Р Е Ш Е Н И Е № 458 София, 12 ноември 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ : ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Мадлена Велинова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1403 по описа за 2013 година Срещу решение по внохд.№315/2012 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е подадена касационна жалба от подсъдимия И. С. Й. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение при спазване на процесуалните правила и закона,а наказанието на подсъдимия достатъчно и справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 8.04.2013 г. постановено по внохд.№315/2012 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е изменена присъда по нохд.№239/2012 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора, като е намалено наказанието определено на подсъдимия И. С. Й. - лишаване от свобода от две на една година и срока по чл.66 ал.1 НК от четири на три години.Намален е и размера на наказанието лишаване от права от две години на една.В останалата й част, с която подсъдимия е признат за виновен на 12.09.2011 г. в района на ЖП гара [населено място],като част от маневрена бригада-машинист,при независимо съпричинителство с Ц. Ц. и Ю. Г.,нарушил правилата за движение на влакове и маневрената работа в железопътния транспорт и по непредпазливост причинил смъртта на Б. Б.,престъпление по чл.343 ал.1 б.В НК вр. с чл.342 ал.1 НК присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на под.Й. : Възразява се върху оценка на доказателствата направена от въззивния съд,въпреки проведеното съдебно следствие.Претендира се неправилност на изводите по фактите и вътрешна противоречивост,както и че при правилно установени факти - изводите по приложението на закона са неправилни.Установено според защитата е ,че „всички участници в маневрената бригада са допуснали нарушения на правилата за безопасното й извършване и не е била осигурена необходимата и задължителна според горните правила за работа синхронна връзка между участниците в маневрата,осигуряваща видимост за всеки от участниците в нея по време на цялата й продължителност и безопасно извършване”.Подсъдимия „няма как да предположи и няма как да знае,че двама негови колеги не изпълняват точно задълженията си ,то и самия той няма как да извърши всичко необходимо /в конкретния случай да спре композицията/за да не настъпи произшествието”. Доводите са неоснователни и това така защото : Въззивния съд е провел съдебно следствие,при което е изслушана комплексна съдебно медицинска и техническа експертиза,заключението на която не оспорено от страните и правилно за голямата част от релевантните факти по делото съда се е позовал на нея.В това заключение е отговорено на всички въпроси, както на обвинението така и на защитата.При новия анализ на всички доказателства по делото,събрани пред двете инстанционните съдилища въззивния съд е посочил ,кои обстоятелства от предмета на доказване приема за установени и на коя доказателствена основа и е приел „новоустановени обстоятелства допълнително обосноваващи изводите на първата инстанция по въпросите по чл.301 ал.1т.1 и 2 НПК”.Обърнал е внимание и на обясненията на подсъдимия ,на които правилно е дал вяра за разлика от първостепенния съд който ги е приел за защитна теза / виж л.9 от мотивите на въззивното решение/.В резултат на проведеното съдебно следствие въззиввния съд е изяснил въпросите за „посоката на движение на пострадалия,положението му спрямо ж.п. състава в момента на сблъсъка,бил ли е Б. жив към момента на удара...имало ли е механични прегради ограничаващи видимостта на машиниста по време на маневрата”.Категорично липсват противоречия в изводите,подценяване или надценяване на доказателствени източници. Посоченото по горе дава основание на извода за липса на допуснати от въззивния съд нарушения на правилата за проверка или оценка на доказателствата по делото ,които да са попречили правилното приложение на закона. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.Въззивния съд е приел,че „с действията си подсъдимия Й. е нарушил чл.438 от Правилата за движение на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт и в частност т.1 ,определяща задължение на локомотивния машинист да осигури безопасно извършване на маневрата и опазване на подвижния състав,което той не е сторил и на т.2 налагаща машиниста да следи за подаваните сигнали от ръководителя на маневрата,точно и своевременно да ги изпълнява...подсъдимия извършил маневрата без да получи последващи сигнали от ръководителя на маневрата...по сигнали подавани само от маневрения стрелочник”.Не се спори в тази връзка ,че ръководителя на маневрата, към момента на произшествието е бил на 200-300 м. разстояние,не е виждал маневрената бригада –стрелочниците и машиниста и това обстоятелство очевидно е било известно на подсъдимия, поради което няма как той –ръководителя св.Г. /чиято наказателна отговорност за същото престъпление е ангажирана по чл.343 ал.1 б. В НК - с наказание една година и шест месеца лишаване от свобода /, да е „подавал сигнали осигуряващи безопасното извършване на маневрата”.Законосъобразен е и извода ,че „подсъдимия Й. добре е съзнавал,че св.Ц. и св.С.,намиращи се от лявата страна на движещия се локомотив и вагон нямат никаква видимост от дясната страна.Самия подсъдим също не е имал видимост от дясната страна на ж.п. състава,тъй като наблюдавал св.Ц.”.Това е посоката от където е пресичал /неправилно/ пострадалия Б.-от дясно на ляво по посока движението на ж.п. състава извършващ маневрата.Законосъобразни са и изводите за причинната връзка на допуснатите нарушения на правилата и настъпилия вредоносен резултат.Имайки предвид горното –подсъдимия на инкриминираната дата и място,като част от маневрена бригада-машинист,нарушил правилата за движение на ж.п.състави и при независимо съпричинителство , причинил смъртта на Б. и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона ,който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.Въззивния съд е съобразил всички обстоятелства от значение,отчел е и съпричиняването от страна на пострадалия,както и приноса на подсъдимия при независимото съпричинителство и е намалил наполовина определеното от първостепенния съд наказание лишаване от свобода.Така определено наказанието е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила ,а подадената касационна жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№315/2012 г. на Апелативен съд гр. Пловдив ,с което е изменена присъда по нохд.№239/2012 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :