Р Е Ш Е Н И Е № 45 гр. София, 30.03.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 99 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.2 НПК и е образувано по жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия Х. Б.. С присъда № 260010 от 13.05.2021г. по НОХД № 395/2020г. Великопреславски районен съд – 1 състав е признал подсъдимия Х. Ш. Б. за невиновен в това на 25.11.2020г. в с. Тушовица, обл. Шумен, в дома си на ул. "Шейново" № ** да е държал огнестрелни ловни боеприпаси – 25 броя ловни огнестрелни боеприпаси 16 кал., предназначени за изстрелване с ловна гладкоцевна пушка 16 кал. без да има за това надлежно разрешително и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 339, ал.1 НК. Присъдата е подписана с особено мнение от председателя на съдебния състав. В рамките на осъществен въззивен контрол по протест на прокурора Шуменският окръжен съд с присъда № 6 от 11.10.2021г. по ВНОХД № 197/2021г. е признал подс. Б. за виновен по предявеното му пред първата инстанция обвинение и го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. В касационната жалба и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.2 и т.3 НПК. Претендира се, че въззивният съд не е изследвал задълбочено доказателствените източници, тъй като е базирал присъдата си единствено на показанията на свидетелите М. С. и Д. П., чиито допълнителни разпити безмотивно били допуснати от второстепенния съд, а били игнорирани останалите носители на гласна и писмена информация. Процесуално нарушение касаторът съзира и при игнориране на показанията на св. А. Б. с аргумента, че тя не е посочена изначално като свидетел от подсъдимия или неговия защитник. Към тези нарушения защитата допълва и липса на отговор на отправени пред въззивния съд нейни възражения. За да мотивира явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание защитата акцентира на позитивни данни за неговата личност, невзети предвид от решаващия второстепенен съд и наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства при липса на каквито и да било отегчаващи. Моли да бъде отменена присъдата на Окръжен съд и постановена оправдателна от Върховния касационен съд. В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и неговият защитник не се явяват, за да заявят личната си позиция по спора. Прокурорът споделя част от изложените от касаторите доводи за несъстоятелност в аргументите на въззивния съд да дискредитира показанията на свидетелите А. Б. и М. Й. поради поискването им от защитата едва в съдебната фаза на процеса, но отбелязва, че не само това са причините за игнориране показанията на тези двама свидетели. Заявява, че в своята аналитична дейност съдът е обсъдил всички носители на доказателствена информация и правилно е приложил закона. Отчитайки наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, той е приложил разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК, отмервайки размера на наказанието лишаване от свобода едва с един месец над минималния срок, поради което и наложеното на Б. наказание не се явява несправедливо. Моли да бъде оставена без уважение касационната жалба. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата и допълнението към нея, прецени, че тя е допустима и частично основателна. В касационната жалба и допълнението й се навеждат доводи за извършени съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилно кредитиране на показанията на полицейските служители А., П. и С. за сметка на некредитираните такива на свидетелите Б. и Й., довело и до неправилно формиране волята на съда, обективирана в атакувания акт. Въпреки претенциите на сезиращата страна и за явна несправедливост на наложеното на подзащитния й наказание, следва да бъдат обсъдени на първо място твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от контролираната инстанция, тъй като подобна констатация естествено би довела до ново разглеждане на делото от допусналия нарушенията съд и респективно тяхното отстраняване. Атакуваната пред настоящия съд присъда е постановена след проведено въззивно съдебно следствие, в което отново са разпитани свидетелите П. и С. – поемни лица на извършеното в дома на подсъдимия претърсване и изземване и неговата съпруга – А. Б.. За разлика от касатора настоящият състав не приема, че е извършено процесуално нарушение с допускането до допълнителен разпит на свидетели, депозирали показания и пред първата инстанция, било то и без детайлизирани мотиви за това. Действително, съдът следва да заяви ясно на страните причината за извършване на всяко едно свое действие, но в конкретния случай последващият разпит на С. и П. е бил необходим и проведен изцяло в рамките на състезателния процес, включително и със задаване