Р Е Ш Е Н И Е № 160 гр. София, 04 декември 2020 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Явор Гебов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 583 по описа за 2020г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по подаден протест от прокурор от Окръжна прокуратура – град Бургас срещу въззивна оправдателна присъда № 96/19.06.20г. по ВНОХД № 14/2020г. на Окръжен съд – град Бургас. Оспорена е отмяната на първоинстанционната осъдителна присъда, като се релевира касационното основание, свързано с неправилното приложение на закона. В допълнение към касационният протест се прави позоваване на обстоятелството, че подсъдимият е отказал да получи талон за медицинско свидетелство, което обстоятелство било удостоверено с подпис на свидетел. Прокурорът посочва, че е приложим чл.6, ал.9 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в сила от 29.09.2017г.,(изменено заглавие в ДВ бр.81/2018г.), като допълва, че обстоятелството дали проверяваното лице ще попълни графата „приемам“ или „не приемам“ показанията на техническото средство имало значение в случай на приемане, като тогава останалата част от талона за изследване не се попълва и на лице не се връчва екземпляр от него. На второ място в допълнението се оспорва възприетото в мотивите на второинстанционната присъда обстоятелство, че не е било установено по безспорен и категоричен начин в колко часа подсъдимият е управлявал моторното превозно средство след употреба на наркотично вещество. Позовава се на мотивите на съда от първата инстанция, като твърди, че от момента на спиране на подсъдимия, същият е бил непрекъснато със служителите на МВР, включително и съпроводен до медицинския център за вземане на кръвна проба. Допуснатата неточност на отразения час в талона за медицинско изследване според прокурора не следва да се взема предвид, тъй като подсъдимият е бил отказал да получи самия талон и не е било необходимо да бъде отвеждан до медицинското заведение за вземане на кръвна проба. С отказа да получи талон за медицинско изследване подсъдимият попадал автоматично в хипотезата на чл.6, ал.9 от Наредбата и за него не важал посочения в чл.5, т.2 от същата наредба срок за явяване в медицинско заведение., където подсъдимият е направил повторен отказ за даване на кръвна проба. Иска се отмяна на постановената присъда, като се остави първоинстанционната оправдателна присъда в сила, алтернативно моли да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане за отстраняване на нарушението на материалния закон. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание поддържа касационния протест и оспорва доводите на съда от втората инстанция за строго формална процедура и изискване за стриктно спазване. Посочва, че отпада изискването и условията за срок за даване на кръвна проба при наличието на отказ. Подс.Н. се явява лично , представлява се от защитник, който пледира да се отхвърли касационния протест. Защитата заявява също така, че по негово мнение процедурата по Наредба № 1 била тежко опорочена. Позовава се на преправяне на акта за установяване на административно нарушение от актосъставителя и твърди, че от събраните по делото доказателства не можело по категоричен начин да се установи кога е извършено нарушението. Защитата твърди, че според първостепенния съд и изразената от него логика, нарушението следва да бъде извършено едва след като е установено употребата на наркотичното вещество с тестовата касета. Поради това счита, че е налице невъзможна и абсурдна конструкция и иска да се остави без уважение касационния протест. В лична защита подс.Н. моли да се потвърди присъдата. При последната си дума повтаря молбата си. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 77/12.11.2019г. по НОХД № 622/2019г. на Несебърски РС подс.Д. В. Н. е бил признат за виновен да е извършил престъпление по чл.343б, ал.3 от НК – за управляване на МПС на 01.12.2017г. в к.к.“Слънчев бряг“след употреба на наркотични вещества - метаамфетамин. Наложено му е наказание от 6 месеца лишаване от свобода с приложение на чл.55 от НК, като изпълнението му е отложено за срок от срок от три години. Наложена е и глоба в размер на 250 лева. Деецът е лишен от право да управлява МПС за срок от 10 месеца съобразно чл.343г от НК, със съответното приспадане на времето, през което по административен ред деецът е бил лишен от това право. Съдът се е произнесъл по разноските по делото и по вещественото доказателство. Това първоинстанционно производство е второ по ред, след като предходната осъдителна присъда № 12/15.02.2019г. по НОХД № 962/2018г. на Несебърски РС, идентична относно размера на наказанието, е била отменена по жалба на подсъдимия с решение № 93/24.06.2019г. по ВНОХД № 395/2019г. на Бургаски окръжен съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С новата въззивна присъда , която се атакува с касационен протест подсъдимия Н. е бил оправдан изцяло по обвинението да е извършил това престъпление – по чл.343б, ал.3 от НК. Наложено му е наказание от 1 година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, както и глоба в размер на 500 лв. По реда на чл.343г от НК било постановено и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, при което било приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред. Съдът е присъдил и дължимите разноски, които да бъдат заплатени от подсъдимия. Касационният протест е подаден в срок, от надлежно легитимирано лице- прокурор, участвал по време на съдебното производство пред въззивната инстанция, като разгледана по същество, тя се явява основателна. Касационният състав е сезиран и следва да се произнесе в рамките на посоченото касационно основание, което определя и пределите на касационния контрол. Касаторът се е концентрирал върху твърдението, че законът създава правило за поведение – начина на установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози при определено поведение на проверяваното лице – в случаите на лицето да подпише или да получи талона за изследване. След като подс.Н. е отказал да подпише талона за изследване, то тогава според касатора единствено показанията на теста за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози са валидни и доказват обвинението. Въззивната инстанция пък е приела,че обвинението, повдигнато срещу Д. Н., не е доказано по несъмнен начин, тъй като не е спазен предвидения в закона надлежен ред. Касационният състав намира, че доводите, изложени от въззивната инстанция са вътрешно противоречиви и не могат да бъдат споделени. На първо място следва да се отбележи, че е възприел факти по делото, които установяват по един несъмнен начин хронологията на извършената проверка от двамата полицейски служители, включително и в часово отношение. Съдът е приел, че е връчван талон за медицинско изследване, който подсъдимият отказал да подпише. Съдът се е позовал на строго формална процедура и и ползване на различен образец на талон за медицинско изследване. Няма съмнение, че фактите по делото могат да се установяват с всички възможни доказателства и доказателствени средства и те, доказателствата, не могат да имат предварително установена сила. По всичко изглежда, че доказателствата, в тяхната съвкупност, преодоляват часовото разминаване в писмените документи по делото. Възражението на защитата в този смисъл не държи сметка за това обстоятелство и е очевидно несъстоятелно – няма алогична и обективно невъзможна фактическа конструкция, която да се установява от фактите по делото. След като съдът е възприел тези факти, е бил задължен да съобрази нормата на чл.6, ал.9 от Наредбата, на която се позовава държавното обвинение. Ползването на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози при отказ на лицето да го подпише води до валидиране на получените тестови резултати като годно да установи по един окончателен начин употребата на наркотични вещества или техните аналози, средство. Както бе посочено по-горе, това не означава, че не е възможно да се оспорят резултатите от теста, но за това трябва да има и други доказателства, като установена негодност на тест-анализатора например, каквото обстоятелство не се изтъква от решаващия и контролиран съд. Впрочем, неудачите при синхронизирането на дата и час на устройството не са посочени като причина за отчитане на евентуално неверни резултати при тестване. При наличен отказ да се подпише талона за медицинско изследване (независимо какъв образец е), въззивната инстанция в разрез с правната логика въвежда като изискуемо условие за валидност на този отказ собственоръчно вписване от лицето на обстоятелството дали приема или не приема показанията на техническото средство, в случая теста-анализатора. Основателно е в такъв случай възражението на касатора, че повече действия след депозирания отказ от подсъдимия не са необходими. От извършеното в повече от полицейските служители – завеждане до медицинско заведение, не могат да се правят никакви изводи, които да опорочат по един непоправим начин годността на извършената проверка и установените от нея резултати. Въвеждането на повече задължения и изисквания от тези, които законът е определил, съставлява неговото нарушение. Няма съмнение, че оспорването на факта на установяване на употреба на наркотичното вещество поради неспазване на процедури, които следват отказа и са извън обхвата на дължимото поведение, не е състоятелно и вътрешно противоречиво. Законодателят не е дал неопровержима валидност на тестването за употреба на наркотични вещества, тъй като е предвидил принципна и всякога използваема възможност за проверка достоверността на показанията на техническото средство или теста чрез кръвната проба на проверяваните водачи на моторни превозни средства. Това е предвидената в закона възможност за подлагане на тест на тяхната достоверност чрез съответното медицинско изследване. По делото обаче въззивната инстанция е възприела като факт обстоятелството, че на подсъдимия му е предоставената указаната в нормативен порядък възможност, която той, установено по надлежен ред – с подпис на св.С. К., е отказал да използва. Въпреки това при прилагането на материалния закон въззивната инстанция е развила доводи извън това обстоятелство, като по този начин го е нарушила. Както вече се отбеляза, съдът е приел хронологична и съвсем последователна фактическа обстановка, като същевременно е изтъкнал обстоятелства относно допуснати технически грешки, различно отчитане на техническото устройство в часово отношение, които опорочавали процедурата и недаващи възможност да се установяването на съществения факт – употребата на наркотичното вещество. В заключение, касационният състав счита, че предвид недостатъчното аргументиране на правните последици от депозирания отказ на дееца да подпише талона за медицинско изследване и недостатъчното обосноваване на влиянието от претендираното нарушение на процедурата по цитираната наредба върху твърдяната от обвинението престъпна дейност на подс.Н., мотивната част на решението в действителност се лишава от съдържание относно приложението на материалния закон. Това налага изцяло отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане следва да се отговори задължително на направеното от държавната обвинителна власт възражение относно приложението на материалния закон. Предвид изложеното касационната инстанция намери че следва да се отмени решението, а делото следва да се върне за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание на въззивната инстанция – Бургаски окръжен съд. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т.3, вр. ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, състав на първо наказателно отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 96/19.06.20г. по ВНОХД № 14/2020г. на Окръжен съд – град Бургас и връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: 1. 2.