Р Е Ш Е Н И Е № 477 София, 04 декември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Юл.ПЕТКОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1737/2012 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия С. Д. Е. срещу въззивно решение № 249/24.07.2012г. по внохд № 477/2012г. по описа на Софийския апелативен съд,НО 2-ри състав В жалбата се поддържа,че решението е неправилно,незаконосъобразно постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.Прави се искане за неговото отменяване и постановяване на оправдателна присъда. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 12 от 18.01.2012г. по нохд № 208/2010г. Благоевградският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим С. Д. Е. за ВИНОВЕН в това,че на 06.06.2000г. за времето от 17.00ч до 18.00ч. в гр.Сандански,в района на хотел „С.” в близост до градската баня в съучастие като съизвършител с Р. М. Д. и С. М. Д. са отнели чужди движими вещи-кожен портфейл,слънчеви очила и парична сума от 500 лева-общо на стойност 522,25 лева от владението на А. Н. М. от гр.Смолян с намерение противозаконно да ги присвоят,като употребили за това сила ,поради което и на основание чл.198,ал.1 пр.1 вр.с чл.20,ал.2 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това,че по същото време и на същото място,в съучастие като съизвършител с Р. М. Д. и С. М. Д. направили опит да отнемат от владението на Я. Х. Я. от гр.Смолян движими вещи-парична сума от 300 лева,с намерение противозаконно да я присвоят,като употребили за това сила,като престъплението не е довършено по независещи от дееца причини,поради което и на основание чл.198,ал.1 пр.1 вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.18,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.На основание чл.23,ал.1 НК определил на подсъдимия едно ОБЩО наказание най-тежкото в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,което да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо заведение от ОТКРИТ тип. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата,като е ПРЕКВАЛИФИЦИРАЛ деянията на подсъдимия от престъпление по чл.198,ал.1 вр.с чл.20,ал.2 НК и по чл.198,ал.1 вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.18,ал.1 НК в такова по чл.198,ал.1 пр.1 вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.18,ал.1 НК и НАМАЛИЛ размера на наложеното наказание лишаване от свобода от четири години на ТРИ ГОДИНИ,което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие. Изменил е присъдата и по отношение на другите двама съизвършители,на които е преквалифицирал деянията-на подс.С. Д. и Р. Д. в престъпление по чл.199,ал.1 т.4 вр.с чл.198,ал.1 пр.1 вр. с чл.20,ал.2 вр.с чл.18,ал.1 вр.с чл.29,ал.1 б.„б” НК и чл.29,ал.1 б.”а” и „б” НК и НАМАЛИЛ наказанието на двамата на по ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводите визирани в жалбата са обсъдени от въззивния съд по реда на чл.339,ал.2 НПК,който е отговорил изчерпателно на поддържаните възражения. Мотивите на съда се споделят от касационния състав. Подсъдимият оспорва авторството на деянието.Твърди,че по делото не са събрани доказателства,доказващи вината му.Не ставало ясно кое е точно физическото действие извършено от Е.,кога и срещу кого от двамата пострадали е било насочено,последните твърдели различни факти,нямало очевидци на случилото се,отпечатъци и други доказателства,които да свържат подсъдимия с престъплението, за което е осъден.Освен това не е съгласен с изменения режим на изтърпяване от общ в строг.Неправилно съдът кредитирал обясненията на Е.,като не е отчетено,че последният имал водеща диагноза”шизофрения”. Така формулирани доводите сочат на касационни основания по чл.348,ал.1 т.1,2, НПК. Оплакванията не са подкрепят от данните по делото. В мотивите си въззивният съд подробно се е спрял на фактическите обстоятелства по делото,направил е анализ на доказателствата относими към предмета на доказване и е потвърдил извода за виновно неправомерно поведение на подсъдимия Е.,съставомерно по повдигнатото обвинение. Приел е,ча авторството на деянието е доказано от показанията на двамата пострадали свидетели Я. и М.,тези на св.Р. К.,показанията на поемните лица Н. Я. и Т. Г. присъствали на проведения втори оглед на местопроизшествието,извършените по делото разпознаване и други процесуално следствени действия.В тяхно присъствие подс.С. Д. показал къде се намирал мъжки кожен портфейл на пострадалия А. М. ведно с другите намиращи се в него вещи. Подсъдимият Е. е бил разпознат на 19.07.2000г / т.1 л.38 д.п./ от св.Р. К.,както по фигурата,така и по татуировката на гърба му.Процесуалното действие е било извършено в присъствието на поемните лица В. Я. и К. М.,които са потвърдили извършеното разпознаване и са положили подпис в изготвения протокол.Разпитан като свидетел К. е посочил,че чул викове в градски парк гр.Снадански/в близост до кафето в което работел/ и видял възрастен мъж/между 60 и 70 г./,който му казал,че го нападнали три момчета и са му взели портфейла.Видял човек/около 20 годишен/,който тича и го подгонил,но не успял да го стигне.Свидетелят е посочил ,че същия ден малко преди инцидента забелязал пред заведението в което работел да преминават три момчета,като по-късно гонел едното от тях във връзка с извършения грабеж,а впоследствие разпознал двама от тях. Прието е от въззивния съд,че обвинението е доказано и от показанията на пострадалите А.М. и Я.Я. ,както и от обясненията на подс.С. Е. депозирани в съдебно заседание на 12.01.2011г./л.304-307/.Съдът е кредитирал последните като обективни,изцяло съответстващи на описаната от пострадалите фактическа обстановка.Показанията на свидетелите са идентични с обясненията на този подсъдим относно механизма,начина на извършване на нападението спрямо тях,употребената сила и последващото отнемане на инкриминираните вещи.Обясненията на подс.Е. са логични и правдоподобни.В тях подсъдимият е посочил взетото от тримата решение да нападнат и ограбят двамата пострадали и вземат парите им.Подсъдимият е описал подробно вида и дрехите на двамата мъже,описал е действията на подсъдимите С. Д. и Р. Д.,както и своите.Посочил е,че тримата се затичали към пострадалите,съборили ги на земята,започнали да пребъркват джобовете им.Използвали сила ,като освен,че ги съборили ,притиснали главата на св.М. към земята,както и главата на св.Я.,когото драскали по ръцете с нокти.Посочил е,че подс.С. Д. съборил по-едрия мъж,а той и подс.Р. Д. съборили и налегнали другия по-слаб мъж и започнали да го пребъркват,но той започнал да вика и тримата се разбягали.След това си разделили парите в заведението „Рейсчето”.Същия ден С. и Р. Д. били задържани,а С. Е. бил задържан по-късно.Обяснил е също,че след като се развикал един от пострадалите,се появило едно момче.Когато го задържали „момчето” го разпознало. Възражението,че обясненията на подс.Е. не следва да се кредитират,тъй като бил с диагноза”шизофрения” е обсъдено от предходните съдебни инстанции.На л.78 от възз.дело,съдът е обсъдил довода на защитата на подс.Е. относно годността му да носи наказателна отговорност с оглед психичното му заболяване.Съдът се е позовал на заключението на назначената комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза.Тя е установила,че подс.Е. през 1992г. и 1992г. е бил лекуван за два шизофренни психотични епизода,но след това е настъпила психопатоподобна промяна на личността,която не представлява психично заболяване в тесния смисъл на думата/психоза/, като установеното състояние не нарушава психичната му годност и той може да дава достоверни обяснения,може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,тъй като шизофренното заболяване е било в ремисия.Освен това към момента на извършения от медицинските лица преглед,Е. също е бил със запазена психична годност и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.В този смисъл като е приел,че обясненията на подсъдимия Е. депозирани в съдебно заседание следва да се обсъждат като годно доказателствено средство,посредством което се установяват факти и обстоятелства кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение,накърняващо правото на защита на подсъдимото лице.Обяснения ,в които признава участието си в грабежа,подсъдимият Е. е депозирал и на дос.пр. пред съдия по реда на чл.220 НПК/л.176-178 от 21.07.2009г./.Не е оспорил същите и в разпита от 29.09.09г.,в който е само е допълнил,че не си спомня размера на парите,които си разделили.Подсъдимият е участвал, както в упражненото насилие,така и в отнемането на имуществото на пострадалите,с които действия обективно при условията на съизвършителство, е осъществил признаците на съставното престъпление грабеж. Обвинението срещу подсъдимия Е. е доказано в съответствие с чл.303,ал.2 НПК и като е потвърдил присъдата в частта за наказателната отговорност на подс.Е.,участието му в инкриминираното престъпление и съставомерността на деянието,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.В този смисъл не са налице основания за отменяване на съдебния акт,признаване на подс.Е. за невиновен и оправдаването му по обвинението за извършено престъпление по чл.198,ал.1 НК. Неоснователно е възражението касателно режима и мястото на изтърпяване на наказанието. Подс.Е. е осъждан 19 пъти/Л.98-107/ от дос.пр.,което означава,че спрямо него следва да се приложи разпоредбата на 61 т.2 от ЗИНЛС,а не чл.59,ал.1 от ЗИНЛС.В този смисъл наказанието следва да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор или в затворническо общежитие,а не при определения общ режим на изтърпяване постановен с присъдата. Като е изменил присъдата и в тази част,въззивният съд не е допуснал нарушение на закона. По изложените съображения,тъй като при постановяване на съдебния акт въззивния съд не е допуснал съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 249 от 24.07.2012г. по внохд № 477/2012г. по описа на Софийския апелативен съд,НО 2-и въззивен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: