Р Е Ш Е Н И Е № 241 Гр. София, 02 декември 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря И. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП П.ДОЛАПЧИЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 844/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по протест на прокурор при Апелативна прокуратура – София срещу решение № 135 на Апелативен съд – София, НО, 1 въззивен състав, постановено на 14.04.2016 г. по в.н.о.х.д. № 102/2016 г. В касационния протест се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В протеста се сочи, че въззивният съд неправилно е оценил поведението на подсъдимия като несъставомерно по чл.123 от НК, като е приел, че не може да бъде годен субект на инкриминираното деяние. Според прокурора този извод на съда е направен без да се изясни съдържанието на професионалните му задължения по повод създаването на безопасни условия на труд при извършването на процесните строителни и монтажни дейности и връзката между поведението му и настъпилата смърт на пострадалия работник . Оспорва се и тезата на съда, че подсъдимият не е бил адресат на нормите на Наредба № 2 / 22.03.2004 г. за създаване на здравословни и безопасни условия на труд при извършването на строителни и монтажни работи, тъй като не е притежавал качеството технически ръководител на обекта, поради противоречието и с доказателствата по делото за естеството на осъществяваната от него дейност “ помощник технически ръководител”, която е включвала задължение да осигури здравословни и безопасни условия на труд за работещите на строителния обект. Съответно, с неизпълнението на тези задължения, което е довело до настъпване на смърт на работещо на обекта лице, подсъдимият се превръща в годен субект на престъплението по чл.123, ал.1 от НК. Отделно от това се посочва, че подсъдимият е работел на трудов договор в дружеството, изпълнител на обекта, също на длъжност технически ръководител, за която му е била връчена длъжностна характеристика, като към процесната дата е замествал при изпълнението на същата длъжност техническия ръководител на обекта, свидетелят С., който е бил в отпуск, като заместването е било осъществено при условията на чл.259 от Кодекса на труда под формата на вътрешно заместване. По-нататък се сочи, че с поведението си по допускане работниците на обекта да осъществяват дейността си като ползват необезопасено с парапет скеле и без да са снабдени с колани и въжета, което се определя като нарушение по чл.26 от Наредба № 2 , подсъдимият е причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия К. А., поради което наказателната му отговорност незаконосъобразно не е била ангажирана за престъпление по чл.123, ал.1 от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения и с наведените касационни основания за отмяна на въззивното решение. Акцентира на заеманата от подсъдимия длъжност, технически ръководител и обстоятелството, че е бил добре запознат с правата и задълженията си в това му качество, които с нарочна заповед е бил определен да изпълнява, докато свидетелят С. е бил в отпуск. В тази връзка счита, че съдът неправилно е приел, че правата и задълженията на подсъдимия не са били надлежно регламентирани и го е оправдал по обвинението по чл.123, ал.1 от НК. Защитникът на подсъдимия Н., адв. С., в съдебно заседание пред ВКС, оспорва тезата на прокурора за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при постановяване на въззивното решение. Позовава се на издадената заповед, с която подзащитният му е бил определен за процесния период като помощник на техническия ръководител и на факта, че в същата не са посочени следващите му се права и задължения, каквито счита, че не са уредени и в Наредба № 2, която регламентира отговорност само за длъжностите технически ръководител и бригадир на обекта. Счита, че подзащитният му не може да носи отговорност за безопасността на обекта, поради липса на изрична заповед, с която е определен за технически ръководител на конкретния обект, както и поради липса на нормативна уредба за длъжността помощник на техническия ръководител, която не включва като задължение заместване, а само оказване на помощ на титуляра. Подсъдимият Н. в последната си дума пред ВКС моли да се потвърди въззивното решение, като заявява, че не може да носи отговорност за случилото се с пострадалия. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационния протест основания и доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда, постановена на 14.12.2015 г. по н.о.х.д. № 1175/2015 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 18 състав, подсъдимият В. В. Н. е признат за невиновен относно това на 02.03.2012 г., в [населено място], на строителен обект, находящ се в[жк], [жилищен адрес] в качеството си на технически ръководител, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност - строително монтажни работи / СМР /, представляваща източник на повишена опасност да е причинил смъртта на К. Р. А., като е нарушил разпоредбите на чл.26, т.1, чл.60, ал.1 и 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условя на труд при извършване на СМР, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл.123, ал.1 от НК . С решение № 135 на Апелативен съд – София, НО, 1 въззивен състав, постановено на 14.04.2016 г. по в.н.о.х.д. № 102/2016 г.,присъдата на СГС от 14.12.2015 г. по н.о.х.д. № 1175/2015 г., е била потвърдена. Касационният протест е подаден в законовия срок и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледан по същество се явява основателен. Касационната проверка на въззивното решение установи нарушение на законовите изисквания за обективна всестранна и пълна оценка на доказателствата по делото при формирането на вътрешното убеждение на съдебния състав относно качеството на подсъдимия като субект на престъплението по чл.123, ал.1 от НК. Съгласно установените от контролираните инстанции факти, които не се оспорват от страните, по силата на сключен трудов договор между подсъдимия и дружеството [фирма], Н. е бил назначен на длъжност технически ръководител, връчена му е била длъжностна характеристика за съответната длъжност и от 01.09.2009 г. е осъществявал трудова дейност в това си качество. За процесния обект, Технически университет-София, където били извършвани строително монтажните дейности, предмет на делото, по силата на сключен договор с “Консорциум за съвместно строителство и проектиране” ДЗЗД, в който дружеството [фирма] било водещ съдружник, управителят на същото дружеството е определил нарочен технически ръководител, свидетелят С., със съответна заповед. За периода от 29.02.2012 г. до 02.03.2012 г. свидетелят С. е ползвал платен отпуск, поради което управителят на дружеството издал заповед, с която определил подсъдимия Н. за помощник на техническия ръководител. Обстоятелството, че издадената заповед не е била придружена с длъжностна характеристика, съдържаща подробна регламентация на правата и задълженията на изпълняващия длъжността в случая е ирелевантен факт, предвид обстоятелството, че по силата на сключения с дружеството [фирма] трудов договор, подсъдимият е изпълнявал същата длъжност, за обема от правата и задълженията, на която е бил уведомен по надлежния ред с връчване на длъжностна характеристика, която е подписал. Контролираните съдилища са приели, че за периода на отсъствие на С. подсъдимият е бил лицето, което фактически е изпълнявало функциите на технически ръководител на обекта, като не е имало друго лице, на което да е възложено изпълняването на тази длъжност. В това отношение доказателствата по делото правилно са оценени от съдилищата като еднопосочни и непротиворечиви. Последното е прието за установено след обективен анализ на гласните доказателства по делото и правилната им интерпретация. Изведено е от показанията на свидетеля С., че за периода на отсъствието му неговите функции са били поети от подсъдимия, тези на свидетеля Х., управител на консорциума и дружеството [фирма], че за същия период подсъдимият е бил натоварен с функциите на технически ръководител на обекта, които реално е изпълнявал, от показанията на свидетелката Г., упражняваща стоителен наздор на обекта, че познава подсъдимия като технически ръководител на обекта, от показанията на свидетеля О., бригадир на обекта, за функциите, които подсъдимият е изпълнявал, включително и за провеждането на инструктаж на работниците съвместно с него, както и от обясненията на самия подсъдим, който е заявил, че е координирал работата на обекта във всички посоки и по отношение на всякакъв вид дейност. В кореспонденция с горното са и данните от приложения списък за проведен инструктаж на работниците за процесната дата. Съгласно ППВС № 2/79 г. престъпленията по чл.123 от НК са дял от общата съвкупност на трудовите злополуки, като субекти на този вид престъпления могат да бъдат лица, които упражняват правно регламентирана дейност, която е източник на повишена опасност, в която категория се включват както преките изпълнители на дейността, така и лицата, които имат нормативни задължения по организирането, ръководенето или контролирането на правилното й и безаварийно изпълнение. Легалното определение на длъжността технически ръководител се съдържа в чл. 163а, ал.4 от Закона за устройство на територията. Съгласно тази разпоредба, в редакцията към датата на деянието / ДВ , бр.108 от 29.12.2006 г. / това е строителен инженер или строителен техник, който ръководи строителните работи . Подсъдимият Н. е притежавал изискуемия образователен ценз и е бил назначен на трудов договор към дружеството изпълнител на длъжност технически ръководител. Издадената от управителя на същото дружество заповед, с която подсъдимият в периода на ползване на отпуск от назначения за конкретния обект технически ръководител е определен за негов помощник, правилно е оценена в протеста като вътрешно заместване. Същото е регламентирано в чл.259 от Кодекса на труда като изпълнение от страна на работник или служител в същото дружество на длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, при което заместващият се ползва от правата за длъжността на замествания. Съгласно текста на алинея втора на чл.259 от КТ вътрешното заместване е допустимо да се осъществи както от лице, заемащо длъжността заместник на отсъстващия, / в които случаи лицето не получава допълнително трудово възнаграждение / така и от всяко друго лице със съответния ценз, което не заема длъжността негов заместник, като е необходимо да е налице съгласието на работодателя и работника. От фактите по делото се изяснява, че подсъдимият е замествал свидетеля С. с негово съгласие, като е бил определен за негов заместник с писмена заповед от управителя на дружеството. В приложената по делото молба от свидетеля С. за ползване на отпуск, изрично е записано, че по време на отпуска ще бъде заместван от подсъдимият Н.. Горните факти правилно са дали основание на въззивния съд да приеме, че по време на отпуска на С., Н. фактически е изпълнявал длъжността технически ръководител на обекта, включително и по отношение осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, като е инструктирал работниците и е следял и контролирал спазването на тези условия на труда. При тези факти, не може да бъде споделена тезата на въззивния съд, че фактическото изпълнение на функциите на технически ръководител на обекта от страна на подсъдимия е ирелевантно за съставомерността на деянието и за определящ факт от правна страна следва да бъде отчетена “липсата на назначаването му на тази длъжност по съответния ред”. Съдебната практика е едпосопочна в разбирането си, че при престъпленията по чл.123 от НК съществено за отговорността на дееца е от една страна вида и характера на осъществяваната от него дейност, регламентирана като източник на повишена опасност и от друга, фактическото и изпълнение. В т.4 от ППВС № 2/79 г. ясно е посочено, че разграничителния критерий между двата вида непредпазливост е характерът на извършваната работа, а не дали деецът е имал право или не да извършва този вид дейност, като във втория случай отговорността е по чл.123, ал.2 от НК. Друг е въпроса, че установените по делото факти налагат различни правни изводи относно притежаваните от Н. знания и умения да изпълнява функциите на технически ръководител на обекта, с оглед трудовото му назначение на същата длъжност. За периода, в който свидетелят С., назначен на длъжност технически ръководител на съответния обект е бил в отпуск, за целите на заместването му не е било необходимо формално да се назначава друго лице на съответната длъжност, като за работодателя възниква задължението за този период на отсъствие на титуляра да обезпечи служител, който да изпълнява длъжността технически ръководител на обекта, при спазване на изискванията на чл.163а от ЗУТ и това негово задължение е било изпълнено с определянето на подсъдимия за помощник на техническия ръководител за времето на отсъствието на С.. Използваната от управителя на дружеството форма за определяне на заместващ служител на техническия ръководител на обекта / в случая чрез заповед за определянето му като помощник на техническия ръководител/ е въпрос на вътрешна организация на работата на дружеството - изпълнител и при наличната установена компетентност на подсъдимия да изпълнява длъжността технически ръководител / на която е бил назначен по трудов договор / не влияе върху правната квалификация на извършеното деяние и не засяга правосубектността на дееца. Експертизата на подсъдимия за длъжността технически ръководител на строителен обект е потвърдена от трудовото му назначение и връчената длъжностна характеристика за същата длъжност, като е без значение конкретния повод, по който е станало това – в случая за целите на трудовия договор, а не за конкретния строителен обект, предмет на процесния договор като наличните по делото данни установяват, че Н. фактически е изпълнявал дейност, правно регламентирана като източник на повишена опасност, като е притежавал необходимия ценз за упражняването и / в този смисъл Р № 87/29.07.2014 г. по н.д. № 105/2014 г., III НО, Р № 506/24.01.2012 г. по н.д. № 2384/2011 г., III НО/. При установените факти, че подсъдимият обективно е изпълнявал функциите на технически ръководител на обекта, същият се явява адресат на разпоредбата на чл.26, ал.1 от Наредба № 2/ 2004 г., като е бил длъжен да изпълнява и контролира спазването на изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд / ЗБУТ/, в това число и инкриминираните текстове от Наредба № 2 / 2004 г. за работа на височина – чл.60, ал.1 и 2 и чл.61. Контролираните инстанции са направили съответни на доказателствените факти по делото изводи по същество за допуснати нарушения на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на процесния обект – монтажното скеле е било изградено без да се монтират ъгловите сегменти / поради недостиг на ъглови елементи / и пострадалият работник не е бил снабден с лични предпазни средства – предпазен колан и обезопасително въже, но неправилно са приели, че отговорността на подсъдимия за тези нарушения не може да бъде ангажирана, поради това, че същият не е имал надлежното качество на технически ръководител, което е в разрез с установените факти за вида и естеството на изпълняваната от него длъжност и сключения с дружеството трудов договор на длъжността технически ръководител. В тази връзка не са отчели последователно застъпваното становище в съдебната практика по отношение на престъпленията по чл.123 от НК, че определящо значение за квалификацията на деянието има характера на изпълняваната дейност и фактическото съдържание на правата и задълженията на лицето, което я осъществява, а не наименованието на заеманата от него длъжност. / Р № 97/2015 г. по н.д. № 129/2015 г., ІІІ НО на ВКС /. Обстоятелството, че и други лица, ангажирани с процесния обект са имали задължения, свързани с безопасните и здравословни условия на труд на работещите е ирелевантно към отговорността на подсъдимия, доколкото същата е лична и произтича от собствените му нормативни задължения в тази връзка. Задължение на техническия ръководител по смисъла на чл.26, ал.1 от Наредба № 2 / 2004 г. е да изпълнява и контролира спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд и като характеристика е с по-широк обем от това на бригадира на обекта, който съгласно чл.27, т.1 от същата наредба отговаря и следи за спазването на тези условия, а съгласно чл.27, т.2 - в отсъствието на техническия ръководител разпорежда спиране на работата при заплаха за здравето или живота на работещите, което при наличието на определен със заповед на управителя на обекта изпълняващ длъжността технически ръководител не може да се цени като нарушение от негова страна. С оглед изложеното, фактите, приети от контролираните инстанции за вида и характера на извършваната от подсъдимия дейност не са били оценени съобразно действителното им съдържание и смисъл, което е довело и до невярната им правна оценка, резултирала в неправилно приложение на материалния закон. Следователно, налице са касационните основания, наведени в протеста – съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото е необходимо да бъдат установени всички релевантни факти от значение за правилното приложение на закона, включително и поведението на подсъдимия след инцидента по отношение на пострадалия. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение , на осн. чл.354, ал.3, т.2 и 3, вр. ал.1 , т.4 от НПК: Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 135 на Апелативен съд – София, НО, 1 въззивен състав, постановено на 14.04.2016 г. по в.н.о.х.д. № 102/2016 г. и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.