Р Е Ш Е Н И Е № 224 София, 24 април 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 616 по описа за 2012 година. С присъда по нохд № 1684/11 г. Окръжният съд-гр.Пловдив осъдил подсъдимия П. Г. Ч. на основание чл.343, ал.3, б.”а” и „б”, във връзка с ал.1, б.”б” и „в”, ал.4, чл.342, ал.1 и чл.54 НК на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.343г, във връзка с чл.37, т.7 НК ПОС лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл.59, ал.4 НК приспаднал времето, през което свидетелството за правоуправление на подс.Ч. е било отнето по административен ред от 27.11.2009 г. до влизане на присъдата в сила. Със същата присъда ПОС се произнесъл по веществените доказателства и възложил на подсъдимия направените по делото разноски в размер на 1130 лева. С решение № 2 от 08.02.2012 г., постановено по внохд № 620/11 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният съд-гр.Пловдив потвърдил посочената присъда на ПОС. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс.Ч., с която се възразява наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК с алтернативни искания – за връщане на делото за ново разглеждане; оправдаване за квалифициращия признак „пияно състояние”, намаляване размера на наказанието и приложението на чл.66 НК. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му – адвокати О. Т. и Я. Н., поддържат подадената жалба. Адвокат Г. С. – повереник на частните обвинители Д. Т., С. Т. и И. Т., от които само последният, редовно призован, не се явява, изразява становище за неоснователност на направените от подсъдимия оплаквания. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспореното въззивно решение. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. По основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК: При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила от категорията на тези по чл.348, ал.1, т.2, във връзка с ал.3 НПК, поради което няма причина за връщане на делото за ново разглеждане. Възразява се, че ПАС е нарушил изискванията на чл.339, ал.2 НПК, като не е дал отговор на направените пред него възражения от защитата на подсъдимия по приложението на Наредба № 30/01 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС (наричана по-надолу Наредбата) и относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия С. Т.; наред с това се оспорва оценката на показанията на св.К.. ВКС не установи да е допуснато нарушение на чл.339, ал.2 НПК. 1.Възражението за нарушение на чл.чл.8 и 10 от Наредбата е правено последователно и пред двете предходни инстанции. Мотивите на съдебните актове сочат, че същото е било на вниманието на съдилищата, анализирано е и са изложени съображенията, поради които е отхвърлено като неоснователно (ПОС – л.172 и сл.; ПАС – л.20). Тези съображения изцяло се възприемат от ВКС, защото са съответни на данните по делото, закона и практиката по приложението му. Наредбата не е нарушена. Протоколът по приложение № 2 към чл.10, ал.2 от Наредбата не е запълнен по съдържание, поради несъгласие на подсъдимия да съдейства за това, което следва не само от показанията на св.А. и Н., но и от обясненията на подс.Ч., дадени пред ПОС. Това очертава, че фактически освидетелстване не е извършено, не са събрани анамнестични и клинико-диагностични данни, доказващи заболявания и приети от водача лекарства през последните 24 часа, всички изброени току що, по естеството си, частни случаи на изследване – виж чл.10, ал.2 от Наредбата и този резултат е следствие на волята на жалбоподателя. Такава хипотеза (на отказ за съдействие от страна на изследвания) е предвидена от законодателя – чл.11, ал.4 от Наредбата, като отказът на водача да бъде изследван се отразява в протокола за медицинско изследване, което се удостоверява било с подпис на изследвания, било с подпис на свидетел – в случая – св.Н.. Липсва нарушение и на чл.8 от Наредбата. Безспорно е, че самоличността на лицето, отказало изследване, е била установена посредством документа за самоличност. 2.Възражение за съпричиняване от страна на пострадалия С. Т. е направено пред въззивната инстанция не с жалбата, а в съдебно заседание, като е основано на заявеното от експерта Д-р П. в съдебно заседание и не е получило изричен отговор от страна на ПАС. Допуснатата непълнота на мотивите не е съществена и като такава не може да предопредели връщане на делото за ново разглеждане. Протоколът от съдебното заседание на 08.07.2010г. – пред ПОС – л.57, не дава основание да се приеме, че експертът е бил толкова категоричен, колкото се поддържа и пред ВКС, от защитата на подсъдимия. На същото място е видно, че Д-р П. е изяснил, че „няма данни да е сложен предпазен колан...когато има колан, има отпечатък върху трупа, а при него нямаше” и има увреждания, характерни за типа „воланна травма”. От друга страна, от показанията на свидетелите И. Д., Г. Т., С. Т., И. Т., И. П. е установено, че непосредствено след пътнотранспортното произшествие, в резултат на удара между двата леки автомобила, пострадалият С. Т. е бил „заклещен от ламарините на неговия автомобил”, което е наложило служители на пожарната да режат същите ламарини, за да извадят пострадалия от купето на автомобила. В този посока са и разясненията на Д-р П. (л.57), че „става въпрос за много тежка травма, причинена от деформацията на предната част на автомобила...., като независимо дали е бил с колан или не, деформациите на автомобила биха могли да притиснат тялото му към седалката и пак да се получат сходни увреждания”. При така установеното, дори да се приеме, че пострадалият е бил без предпазен колан, то допуснатото от него нарушение не стои в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като е без значение за него, при конкретното произшествие. Показанията на св.К. не са кредитирани изцяло, като ПОС изрично е посочил, че не им дава вяра в частта, относно внезапното му навлизане в лентата за движение на подсъдимия. ПАС е утвърдил тази оценка на показанията на св.К. и е изложил и своите съображения за това (л.25). По същество, в тази част, показанията на св.К. не са намерили подкрепа, напротив, са опровергани от показанията на свидетелите И. Д., С. Т., И. Т., Г. Т.. Те не намират подкрепа дори в обясненията на подсъдимия (л.71-73 - ПОС), които обективират известно противоречие у него тъкмо за това обстоятелство – поради каква причина е навлязъл в насрещната лента за движение - внезапното навлизане от страна на велосипедиста К. или личното му решение - „може би съм се преместил малко към осевата линия на пътното платно, с цел да съм по-встрани от него и да си го подмина” и „..той навлезе в платното за движение, тогава се опитах да го заобиколя, в смисъл натиснах спирачката и точно ударът между двете коли не си го спомням”; „успях да заобиколя велосипедиста, ..но аз кривнах, за да го заобиколя”. При тези констатации ВКС не намери основание за критично отношение към въззивния съд относно оценката на показанията на св.К. в коментираната им част. По основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК: Отсъствието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК очертава рамките, в които настоящата инстанция осъществява проверката за правилното приложение на закона, а именно – фактите, приети за установени от въззивния съд. В тези рамки законът правилно е приложен. Налице са фактически констатации относно поведение на подсъдимия, обективиращо наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав. В същите рамки, изводът за наличието на квалифициращия признак „пияно състояние” има своето основание, поради което и няма как да се удовлетвори искането на подсъдимия за оправдаване в тази част. По основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК: Всички обстоятелства, от значение за индивидуализацията на наказанието на подс.Ч., са анализирани от съда по същество, като тези, на които е поставен акцент в касационната жалба, не са игнорирани, нито пък оценени неадекватно на обективното им значение. При казаното по-горе, искането за съобразяване на съпричиняването от страна на пострадалия и на причината за навлизане на подсъдимия в насрещната лента за движение, не може да се удовлетвори. По делото липсват данни за наличието на която и да било от предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, поради което правилно наказанието е определено в рамките на предвиденото от закона. По вид и размер наложеното на подсъдимия наказание е съответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. ВКС не може да удовлетвори и искането за намаляването на наказанието по размер. Не могат да не бъдат отчетени вредоносните последици, вън от квалификацията на деянието - прекъсването на живота на пострадалия дни преди да навърши 50 години; отражението на това върху членовете на семейството му, целостта на което е безвъзвратно и нелепо нарушена; загубата на баща и съпруг, поначало уникален за близките, необходим за просперитета на семейството и отделните му членове; наред с това, останалите пострадали са получили телесни увреждания, които в рамките на възможните такива, няма как да бъдат оценени като незначителни. Казаното дотук прави излишен коментара относно приложението на института на условното осъждане. Налице е формална пречка за това. Водим от изложеното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2 от 08.02.2012 г., постановено по внохд № 620/11 г. на Апелативния съд – гр. Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: