Р Е Ш Е Н И Е № 216 Гр. София, 18.12.2024 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА При участието на секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 649/2023 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Лион Инвест груп“ АД, Д. Н. М., „Бене Консулт“ ЕООД и А. К. М., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 260008 от 25.11.2022 г. по в. т. д. № 464/2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното решение е оставена без уважение молбата на касаторите с вх. № 268433 от 23.09.2022 г., предявена на основание чл. 247 ГПК, за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по същото дело въззивно решение № 371 от 05.12.2019 г. в частта, с която „е потвърдено осъждането на „Лион Инвест груп“ АД, Д. Н. М., „Бене Консулт“ ЕООД и А. К. М. да заплатят на „УниКредит Булбанк“ АД направените в заповедното и първоинстанционното производство съдебни и деловодни разноски общо в размер на 36 281.55 лв.“. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК – материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано. Оплакванията са, че въззивният съд неправилно не е допуснал събирането на доказателства, подкрепящи изложените в молбата за поправка на очевидна фактическа грешка аргументи; нарушил е разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК; не е обсъдил всички допустими и относими доводи и възражения в молбата по чл. 247 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност; в резултат на това неправилно е установил фактическата обстановка и е формирал правни изводи, несъответстващи на обективните факти. По този начин въззивният съд е лишил касаторите от право на защита и е нарушил принципите, залегнали в чл. 6 ЕКПЧ, чл. 56 КРБ и чл. 12 ГПК. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и молбата по чл. 247 ГПК да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба – „УниКредит Булбанк“ АД, не е представил писмен отговор. В срока по чл. 287 ГПК третото лице - помагач на страната на банката „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че чрез производството по чл. 247 ГПК всъщност се цели изменение на въззивното решение в частта за разноските съгласно чл. 248 ГПК извън указания в разпоредбата срок, поради което и искането е изначално недопустимо. Решението е допуснато до касационна проверка на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. При разглеждането на касационната жалба съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: С решение № 371 от 05.12.2019 г. по в. гр. д. № 464/2019 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено решение № 263 от 14.05.2019 г. по т. д. № 270/2016 г. на Пловдивския окръжен съд в частите, с които на основание чл. 422 ГПК е признато за установено, че „Лион Инвест груп“ АД, Д. Н. М., „Бене Консулт“ ЕООД и А. К. М. дължат солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД сумата 319 700 лв. - главница по договор за банков инвестиционен кредит № 8/20.08.2012 г. и съответните анекси № 1/25.10.2013 г., № 2/18.02.2014 г. и № 3/11.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2017 г. до окончателното ѝ изплащане; и сумата 44 655.35 лв. - договорна лихва по същия договор и анексите към него за периода от 25.02.2015 г. до 29.10.2015 г., както и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на банката направените в първоинстанционното производство съдебни и деловодни разноски в размер на 36 281.55 лв. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е признато за установено съществуването на вземане за сумата от 7 145.03 лв. - договорна лихва по същия договор и анексите към него за периода от 25.02.2015 г. до 29.10.2015 г. (разлика между претендираните 51 800.36 лв. и дължимите 44 655.35 лв.), и вместо това исковата претенция за тази сума е отхвърлена; отменено е в частта, с която е признато за установено, че се дължи законна лихва върху главницата от 319 700 лв. за времето от 30.10.2015 г. до 20.08.2017 г. и вместо това е постановено друго, с което е признато за установено, че вземане за законна лихва за този период съществува, но върху просрочените главници съобразно погасителния план, съответно посочени; отменено е и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на банката разноски за първоинстанционното производство в размер на 711.49 лв. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която на основание чл. 422 ГПК е признато за установено, че ответниците дължат и следва да заплатят солидарно на ищеца законна лихва върху главницата за периода от 25.02.2015 г. до 29.10.2015 г., както и направените разноски по ч. гр. д. № 14164/2015 г. на Пловдивски районен съд за заплатена държавна такса 7 430.01 лв. и 7 323.01 лв. за адвокатско възнаграждение. В мотивите на решението е прието, че с оглед промяната в размера на едно от признатите от първоинстанционния съд вземания се налага и промяна в изводите на съда относно разноските. Посочено е, че дължимите разноски за заповедното производство се присъждат с решението по иска с основание чл. 422 ГПК с осъдителен диспозитив, а не се признават за съществуващи като част от спорното вземане на банката, което налага присъждане на разноски по съразмерност за заповедното производство с това решение и същите възлизат на сума в размер на 14 442.80 лв. Тъй като дължимите в полза на ищеца разноски по съразмерност за производството пред първата инстанция са 36 281.55 лв., то е формиран извод, че актът Пловдивския окръжен съд в частта за разноските следва да се отмени за сумата от 711.49 лв. (разликата между присъдените 36 993.04 лв. и дължимите 36.281.55 лв.). С молба вх. № 268433/23.09.2022 г. настоящите касатори са поискали да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка на въззивното решение в частта относно присъдените в полза на банката разноски, които според тях са не в посочения от въззивния съд размер от 36 281.55 лв., а в такъв от 21 838.75 лв., с оглед наличието на разминаване и несъответствия между формираната воля на съда и нейното външно изразяване, досежно така извършените пресмятания на суми. С обжалваното решение съставът на Пловдивския апелативен съд е приел, че е сезиран с искане по реда на чл. 247 ГПК. Намерил е, че не е налице несъответствие между действителната воля на съда за размера на разноските и начина на определянето им, отразена в мотивите, и нейното външно изразяване в диспозитива на решението, с оглед на което е оставил молбата без уважение. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение намира, че въззивното решение е недопустимо, а съображенията за това са следните: Подадената от „Лион Инвест груп“ АД, Д. Н. М., „Бене Консулт“ ЕООД и А. К. М. молба с вх. № 268433 от 23.09.2022 г. неправилно е квалифицирана от въззивния съд като молба с правно основание чл. 247 ГПК, доколкото същата фактически се основава на неправилно изчисление на дължимите в полза на банката разноски, като се цели тяхното преразглеждане, респективно намаляване. Всякакви грешки в приключващия материалноправния спор акт на съда при формиране и изразяване на волята му относно отговорността за разноски попадат в приложното поле на чл. 248 ГПК, а възможността за изменение на решението в частта за разноските е ограничена от предявяване на искането в законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 ГПК. В случая искането е направено почти три години след постановяване на решението, респективно след изтичането на преклузивния едномесечен срок, поради което и подадената молба за извършване на поправка в размера на присъдените в полза на насрещната страна съдебно-деловодни разноски чрез тяхното намаляване е недопустима. Като не е съобразил горните обстоятелства, съставът на Пловдивския апелативен съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, като съгласно приложимото в настоящата хипотеза правило на чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК производството по посочената молба следва да бъде прекратено. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 260008/25.11.2022 г. по в. т. д. № 464/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по реда на чл. 247 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на „Лион Инвест груп“ АД, Д. Н. М., „Бене Консулт“ ЕООД и А. К. М. с вх. № 268433 от 23.09.2022 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по същата молба, поради нейната недопустимост. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: