Ключови фрази
Установителен иск * правен интерес * спиране на давност * прекъсване на давност * давностно владение * делба * добросъвестно владение * отмяна на отчуждаване * публична продан


5


Р Е Ш Е Н И Е

№ 724/10

гр.София, 12.09.2011 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА НИНОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА




при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 1261/2009 година


Производството е по чл.290 и сл.от ГПК.
С определение № 743 от 11.08.2010 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на А. Г., Р. Г., П. П. и Ч. П. - ч/з адв. Е. Б. на въззивно решение № 206 от 27.04.2009 г. постановено по гр. д № 129/2009 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд,с което е обезсилено решение на РС-Пазарджик, в частта,с която е прието за установено по отношение на Захарина Ст. С., Н. Г. С.-Д., Т. Т. Г., Й. М. Г., Т. П. Г., Б. Ал. П. и Д. Д. Н.,че касаторите са собственици на ½ идеална част от имот, находящ се в [населено място], съставляващ урегулиран поземлен имот IV-5222, кв. 389, целият с площ от 254 кв.м., при съседи: улица, У. II-5214, У. III-5213 и У. I –общински и производството е прекратено, а в останалата част решението на РС-Пазарджик е отменено и е отхвърлен предявения от касаторите срещу З. Ст. С., Н. Г. С.-Д., Т. Т. Г., Й. М. Г., Т. П. Г., Б. Ал. П. и Д. Д. Н. иск с правно основание чл. 97 ГПК/отм./ по отношение на същия имот за останалата ½ ид.ч. Релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Претендират разноски.
Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.2 ГПК по материалноправния въпрос относно релевантните условия за прекъсване и спиране на давността и процесуалноправния въпрос относно правния интерес при установителен иск.
Ответниците по касация - З. С. С.,Н. Г. С. – Д.,Т. Т. Г.,Й. М. Г. оспорват основателността на касационната жалба. Претендират разноски.
Ответницата Т. П. Г. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение,за да се произнесе по жалбата съобрази следното:
Касационната жалба е допустима,защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение,което е неблагоприятно за нея в срока по чл.283 ГПК.
В обжалваното въззивно решение е прието,че ищците са придобили процесния имот от Т. Г. чрез договор за покупко-продажба, сключен под формата на нотариален акт № 15/98 год. Същата е придобила ½ идеална част от имота чрез реституция по реда на ЗВСОНИ , а другата чрез делба с [община]. С влязло в сила решение е допусната делба между Т. Г. и останалите ответници по настоящето дело и процесния имот е изнесен на публична продан.Касаторите се позовават на добросъвестно владение, което е продължило необезпокоявано в продължение на пет години. Съдът е приел, че не е доказан факта, че ищците са владели имота непрекъснато и необезпокоявано през посочения период поради което иска следа да се отхвърли за ½ идеална част, а за другата ид.ч., която е била собственост на Т. Г., счита искът за недопустим .
Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира за правилно въззивното решение.
Когато е предявен иск за установяване на собственост, въз основа на давностно владение, следва да се докажат следните факти- основанието, на което се упражнява фактическата власт, срокът, в който е владян имотът и непрекъснатост и необезпокояваност на владението. Когато се твърди добросъвестност следва да се докаже, че вещта се владее на правно основание, годно да направи вдладелецът собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.В случаите, когато се твърди добросъвестност, се прилага кратката пет годишна давност. Следователно, за да стане владелецът собственик на имот в качеството си на добросъвестен, следва да докаже началната дата на владението, упражняването на фактическа власт върху вещта, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на петгодишен срок. Съгласно закона, давността се прекъсва: с признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение, с предприемане на действия за принудително изпълнение.Въпросът обаче е неотносим в настоящия случай.
За да постанови обжалваното въззивно решение, Пазарджишки окръжен съд е приел,за установено,че със Заповед № 1558 от 05.06.1995 год. на кмета на [община] е отменено отчуждаването на част от имот с пл. № 5222, кв. 389 по плана [населено място], който имот представлявал дворно място с площ от 127 кв.м.в полза на Т. Г..С договор за доброволна делба от 10.07.1995 год., сключен между [община] и Т. Г., последната придобила право на собственост върху останалата част от имота с площ от 127 кв.м.От представено по делото удостоверение нсе установява, че за този имот е отреден У. IV-5222, кв. 389 по плана на [населено място], който е с площ 254 кв.м.С влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 1192/99 год. е допусната и извършена делба на процесния имот чрез изнасяне на имота на публична продан между Т. Г.-собственик на 1/2 идеална част и ответниците по настоящето дело. По делото има представени два броя нотариални покани, получени от касаторите на 20.08.2003 год. и 16.09.2003 год., с което ответниците по жалбата са ги поканили да освободят тяхната част от имота.
При така установените факти,въззивният съд е приел,че предявения иск за установяване на собственост въз основа на давностно владение, е неоснователен. Съдът е приел, че процесният имот не е придобит от ищците по давност, тъй като сдлеката е сключена на 23.11.1998 год., а от приложените по делото доказателства се установява, че ответниците са поканили касаторите да освободят тяхната част от имота преди да изтече кратката пет годишна давност.От събраните доказателства съдът приема, че касаторите са били известени от действителните собственици на ½ идеална част от процесния имот, че държат имота без правно основание. Съдът е приел, че по този начин един от елементитена добросъвестното владение-незнанието, че праводателят не е собственик вече не е налице и поради това, искът в тази част е неоснователен и недоказан.По отношение на Т. Г. съдът е приел, че липсва правен интерес от водене на дело срещу нея, тъй като същата е прехвърлила своята ½ идеална част от имота с договор за покупко-продажба, оформена с нотариален акт.Поради това съдът счита, че искът срещу нея е недопустим и да остави без разглеждане и е обезсилил решението на пъровинстанционния съд и е прекратил производството в тази му част.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и за необоснованост.Поддържа се,че съдът е приложил неправилно материалния закон.Моли се за отмяна на решението и за уважаване на иска, като основателен и доказан или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Касационните оплаквания са неоснователни.
При постановяване на решението въззивния съд е не допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 188 от ГПК /отм./ и се е съобразил със събраните по делото доказателства. От доказателствата по делото се установява, че касаторите ищци са придобили от ответницата Т. Г. процесния имот чрез договор за покупко-продажба, оформена с нотариален акт 15 от 23.11.1998 год.Последната се е легитимирала като собственик по силата на реституция по ЗВСОНИ и делба с [община].По делото са събрани доказателства, от които е видно, че към момента на сключване на сделката касаторите са направили справка по партидата на имота, от която се установява, че за процесния имот към този момент няма вписани искови молби и други тежести върху процесния имот.От това може да се направи извода, че към момента на сделката касаторите не са знаели, че Т. Г. не е единствен собственик на процесния имот и може да се приеме, че към момента на възникване на правното основание за упражняване на фактическата власт касаторите ищци са били добросъвестни.По делото не са представени доказателства, които да оборят презумцията на закона за наличие на добросъвестност на касаторите към момента на възникване на правното основание.Всички тези обстоятелства обаче са неотносими към преценката за наличие на правен интерес за воденето на установителния иск.
Съгласно чл.299 ал.1 ГПК спор решен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван.В конкретния случай по съсобствеността е било постановено решение по допускане на делбата.Това решение има обвързващо действие за страните и за техните правоприемници – чл.298 ал.2 ГПК.Няма спор ,че ищците са придобили имота от Г. в хода на съдебния процес по делбата и като нейни правоприемници са обвързани от силата на присъдено нещо на решението по делото в което тя е участвала. Налице е принципа за непререшаемост на спора, поради което иска е недопустим и правилно въззивния съд е прекратил производството по делото.
По поставения материалноправен въпрос съдът е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл.115 и чл.116 ЗЗД към който препраща разпоредбата на чл.84 ЗС, но в случая този институт не е приложим предвид недопустимостта на производството.
С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи по приложението на материалния и процесуалния закон са правилни,поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 206 от 27.04.2009 г. по гр. д № 129/2009 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд .
Решението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: