъпил някакъв прираст за имуществото на ползуващия вещта,като съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗС установява задължение за заплащане на обезщетение за всяко лично ползуване,което е осъществено само от единия съсобственик и по причина на което другите съсобственици не са разполагали с възможността да ползуват вещта съобразно правата им. Не е установено като изискване това ползуване да е довело до прираст за имуществото на ползуващия вещта,т.е. до извличане на доход,респ. спестяване на разходи,които ползуващият вещта съсобственик би направил,ако ползуваше друга вещ от същия вид. Прякото ползуване на вещта от единия съсобственик само по себе си представлява полза и доколкото именно от тази полза другият съсобственик е бил лишен,той разполага с възможността да претендира заплащане на съответното обезщетение. Следва да се има предвид също така,че след като една вещ се ползува реално,то по правилата на формалната логика не би могло да се приеме,че състоянието й я прави изцяло негодна за употреба. Ако подобно реално ползуване е установено,състоянието на вещта следва да бъде отчетено само при определяне размера на дължимото обезщетение,тъй като неползуващият вещта съсобственик има правото да получи парично обезщетение само за онова благо,което би получил,ако разполагаше с възможност да ползува вещта с оглед нейното състояние.

С оглед изложеното по-горе становище, по основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното:

Имотите,за които Р. Д. Т. претендира заплащане на обезщетение по реда на чл.31,ал.2 ЗС,а именно гараж №8, преустроен в магазин,находящ се гр. Х.,ж.к.”О”,бл.17;нива от 500кв.м., находяща се в “К”,Хасковско землище,пл. №120 по кадастъра на района ведно с построените в нея вилна постройка,стопански постройки и навес и УПИ ХІV-263 с площ от 950кв.м. в кв.8 по плана на с. К.,Община Хасково,ведно с построените в него жилищна сграда,навес и сграда за кафе-аперитив,са съсобствени между Р. Д. Т., И. Т. И. и неучаствуващата в производството по настоящето дело Г. Т. И. при дялове 4/6 ид.части за Р. Д. Т. и по 1/6 ид.част за И. Т. И. и Г. Т. И. ,за което обстоятелство между страните не съществува спор и е установено с влязло в сила решение по допускане на делба №381/15.08.2003г. по гр.д. №457/2002г. по описа на Районен съд-Хасково. На 08.05.2002г. на И. Т. И. е връчена нотариална покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване,изходяща от Р. Д. Т.. И след като по делото е установено,че гаражът,преустроен в магазин и имотът в с. К. са ползувани лично от И. Т. И. /същият е разполагал с ключ за разлика от Р. Д. Т. и по този начин пряко е ползувал тези имоти/, неправилно въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му на предявеното основание. Лошото състояние,в което се намират тези имоти,само по себе си не освобождава осъществяващия прякото ползуване съсобственик от задължението да обезщети другите съсобственици за това, че по причина осъществяваното само от него ползуване на имотите са били лишени от възможността да упражняват правата си в съсобствеността в пълен обем съобразно разпоредбата на чл.31,ал.1 ЗС. Състоянието на имотите е отчетено от вещите лица при изготвяне на изслушаното и прието по делото експертно заключение за средната пазарна наемна цена и по този начин е определен паричният еквивалент на ползата,от която Р. Д. Т. е била лишена през исковия период. Обстоятелството,че същата не е отправила до И. Т. И. искане за предоставяне на възможност за реално ползуване на съсобственото имущество не я лишава от правото да претендира заплащане на обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС,след като надлежно е отправила писмена покана в периода,през който И. Т. И. е ползувал лично това имущество.

Обстоятелството,че в преустроения в магазин гараж и в имота в с. К. се намират съсобствени между страните движими вещи,които са запорирани до приключване на делбеното производство по гр.д. №457/2002г. по описа на Районен съд-Хасково и на които И. Т. И. е определен за пазач от съдебния изпълнител също не освобождава от отговорност за заплащане на обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС. Неправилно въззивният съд е приел,че това сочи на наличие на правно основание за осъществяване на достъп и лично ползуване за назначения за пазач на движимите вещи и по отношение на помещенията,в които тези вещи се намират,което да изключи възможността да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС. Посредством налагането на запор върху движими вещи се установява забрана за разпореждане с тях,но не се определя начинът на ползуване на помещенията,в които тези вещи се намират,освен ако тези помещения по естеството си не служат за съхранение на вещи,т.е. за склад и именно поради тази причина съсобственикът е разполагал с достъп до имота и само е държал същия от името и за сметка на всички съсобственици,като в тежест на ответника по предявения иск е да ангажира доказателства в тази насока. В случая доказателства помещенията да са били ползувани само и единствено като складови за съхранение на запорирани вещи не са представени и след като по делото е установено,че достъп до сградите през исковия период е имал И. Т. И., който е ползувал същите лично,като на Р. Д. Т. не е била предоставена възможност реално да ползува тези помещения съобразно правата си в съсобственоста,неправилно въззивният съд е приел,че в тази част предявеният от нея иск е неоснователен. В частта по предявения иск за заплащане на обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС за находящия се в гр. Х.,кв.”О”,бл.17 гараж,преустроен в магазин и за имота в с. К.,с която претенцията на Р. Д. Т. е отхвърлена за сумата 2080лв. за гаража и 1250лв. за имота в с. К. обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен. В останалата част по предявената претенция за заплащане на обезщетение за ползуване на гаража до претендирания размер от 3840лв.,за която искът е отхвърлен,постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила.

В частта,с която предявеният от Р. Д. Т. иск за заплащане по реда на чл.31,ал.2 ЗС на обезщетение за ползуването на нива от 500кв.м.,находяща се в м.”К”,Хасковско землище,пл. №120 по кадастъра на района,ведно с построените вилна постройка,стопански постройки и масивен навес обжалваното решение е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на материалния закон по отношение на тази претенция.

Действително и по отношение на претенцията за обезщетение за този имот въззивният съд е приел,че липсва изявление на Р. Д. , съдържащо желание за лично ползуване,както и че само по себе си лошото състояние на имота обуславя невъзможност за ползуване по предназначение,а оттам и липса на предпоставки за ангажиране отговорността на съсобственика по реда на чл.31,ал.2 ЗС,за които съображения по-горе вече беше отбелязано,че не могат да бъдат споделени. За да достигне до извода,че тази претенция е неоснователна обаче въззивният съд е приел също така,че правото на ползуване на Р. Д. не е било ограничавано през исковия период,доколкото не е установено И. Т. да е ползувал целия имот лично,т.е. не е налице първата,предвидена в чл.31,ал.2 ЗС предпоставка за ангажиране отговорността на съсобственика.

За да се приеме,че единият съсобственик осъществява лично ползуване върху целия имот по начин да пречи на другите съсобственици да си служат с имота според правата им, е необходимо да се установи по категоричен начин,че само този съсобственик е обработвал имота /с оглед предназначението му в конкретния случай/,само той е ползувал постройките и е държал ключа за тях. И след като по делото осъществяването на факти,които да сочат наличието на така установените в закона предпоставки не е установено, правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен. В тази част решението на въззивния съд е правилно, не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна по смисъла на чл.281 ГПК,поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на Р. Д. следва да бъде присъдена сумата 694.13лв., представляваща направените по делото разноски.

По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 20.06.2008г. по гр.д. № 219/2008г. в частта,с която е решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният от Р. Д. Т. против И. Т. И. иск за заплащане по реда на чл.31,ал.2 ЗС на обезщетение за лишаване от ползуване за периода от 08.05.2002г. до 08.05.2004г. на съсобствените между страните гараж №8,преустроен в магазин,находящ се в гр. Х.,ж.к.”О”,бл.17 за сумата 2080лв. и УПИ ХІV-263 с площ 950кв.м. в кв.8 по плана на с. К.,Община Хасково,ведно с построените в него жилищна сграда,навес и сграда за кафе-аперитив за сумата 1250лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА И. Т. И. от гр. Х.,ул.”Мир”№32 А на основание чл.31,ал.2 ЗС да заплати на Р. Д. Т. от гр. Х.,ж.к.”О”,бл.17,вх. В,ап.10 обезщетение за лишаване от ползуване за периода от 08.05.2002г. до 08.05.2004г. на съсобствен гараж №8,преустроен в магазин,находящ се в гр. Х.,ж.к.”О”,бл.17 в размер на 2080лв./две хиляди и осемдесет лева/,ведно със законната лихва, считано от 08.12.2006г. до окончателното изплащане и обезщетение за лишаване от ползуване за периода от 08.05.2002г. до 08.05.2004г. на съсобствен УПИ ХІV-263 с площ 950кв.м. в кв.8 по плана на с. К., Община Х., ведно с построените в него жилищна сграда,навес и сграда за кафе-аперитив в размер на 1250лв. /хиляда двеста и петдесет лева/,ведно със законната лихва,считано от 08.12.2006г. до окончателното изплащане на сумата,както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 694.13лв. /шестстотин деветдесет и четири лева и 13ст./,представляваща направените по делото разноски съобразно с уважената част от предявения иск.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 20.06.2008г. по гр.д. №219/2008г. в останалата част.

 

Председател:

Членове: