Ключови фрази
Непозволено увреждане * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление


7
Р Е Ш Е Н И Е


№ 77


С., 25.03.2011 год.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:


Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова


при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1507 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. В. К. и П. А. Н. срещу въззивно решение № 641 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 494/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 111 от 23.01.2008 г. по гр.д. № 2071/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу Шинка Т. К. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за изплащане на обезщетения: на Л. К. в общ размер 40 000 лв. и на П. Н. в общ размер 20 000 лв. за неимуществени вреди- преживени психически страдания и душевен дискомфорт, вследствие на разгласяване на множество неверни твърдения, разпространяване на неверни обстоятелства и други действия /подробно описани/ от страна на ответницата в предаването “Паралакс”, излъчено на 4.05.2006 г. и на 22.05.2006 г. по национална телевизия “Скат”, в предаването “Господари на ефира”, излъчено на 19.05.2006 г. и на 11.07.2006 г. по ”Нова телевизия” и в статия публикувана във в-к “Сега” от 24.05.2006 г. Излагат се съображения за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Претендират присъждане на разноски за производството.
Ответницата Шинка Т. К. не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С определение № 1077 от 4.11.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос- налице ли е деликт по см. на чл. 45 ЗЗД, когато: 1. в телевизионни интервюта, заснети и впоследствие излъчени в посочените телевизионни предавания ответницата съзнателно изрича множество вредоносни думи и лъжи по адрес на жалбоподателите и ги набеждава в извършване на престъпления и други неправомерни и/ или обществено неприемливи действия, 2. обаждайки се по телефона в телевизионното предаване, което в момента се излъчва в ефир ответницата съзнателно набеждава жалбоподателката в извършване на престъпление и 3. в изказване пред журналист, впоследствие цитирано от журналиста в статия, публикувана в посоченото в исковата молба печатно издание ответницата набеждава жалбоподателите в извършване на обществено неприемливи действия и по материалноправния въпрос- кой е деликвентът който следва да отговаря спрямо увредените лица в случая по т.1 от първия въпрос- лицето изрекло увреждащите думи, продуцентът на предаването, в което е било излъчено интервюто, или телевизията излъчила това интервю, в случая по т.2 от първия въпрос- лицето изрекло увреждащите думи, продуцентът на предаването по време на чието излъчване е проведен телефонният разговор, или телевизията излъчила това телевизионно предаване и в случая по т.3 от първия въпрос- лицето изрекло увреждащите думи, журналистът който е написал статията и е използвал цитатите, или издателството на печатното издание на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По поставените материалноправни въпроси съдът в настоящия състав приема следното:
В решение № 35 по гр.д. № 2222/2003 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че отговорността на физическото лице-ответник следва да бъде ангажирана на основание чл.45 ЗЗД, за претърпяните от ищеца неимуществени вреди от това, че на публично място обвинил лично ищеца, в качеството му на зам.кмет, че е злоупотребил със служебното си положение при решаване на въпроса за местоположението на улични сергия, т.е. че поведението му като съвкупност от действия, които недвусмислено били насочени към личността на ищеца, което възприел персонално за себе си се е отразило негативно върху психиката му.
В решение № 18 по гр.д. № 6264/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. е ангажирана отговорността на ответника по чл.45 ЗЗД за причинени на ищеца вреди- негативни изживявания причинени от неверни твърдения насочени към ищеца в качеството му на физическо лице, които били разпространени от медиите, като по този начин стигнали до неограничен кръг лица.
В решение по гр.д. № 5441/2003 г. на Софийски градски съд е ангажирана отговорността на физическото лице по чл.45 ЗЗД и същият е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, затова че е разгласил неверни позорни обстоятелства за него в печатно издание.
В решение по гр. д. № 4/2010 г. на Хасковския окръжен съд е ангажирана отговорността на физическото лице-ответник по чл.45 ЗЗД за причинените на ищеца неимуществени вреди от нанесена обида, разпространена чрез печатно издание.
Настоящият съдебен състав на основание чл.291, ал.1 ГПК приема за правилна практиката изразена в посочените решение на ВКС и останалите решение на съдилищата в страната, в които е прието, че следва да се ангажира имуществената отговорност по чл.45 ЗЗД на физическото лице, изрекло увреждащите думи, когато са разгласени и разпространени чрез медии.
При дадения отговор на поставените материалноправни въпроси по жалбата на Л. В. К. и П. А. Н. съдът в настоящия състав намира следното:
В обжалваното решение Пловдивския апелативен съд за да отхвърли иска е изложил съображения, че доколкото жалбоподателите са възприели четирите телевизионни предавания и статията във вестник “Сега” като увреждащи личността им, следва да се приеме, че именно излъчването на предаванията като медиен продукт и публикуването на статията се намират в пряка причинна връзка с твърдяното увреждане и такава връзка с действията на ответницата липсва. Обстоятелството, че ответницата е изразила пред представители на медии негативното си отношение към ищците, упражнявайки правото си на публично изразяване на мнение, не може да обоснове извод, че именно тя със свои конкретни действия е направила това си отношение достояние на широк кръг хора, с което е увредила ищците. Обратно- излъчилите монтирания материал медии, след своя преценка съобразно отговорностите си по ЗРТ, както и по общия закон-ЗЗД и в рамките на авторските си права по чл.62, ал.1 и чл. 72 ЗАПСП са изготвили съответния медиен продукт и са го предоставили на обществото чрез излъчване в ефир.
Изложените в исковата молба от жалбоподателите твърдения са, че на 4.05.2006 г. и на 25.06.2006 г. чрез предаването “Паралакс” на национална телевизия СКАТ и на 19.05.2006 г. и на 11.07.2006г. чрез предаването “Господари на ефира” на Нова телевизия и чрез статия във вестник “Сега” публикувана в броя му от 24.05.2006 г. ответницата К. чрез конкретно посочени в исковата молба изрази отправила множество неверни твърдения по отношение на ищците, като ги обвинила, че отправят заплахи за застрашаване на нейния и на близките й живот, както и че с фалшиви документи са придобили недвижим имот в [населено място], С. обл., съседен на нейния и оспорили собствеността върху част от нейния. Разпространените от ответницата неистини получили широка гласност чрез посочените медии причинили страдания и дискомфорт на ищците, уронило тяхното добро име, чест, достойнство и авторитет в обществото, предизвикали значителен негативен обществен отзвук, с оглед и обществената известност на ищцата. Претендираните вреди за всяко от уврежданията са в следните размери: 15 000 лв. за ищцата и 6000 лв. за ищеца- обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от разгласяване на неверни твърдения и откровени неистини от ответницата в предаването “ Паралакс”, излъчено по национална телевизия СКАТ на 4.05.2006 г. ; 18000 лв. за ищцата и 9000 лв. за ищеца – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на разпространяване на неверни обстоятелства от страна на ответницата и приписване на ищците на правни и фактически действия, които не са се осъществили в предаването “Господари на ефира” излъчено по Нова телевизия на 9.05.2006 г., като по този начин се създало негативно отношение към ищците у голям брой хора; 2000 лв.за ищцата и 1000 лв. за ищеца - обезщетение за претърпяни неимуществени вреди вследствие разпространяване на неверни обстоятелства и правни и фактически действия, които не са се осъществили в предаването “ Паралакс” на телевизия СКАТ , излъчено на 25.05.2005 г.; 4000 лв. за ищцата и 3000 лв. за ищеца- неимуществени вреди, вследствие разпространяване на неверни обстоятелства от страна на ответницата и приписване на правни и фактически действия, които не са се осъществили в предаването “Господари на ефира” излъчено по Нова телевизия на 11.07.2006 г.; и по 1000 лв. за двамата ищци- обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, резултат от разпространяване на неверни обстоятелства и приписване на ищците на правни и фактически действия, които не са се осъществили, в статия публикувана във вестник “Сега” от 24.05.2006 г.
Решението на Пловдивския апелативен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Л. К. и П. Н. искове за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на по 1000 лв. за всеки един, резултат от разпространяване на неверни обстоятелства от ответницата и приписване на ищците на правни и фактически действия, които не са се осъществили, в статия публикувана във вестник “Сега” от 24.05.2006 г. и в частта, с която е отхвърлен иска на П. Н. за сумата 1000 лв.- обезщетение за претърпяни неимуществени вреди вследствие разпространяване на неверни обстоятелства и правни и фактически действия, които не са се осъществили в предаването “ Паралакс” на телевизия СКАТ, излъчено на 25.05.2005 г. не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като обжалваемия интерес е до 1000 лв. В тази част касационната жалба, като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
В останалата част, с която Пловдивският апелативен съд е отхвърлил предявените от К. и Н. искове с правно основание чл.45 ЗЗД като неоснователни касационната жалба е допустима.
С оглед даденото разрешение на поставените материалноправни въпроси съдът намира, че в настоящия случай не е доказано наличието на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответницата. Не е установено по делото излъчените предавания по двете телевизии да са инициирани от ответницата, а данните сочат, че същите са творчески продукт на съответните медии. Деликтната отговорност предполага действия на соченото като деликвент лице довели до увреждания, каквито от ответницата не са извършени. Изказванията на същата в сочените предавания са само елементи от съдържанието на съответния медиен продукт, съдържащ както творчески така и технически действия, тъй като е съвкупност от коментари на водещия, монтаж на интервюта с много други лица и кадри с глас зад кадър. Не е установено наличието на противоправно действие от страна на ответницата, тъй като излъчените предавания по двете телевизии са предварително подготвени и монтирани, а не са предавания на “живо” и извадените от съдържанието им думи и изрази на ответницата, при установения по делото факт, че действителното съдържание на излъчените предавания не може да бъде установено не може да обоснове извод за противоправно действие на същата причинило морални вреди на ищците. От събраните по делото доказателства се установява, че законовата презумпцията за вина на ответницата е оборена. Вината като психическо отношение на дееца към увреждането, което се претендира означава да е налице желание за внушаване на негативна нагласа в обществото към ищците, т.е. в излъчените предавания ответницата да е разпространила за ищците неверни обстоятелства, както и да е приписала правни и фактически действия, които не са извършили. В случая с цел в тези предавания ищците да бъдат морално увредени пред обществото, тъй като е опровергано твърдението им, че по инициатива на ответницата са излъчени посочените предавания, както и че е осъществено телефонно обаждане от същата, излъчено в ефир на 4.05.2006 г.
Предвид това, че изводите на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на Пловдивския апелативен съд за липса на предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответницата по чл.45 ЗЗД обжалваното решение, с което исковете са отхвърлени ще следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Л. В. К. и П. А. Н. и двамата от [населено място], чрез пълномощника им- адв. Ст. Гергьовски срещу въззивно решение № 641 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 494/2008 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 111 от 23.01.2008 г. по гр.д. № 2071/2006 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от Л. В. К. и П. А. Н. искове с правно основание чл.45 ЗЗД срещу Шинка Т. К. за сумата от по 1000 лв. за всеки един, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - психически страдания и душевен дискомфорт, вследствие на разпространяване на неверни обстоятелства от ответницата и приписване на правни и фактически действия на ищците, които не са се осъществили, в статия публикувана във вестник “Сега” от 24.05.2006 г. и в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. А. Н. иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу Шинка Т. К. за сумата 1000 лв. , представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - психически страдания и душевен дискомфорт, вследствие на разпространяване на неверни обстоятелства от ответницата и приписване на правни и фактически действия на ищеца които не са се осъществили, в предаването “Паралакс”, излъчено на 25.05.2006 г. по национална телевизия “Скат”.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 641 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 494/2008 г. на Пловдивския апелативен съд в останалата обжалвана част.
Решението в частта, с която касационната жалба на Л. В. К. и П. А. Н. е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :