Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5 4003_14_dec_290gpc_109zs.doc Р Е Ш Е Н И Е № 282 София, 19.12.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 4003 /2014 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. Г. срещу въззивно решение № 90 от 19.03.2014 г. на Добричкия окръжен съд, г.о., по гр.д. № 54 /2014 г., с което е отменено решение № 84 от 05.12.2013 г. по гр.д. № 278 /2013 г. на Добричкия районен съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иск на С. С. Г. срещу Г. Н. Г. и Г. К. Г. с правно основание чл.109 ЗС за премахване на изградена от тях ограда и подпорна стена, построени в УПИ ХІІ-573, кв.1253 по ПУП –ПРЗ на [жк], [населено място] – поземлен имот с идентификатор 72624.606.573 по кадастралната карта на града, по протежение на регулационната линия между УПИ ХІІ-573 и УПИ ХХІІ-584 с идентификатори 72624.606.573 и 72624.606.584. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 525 /06.10.2014 г. на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по материалноправните въпроси : Дали подпорна стена и ограда, изградена въз основа на строително разрешение в имота на ответник по иска по чл.109 ЗС на вътрешната граница с имота на ищеца по иска, която прегражда (не осигурява) естественото оттичане на повърхностни води от имота на ищеца в по-ниско стоящия имот на ответника, пречи на допустимото пълноценно ползване на дворното място на ищеца по неговото предназначение. Ако подпорната стена и ограда пречи на естественото оттичане на повърхностни води от имота на ищеца в по-ниско стоящия имот на ответника, дали когато се иска събаряне на цялата подпорна стена, съдът може да уважи иск за събаряне на част от нея или за преустройства, които позволяват оттичане на повърхностните води, ако според заключение на съдебно-техническа експертиза по делото съществува техническа възможност за законни преустройства. Насрещните страни Г. Н. Г. и Г. К. Г. оспорват основателността на касационната жалба. І. По правния въпрос : Въпросът се свежда до правилото на чл.108,ал.2 от Закона за водите (нататък и ЗВ) : Собствениците на по-ниските имоти са длъжни да приемат водата, която се оттича естествено от по-горните имоти. Правилото урежда законен сервитут по смисъла на чл.103 и чл.105 ЗВ, който произтича от закона. Хипотезисът на правилото предвижда съседство на по-горни имоти и по-ниски имоти (с по-голяма и по-малка надморска височина) и естествено оттичащи се води от първите във вторите. Съдържанието на правилото на чл.108,ал.2 ЗВ е, че по отношение на естествено оттичащите се повърхностни води по-ниските имоти са служещи по отношение на съседните по-горни имоти и собствениците на по-ниските имоти нямат право да преграждат естествено оттичащите се в техните имоти от съседните по-горни имоти повърхностни води. Или : Диспозицията на правилото урежда забрана за визираното в хипотезиса му преграждане на естественото оттичане. Когато в производство по иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на преграда на естественото оттичане бъде установено нарушаване на правилото на чл.108,ал.2 ЗВ, искът за премахване на преградата ще бъде основателен само доколкото постановява възстановяване на естественото оттичане, като бъде причинено най-малкото неудобство за собственика на служещия имот и доколкото ищецът (титуляр на сервитута) поеме необходимите разноските за това съгласно правилото на чл.106,т.4 ЗВ. Следователно, когато според прието по делото заключение на съдебно-техническа експертиза бъде установено, че съществува техническа възможност преграждането да се премахне чрез законни преустройства на преградата или чрез премахване на отделни нейни части, съдът следва да постанови осъждане на ответника да извърши такива преустройства или да премахне отделни части от преградата, вместо да премахва цялата преграда. ІІ. По съдържанието на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение : За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Оградата е законна, изчерпан е административният ред за обжалване , но не това е определящо. Ищцата не доказва, че построеното и пречи да упражнява спокойно правото си. Позовава се, че ограда създава опасност от наводняване, че пречи на експлоатация на старата стена, което е необосновано, т.к. построеното я предпазва от срутване. Страните са носители на право на строеж върху съседни УПИ, този на ответниците е по-нисък с повече от метър, Съществувалата подпорна стена межда двата имота, построена в този на ищцата, е пристроена от ответниците с процесната стена. Преди нея това място е единствена възможност за естествен отток на повърхностни води в имота на ищцата. След изграждането атмосферните води могат да се поемат единствено чрез филтриране, т.е. при по-значителни дъждове или сняг може да се достигне до наводняване. Въззивният съд е приел, че всеки собственик и носител на право на строеж имат право да оградят имота си. Но не следва да се засягат или ограничават правата на собствениците на съседни имоти. Ответниците са били длъжни да търпят и съблюдават естественото по характера си сервитутно право на ищцата - естествен отток на повърхностни води от дъждове и снегове. Сервитутните права са естествено ограничение на собствеността в интерес на съседа, по силата на закона – чл.103,ал.2 и чл.105 от Закона за водите. Ищцата също е задължена да причини възможно най-малко неудобство на носителите на вещно право на служещия имот, дори да приеме необходимите за това разноски - чл.106,ал.4 ЗВ. Тя е допускала произволно оттичане и наводняване на приземие и мази на сградата на ответниците. Недопустимо е ищцата да накърнява правата на ответниците. Нарушението на ответниците се изразява не в изграждането на подпорната стена, а в бездействието им да осигурят възможност на ищцата да осъществи необходимите дейности за отводняването на имота и през имота на ответниците. Неправомерното въздействие върху правата на ищцата може да бъде премахнато не чрез събаряне на законово изградената стена, а чрез предоставяне на възможност за достъп за изграждане на нужните съоръжения (например шахта, отводнителен канал и др., чрез задължаване на ответниците да поддържат в добро състояние съоръженията) Ищцата да се включи в канализация за отвеждане на води. Това е адекватната защита ІІІ. По основателността на жалбите : Настоящият състав намира за основателни част от доводите на жалбоподателите : В мотивите към решението си въззивният съд е приел изводите, че : Процесното съоръжение, чието премахване се иска, е изградено законно в имота на ответниците чрез пристрояване към съществуваща в имота на ищцата подпорна стена. Това място обаче е единствена възможност за естествен отток на повърхностни води от имота на ищцата в имота на ответниците. След законното изграждане на съоръжението в имота на ответниците атмосферните води могат да се поемат единствено чрез филтриране, т.е. при по-значителни дъждове или сняг може да се достигне до наводняване. Ищецът е титуляр на сервитут по чл.108,ал.2 ЗС и ответниците са били длъжни да търпят и съблюдават естественото по характера си сервитутно право на ищцата - естествен отток на повърхностни води от дъждове и снегове. Както и че след изграждане на съоръжението в имота, естественото оттичане е преградено и може да се достигне до наводняване на по-горния имот.. (Преди това) ищцата не доказва, че построеното и пречи да упражнява спокойно правото си. Настоящият състав намира, че между последните два извода има противоречие. И че при установената фактическа обстановка и с оглед приетия отговор на правния въпрос следва да се приеме изводът, че изграденото съоръжение, което се състои от подпорна стена и ограда, пречи на естественото оттичане на повърхностните води в по-ниско стоящия имот, т.е. неоснователно пречи на ищцата да осъществява своето право по чл.108,ал.2 ЗС, както и че въпреки приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза не е установено дали естественото оттичане може да се възстанови чрез преустройство на съоръжението чрез изграждане на отвори и отвеждащо съоръжение или чрез частично премахване било на оградата (в случай, че самата подпорната стена не препятства преливането на водите.), било както на оградата, така и на подпорната стена. Настоящият състав намира, че при крайните си изводи въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон – на цитираното правило на чл.108,ал.2 ЗВ, което е обусловило извода за неоснователността на иска по чл.109 ЗС. Същевременно и при дадения отговор на правните въпроси настоящият състав намира за правилен извода на въззивния съд, че ищцата също е задължена да причини възможно най-малко неудобство на носителите на вещно право на служещия имот, дори да приеме необходимите за това разноски – чл.106,ал.4 ЗВ, както и че тя е допускала произволно оттичане и наводняване на приземие и мази на сградата на ответниците; че е недопустимо ищцата да накърнява правата на ответниците. Следва да бъде отбелязано, че естественото оттичане на повърхностните води не означава изливането им направо в съседния имот, нито преливането им извън съоръженията за отвеждането им. Следователно следва да бъде установено какви преустройства трябва да бъдат направени и в двата имота и свързани помежду си по начин, по който да се осигури естественото оттичане на повърхностните води. От изложеното следва изводът, че касационната жалба е основателна и въззивното решение следва да бъде отменено. За правилното решаване на спора е необходимо да бъде установено посоченото дотук чрез заключение на съдебно-техническа експертиза: каква техническа възможност съществува за законно преустройство (преработване) на изграденото вече съоръжение или части от него, за да бъде осигурено естественото оттичане на повърхностните води от по-високо стоящия в по-ниско стоящия имот и какво съоръжение следва да бъде изградено в по-горния (по-високо стоящия) имот, за да бъде насочено естественото оттичане на повърхностните води по най-целесъобразния начин към по-ниско стоящия имот, като се съобрази вече изграденото в него съоръжение и най-целесъобразното му и икономично преустройство. Преустройствата в двата имота по необходимост са неразривно свързани – ищцата следва да поеме разноските за изграждането на такова преустройство в по-високия имот, което да осигури събирането, поемането, насочването и отвеждането на естествените повърхностни води до съответното съоръжение в по-ниско стоящия имот, разноските за които следва да се поемат от ответниците. Поради което и на основание чл.293,ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да извърши необходимите съдопроизводствени действия за изготвянето и приемането на .експертното заключение. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по исканията за разноски в касационното производство. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 90 от 19.03.2014 г. по гр.д. № 54 /2014 г.на Добричкия окръжен съд, г.о., Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.