на въпроси от страна на защитата и в тези показания те са конкретизирали информацията, станала им известна като поемни лица в процесния дом. В синхрон с изискването на чл. 13, ал.1 НПК Окръжен съд – Шумен служебно е взел всички мерки, включително и при непоискани му от страните действия по събиране на доказателства, да изясни обективната истина по делото, което е и сторил. Настоящата инстанция не споделя позицията на защитата, че въззивният съд неоснователно е кредитирал показанията на полицейските служители при налични в тях противоречия – напротив той е обсъдил заявеното от тях и е дал отговор защо ги кредитира. Подобен подход е приложил и към показанията на свидетелите А. Б. и М. Й., въпреки че некоректно е посочил, че не ги възприема като достоверни поради ненавременното им представяне като източник на доказателствена информация от страна на подсъдимия и защитата му. Доказателствените източници се ценят съобразно тяхното съдържание и наличните съответствия или не с други такива, а не съобразно темпоралния период, в който те са станали част от доказателствената маса по делото. Въззивният съд ги е дискредитирал и заради тяхната вътрешна противоречивост и несъответност с други, които цени, а не само поради това, че разпити на тези свидетели са поискани в по-късен момент от страна на защитата – след приключване на досъдебното производство. В този смисъл настоящият състав не съзира превратност в оценъчната дейност на съда, постановил атакувания акт, която да е довела до порок в правораздавателната му дейност. Подобна е позицията и по отношение на изразените претенции, че въззивният съд не е отговорил на изложените в пледоарията доводи. Той дължи отговор на отправените пред него възражения и собствен анализ на доказателствените източници, въз основа на които е възприел определена фактическа обстановка, когато отговорът на направените пред него възражения изисква това, както е в конкретния случай. Доводите на защитата са били насочени към липса на доказателства за знание у нейния подзащитен за наличието на установените при претърсване в стаята, която обитава със съпругата си, 25 броя боеприпаси. Отговор на този въпрос решаващият съд безсъмнително е дал, както след преценка на относимите показания на свидетелите по делото, така и на съдържимото в протокол за претърсване и изземване, одобрен от съдия при компетентния съд, наличната информация от служба „КОС“ относно липса на разрешително у Б. за притежание, съхранение, носене, употреба и колекциониране на огнестрелни оръжия и боеприпаси и заключението на балистичната експертиза по делото. При извършената констатация за неналичие на процесуални нарушения от страна на контролирания съд, следва да бъде взето отношение по претенциите на касатора за явна несправедливост на наложеното на Б. наказание. В санкционната част на нормата на чл. 339, ал.1 НК /в актуалната й редакция/ е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години. При отмерването му по отношение на подсъдимия съдът е съобразил всички налични определящи отговорността на Б. обстоятелства, изложени и от касатора и е преценил, че са налице многобройни, които смекчават неговата наказателна отговорност. Това е дало основание на съда да приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК и да определи наказанието на Х. Б. под минималния размер от две години, визиран в приложимата материалноправна норма и отмервайки го едва с един месец над най - ниския възможен размер на наказанието лишаване от свобода при тази хипотеза. Към тази позиция на въззивния съд настоящият се присъединява, но не споделя тезата, че спрямо подсъдимия не е приложима нормата на чл. 66, ал.1 НК, тъй като към момента на извършване на деянието той е бил осъждан за тежко умишлено идентично престъпление. Очевидно подобно притеснение е имал и самият подсъдим, защото след привличането му в качеството на обвиняем по настоящото производство, той е подал молба за постановяване на съдебна реабилитация по чл. 87, ал.1 НК, отказана му от съда с определение от 05.02.2021г., влязло в сила на 25.03.2021г. след упражнен въззивен контрол. Всъщност данните по делото относно съдебното минало на подсъдимия, обективирани в неговата справка за съдимост и приложени съдебни бюлетини са следните: С влязла в сила присъда на 25.03.1977г. по НОХД № 16/1977г. на Районен съд – Велики Преслав, Х. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 339, ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години. По отношение на това осъждане в бюлетина за съдимост е отразено, че той е реабилитиран на основание чл. 88а, ал.3 вр. ал.1 НК на 25.03.1985г. С определение по НОХД № 309/2014г. на Районен съд – Велики Преслав, влязло в сила на 08.08.2014г., Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 339, ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. Именно това осъждане е станало причина Окръжен съд – Шумен да прецени, че не са налице обективно изискуемите предпоставки наложеното по настоящото дело наказание да бъде отложено за определен изпитателен срок. При заемане на тази позиция, контролираният съд не е съобразил, че въпреки отразената реабилитация по чл. 88а, ал.3 НК - т. нар. „абсолютна реабилитация“, Б. е реабилитиран по право по реда на чл. 86, ал.1, т.1 НК по първата по време присъда още на 25.03.1980г. – след изтичане на определения с нея изпитателен срок като това уточнение е единствено за пълнота на изложението. Действително, нормата на чл. 86, ал.2 НК запретява повторна реабилитация на пълнолетно лице, което веднъж вече е било реабилитирано по чл. 86 НК. Но в ситуация, в която е приложим Закон за амнистията и престъплението е амнистирано, то няма пречка лицето отново да бъде реабилитирано по право, тъй като на по-силно основание амнистията заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния и последиците от осъждане за определени престъпления /чл.83 НК/. Законът за амнистия от 1984г. /обн. ДВ бр.43/01.06.1984г./, влязъл в сила на 01.06.1984г., постановява пълна амнистия за престъпления, извършени до приемането на Закона като в своя чл.1, ал.1, т.1 изрично визира, че се амнистират умишлените престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание. Към момента на постановяване на присъдата по НОХД № 16/1977г. на Районен съд – Велики Преслав и до влизане в сила на Закона за амнистия от 01.06.1984г. в санкционната част на приложимата правна норма по чл. 339, ал.1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или глоба до триста лева. Очевидно е, че престъплението, по обвинението в чието извършване Б. е признат за виновен, подлежи на амнистия и е амнистирано, което заличава и последиците от това осъждане. В случая въпреки настъпилата реабилитация по право по отношение осъждането на Х. Б. по НОХД № 16/1977г. на Районен съд – Велики Преслав, впоследствие престъплението на подсъдимия е амнистирано със Закона за амнистия от 01.06.1984г. и „правните последици на реабилитацията са настъпили със самата амнистия, което обхваща и тях“ /Решение № 834/25.01.1991г.по наказателно дело № 564/1990г. на ВС - I НО, Решение № 21/28.01.1991г. по наказателно дело № 558/1990г. на ВС - III НО/. При тази ситуация следва да се прецени дали са налице задължителните предпоставки подс. Б. да е реабилитарн по право на основание чл. 86, ал.1, т.1 НК по отношение на осъждането му с акт по НОХД № 309/2014г. на Районен съд – Велики Преслав и отговорът е позитивен. Присъдата е влязла в сила на 08.08.2014г. и наложеното му наказание е лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. По делото липсват данни в изпитателния срок Б. да е извършил друго престъпление, което да налага изтърпяване на отложеното наказание и в случая неговата реабилитация по право е настъпила на 08.08.2017г. Това налага да бъде преценено, с оглед наведеното от касатора основание по чл. 348, ал.1, т.3 НПК, дали е адекватно определеното на Б. наказание по настоящото производство в размер на четири месеца лишаване от свобода, да бъде изтърпяно ефективно или бъде отложено за определен изпитателен срок. При индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода, включително и при преценката дали изпълнението му да бъде отложено за определен изпитателен срок или не, следва да се отчетат всички индивидуализиращи дееца и деянието характеристики и доколко въдворяването на подсъдимото лице в пенитенциарно заведение би осъществило целите на специалната и генералната превенция. Според този състав те биха били реализирани и чрез отлагане изтърпяване на наказанието на подсъдимия за минимален изпитателен срок, който ще осъществи възпиращо въздействие спрямо него от престъпни посегателства под угрозата наложеното наказание да бъде активирано по реда на чл. 68, ал.1 НК. Напредналата възраст на подсъдимия, естествена последица от която е и влошаване на здравословното му състояние, определят като ненужна репресивна мярка отделянето му от обществото за срока на наказанието лишаване от свобода. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 6 от 11.10.2021г. по ВНОХД № 197/2021г. на Окръжен съд – Шумен като я ОТМЕНЯ в частта наложеното на подсъдимия Х. Ш. Б. наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. НА ОСНОВАНИЕ чл. 66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимия Х. Ш. Б. наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца за изпитателен срок от 3 /три/ години. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.