Р Е Ш Е Н И Е № 100 гр. София, 07 февруари 2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ СВЕТЛА БУКОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора РОСИЦА СЛАВОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1144 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано по жалба на адв.С. Ч., в качеството му на защитник на подсъдимия П. М., против въззивно решение № 192/27.10.2023 г., постановено по внохд № 311/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. В жалбата са наведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НК. Според защитника спрямо обвинението по чл. 277а, ал.7 от НК е допуснато нарушение на правото на справедлив процес, тъй като прокуратурата е отправила едно твърдение, което не подкрепено от конкретно изложение по отношение времето, мястото и начинът, по който са използвани процесните металдетектори, за да се разбере в какво точно е обвинен подсъдимия. Допуснатите непълноти в обвинителния акт, възпроизведени в първоинстанционната присъда и във въззивното решение са довели до неправилното приложение на материалния закон, с оглед осъждането на подсъдимия по това обвинение. По отношение осъждането по чл.278, ал.6, пр.1 от НК е посочено е, че в случая нарушението на материалния закон се изразява в отказа на въззивния съд да приложи нормата на чл.9, ал.2 от НК, като е следвало да се обсъди не само дали неговата обществена опасност е явно незначителна, но и дали деянието не е малозначително. При условията на алтернативност претендира да се отмени въззивното решение, като подсъдимият бъде оправдан поради недоказаност на обвинението по чл.277а, ал.7 от НК, да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК по отношение на престъплението по чл.278, ал.6 от НК или делото се върне за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Подсъдимият П. К. М. и защитникът адв.Ч., редовно призовани се явяват в съдебно заседание и пледират да се уважи жалбата по изложените в нея съображения. В последната си дума подсъдимият акцентира на желанието му да бъде оправдан. Представителят на Върховна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 33/16.06.2023 г., постановена от Окръжен съд - Стара Загора по нохд № 165/2023 г. подсъдимият П. К. М. е признат за виновен в това, че на 11.11.2020 г. в гр. Казанлък: - е държал повече от три - 5 бр. археологически обекта - по смисъла на чл.146 от ЗКН, имащи качества на движими културни ценности, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, на обща стойност 105 лв., поради което и на основание чл.278, ал.6 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лв. - противозаконно е държал оръдия, за които е знаел, че са предназначени и са послужили за търсене на археологически обекти - 3 бр. металдетектори, с по няколко детектиращи глави, поради което и на основание чл.277а, ал.7 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, към което е присъединено наказанието глоба, а на основание съответно чл.53, ал.2, б.„А“ и б.„Б“ от НК предметът на всяко едно от двете престъпления е отнет в полза на държавата. В тежест на подсъдимия, на основание чл.189, ал.3 от НПК, са възложени и направените по делото разноски. По жалба на защитниците адв.Г. и адв.Ч. е образувано внохд № 311/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК, е потвърдена изцяло първонистанционната присъда. Прочитът на атакуваното решение не потвърждава основателността на наведените в жалбата доводи, свързани в отказа на въззивния съд да приложи нормата на чл.9, ал.2 от НК по отношение обвинението по чл.278, ал.6, пр.1 от НК, които да водят до неговата отмяна. Действително в мотивите на обжалвания съдебен акт са изложени съображения, обуславящи единствено отсъствието на явна незначителност на обществената опасност на деянието, като отсъстват такива, свързани с неговата малозначителност, но след като съдът е приел, че наличната обществената опасност не е явно незначителна, то с още по-голяма степен на категоричност може да се заключи, че самото деяние не може да не е общественоопасно, поради своята малозначителност. И според касационния състав държането на повече от три - на 5 бр. неидентифицирани по съответния ред археологически обекта и тяхната ниска обща стойност, възлизаща на 105 лв., не са достатъчни, за да обосноват наличието на предпоставките на чл.9, ал.2 от НК и в двете му хипотези. Не следва да се подценява факта, че процесните движими културни ценности са открити в дома на подсъдимия, наред със значителен брой - още близо 130 старинни предмета, представляващи масов материал, макар и без научна, историческа и културна стойност, т.е. извършеното деяние не разкрива малозначителност - липса или съществена незначителност на отрицателното въздействие върху защитените обществени отношения. С оглед изложеното касационният състав, напълно споделя становището на предходните инстанции, че извършеното от подсъдимия деяние е с действителна реална степен на обществена опасност, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК в случая не може да намери приложение, т.е. в тази част въззивният съдебен акт следва да се остави в сила. Касационният състав не споделя твърдението на защитата за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. Следва да се посочи, че по така поставения въпрос - относно наличието на непълноти във фактическата рамка на обвинението по чл.277а, ал.7 от НК, в производство по реда на чл.249, ал.3 от НПК, след отказа на първоинстанционния съд за прекратяване на съдебното производство в проведеното разпоредително заседание, се е произнесъл и друг състав на апелативния съд, като и двата съдебни състава с основание са приели, че във внесения обвинителен акт с нужната достатъчност са възпроизведени основните факти от значение за съставомерността на повдигнатите от прокурора две обвинения и по-голяма конкретика по отношение на времето, мястото и начина на извършването им не е необходима. Настоящият състав също намира, че макар и лаконично, фактическата рамка на обвинението е формулирана достатъчно ясно, което е обезпечило възможността на подсъдимия пълноценно и ефективно да упражни правото си на защита, т.е. няма основание да се приеме, че в разглеждания случай е налице нарушение на правото на справедлив процес, както се твърди в касационната жалба. След анализ на събрания по делото доказателствен материал предходните инстанции са приели, че подсъдимият е извършил вмененото му във вина престъпление по чл.277а, ал.7 от НК, който извод не се споделя от касационния състав. От обективна страна, за да е осъществен визирания престъпен състав, е необходимо да се установи упражняването на фактическа власт върху предмета, а от субективна - деецът да знае или предполага, че инкриминираните вещи са предназначени или са послужили за търсене на археологически обекти. Самото държане на металдетектор/и не е забранено от закона, след като не е непосредствено и пряко свързано с разкриването или провеждането на археологически проучвания. Именно двойното предназначение налага необходимостта от използване на регистрационен режим само, когото с тях се извършват теренни проучвания. По делото по несъмнен начин е установено, че на инкриминираната дата от дома на подсъдимия, следствие извършеното претърсване, са иззети 3 бр., технически изправни, фабрично произведени металдетектора, с общо 10 бр. детектиращи глави, за които той е споменал, че са лично негови, както и над 130 бр. старинни предмети, от които 5 бр. представляват неидентифицирани движими културни ценности, т.е. безспорно установено е държането на процесните оръдия. Същевременно в обясненията си подсъдимият отрича да е употребявал металдетекторите за търсене на археологически обекти, като е заявил, че ги използва за откриване на самородно злато в сухи дерета, а намерените в дома му 130 бр. предмети, част от които представляват оловни топчета, ги събира и предава за вторични суровини, тъй като представляват цветни метали, а останалите са фрагментирани керамични предмети, което е в съответствие с приетото заключение на назначената още на досъдебното производство археологическа експертиза. Никой от разпитаните по делото свидетели не е заявил, че е виждал подсъдимия да използва процесните уреди, че го е забелязал да търси археологически находки с тях или той да е заловен при извършване на теренни проучвания, т.е. по делото няма нито едно доказателство или доказателствено средство, което да оборва или дори да поставя под съмнение заявеното от М., каквито фактически данни в тази насока не са посочени и в самия обвинителен акт. В протокола за претърсване и изземване не е отразено наличието на видими следи от тяхната употреба. По делото няма данни иззетите 5 предмета от дома на подсъдимия, за които е установено, че представляват неидентифицирани движими културни ценности, без значима културна, научна или художествена стойност, да са открити чрез използване на някой от процесните металдетектори, но дори и да е така, това не е достатъчно за ангажиране на наказателната му отговорност, тъй като се явява предположение, а законът изисква установяването му по несъмнен начин. По изложените съображения касационният състав счита, че незаконосъобразно предходните инстанции са преценили, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК, а възприетата обвинителна конструкция - държането на 3бр. метал детектори, без каквито и да било обективни данни, а още по-малко надлежно събрани доказателства въз основа, на които да може да се заключи, че са предназначени или са послужили за търсене на археологически обекти, е изначално несъстоятелна. Различните правни изводи, до които са достигнали предходните инстанции, са резултат от неправилната интерпретация на установените факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване и имат за последица неправилното приложение на материалния закон. Така констатираното наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК следва да се преодолее с отмяна на атакуваното решение и потвърдената с него присъда, в частта относно признаването за виновен и осъждането на подсъдимия за извършено престъпление по чл.277а, ал.7 от НК, като в рамките на възприетите от инстанциите по същество фактически положения той следва да се оправдае. Последица от това се явява отмяната приложението на чл.23 от НК и постановеното на основание чл.53, ал.1, б. „А“ от НК отнемане в полза на държавата 3 бр. фабрично произведени металдектери, чието притежание не е забранено от закона. Водим от горното и на основание съответно - чл.354, ал.1, т.2 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК и чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 192/27.10.2023 г., постановено по внохд № 311/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив и потвърдената с него присъда № 33/16.06.2023 г. по нохд № 165/2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора в частта, с която: - подсъдимият П. К. М. е признат за виновен, че е извършил престъпление по чл.277а, ал.7 от НК и му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, като на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК го ОПРАВДАВА по това обвинение - е наложено на основание чл.23 от НК общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, към което е присъединено наказанието глоба - са отнетите на основание чл.53, ал.1, б. „А“ от НК в полза на държавата 3 бр. фабрично произведени металдектори, подробно индивидуализирани, със съответните серийни номера, в присъдата. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: