. Гр.София, 31.10.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар ЛИЛИЯ ЗЛАТКОВА
изслуша докладваното от
съдия СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 158/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.303 и сл.ГПК.
Образувано е по молба на „КНМ ГРУП“ ЕООД със седалище В. за отмяна на определение на Варненския окръжен съд № 1920/1 юни 2015 г. по в.гр.д.№ 1026/2015 г., с което е обезсилено Решение № 503/2.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 9984/2014 г. на Варненския РС, 43 състав, и е прекратено производството по в.гр.д.№ 1026/2015 г. на Окръжен съд Варна поради отказ от иска на основание чл.233 ГПК. В молбата са изложени съображения за недействителност на заявения от лице без представителна власт отказ от иска пред въззивната инстанция след уважаване на предявения срещу „Енерго-Про продажби“ АД осъдителен иск. Молбата за отказ е подадена по пощата от К. Д. след вписването й в Търговския регистър като Управител на дружеството на 15 май 2015 г. въз основа на решение на Общото събрание на съдружниците в „КНМ ГРУП“ ЕООД В. от 8 май 2015 г., каквото протоколно решение не е вземано. Заявените за вписване промени са обявени за несъществуващи обстоятелства по исков ред с Решение № 764/25.10.2016 г., по т.д.№ 762/2015 г. на Варненския ОС, влязло в сила на 28.09.2017 г. За предявяването на иска по чл.29 ал.1 пр.3 ЗТР от действителния управител П. Н. К. съдът, сезиран с молбата за отказ от иска, е бил своевременно уведомен преди постановяването на определението по чл.233 ГПК за прекратяване на производството пред въззивната инстанция. Претендира се отмяна на последното на основание чл.303 ал.1, т. 1 ГПК поради снабдяване на страната с нови писмени доказателства за обстоятелство, което й е било известно – липса на представителна власт на лицето Д., неустановима по надлежния ред към момента на заявения чрез него отказ от иска. В отношение на евентуалност са заявени основания за отмяна по чл.303 ал.1 т. 3 ГПК и чл.303 ал.1 т. 1 пр. 4 ГПК. В хода на производството пред ВКС последното основание е оттеглено от процесуалния представител на молителя и в посочената част производството е прекратено с влязло в сила определение. В проведеното открито заседание молбата се поддържа на първите две основания.
Ответното дружество „Енерго-Про продажби“ АД излага в срока за отговор по чл.306 ал.3 ГПК подробни съображения за неоснователност на молбата за отмяна. Поддържа, че представените съдебни актове от молителя не представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК и установяват известни на ищцовото дружество-молител обстоятелства, а не нови юридически и доказателствени факти. Същите са относими към допустимостта на определението, чиято отмяна се иска, и към валидността на предприетото без представителна власт процесуално действие, а сочените в чл.303 ал.1 т.1 ГПК основания за отмяна са приложими единствено при неправилни съдебни актове. Изложени са и аргументи за валидност на отказа от иска с оглед темпоралното действие на решението за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства по иск с правно основание чл.29 ЗТР. Според ответната страна съдът има качеството на трето добросъвестно лице и вписаните несъществуващи обстоятелства – членство на Д. в ищцовото ООД и овластяването й с представителна власт като управител на дружеството – имат действие от вписването до заличаването им по отношение на третите добросъвестни лица – в процесния случай в периода от 15 май 2015 до 12.10.2017 г., поради което отказът от иска се явява валидно извършен. Вписването на управителя на дружеството има конститутивно действие и управител и законен представител на молителя по отношение на всички трети добросъвестни лица за периода от 15 май 2015 г. до 12.10.2017 г. е била К. Д. – обстоятелство, което не се променя с влизане в сила на решението на Варненския окръжен съд за установяване вписването на несъществуващо овластяване на Д. със законна представителна власт като управител. Последица от установяването на несъществуването на вписано обстоятелство е заличаването му, по същото няма обратно действие.
Оспорва се и наличието на основание за отмяна по чл.303 ал.1 т. 3 ГПК с довода, че атакуваното определение не е основано на постановление на съд със сила на пресъдено нещо по преюдициален за спора въпрос или на административен акт на държавно учреждение. Определението от 1 юни 2015 г. по в.гр.д.№ 1026/2015 г. на В. е постановено във връзка с постигнато между страните извънсъдебно споразумение.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение, предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Подадената от надлежна страна молба за отмяна на определение по чл.233 ГПК в срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК се явява процесуално допустима. Определението за прекратяване на производството поради отказ от иска попада в приложното поле на отмяната като извънреден способ за съдебен контрол съгласно т.6 на ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по ТД № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и преклузивният тримесечен срок е спазен.
С решение на Варненския РС от 2.02.2015 г. по гр.д.№ 9984/2014 г. е уважен със законните последици осъдителен иск на „КНМ ГРУП“ ЕООД В. срещу „Енерго-Про продажби“ АД В.. Решението е обжалвано от ответното дружество и в хода на въззивното производство пред Варненския ОС по гр.д.№ 1026/2015 г. е заявен отказ от иска чрез вписан в ТР управител К. Д.. С определение № 1920/1 юни 2015 г. на Варненския ОС е обезсилено Решението на В. и е прекратено производството по в.гр.д.№ 1026/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд поради отказ от иска на основание чл. 233 ГПК.
С решение № 764 от 25.10.2016 г. по т.д.№ 762/2015 г. на Варненския ОС, влязло в сила на 28.09.2017 г., е признато за установено по иск с правно основание чл.29 ал.1 пр. 3 ЗТР, предявен от П. Н. К. против „КНМ ГРУП“ ЕООД, че вписаните в Търговския регистър обстоятелства по заявление № 20150511170328 по партидата на „КНМ ГРУП“ ЕООД относно увеличаване капитала на дружеството, приемане на нов съдружник – К. Д., вписването й като управител и заличаването на П. Н. К. като управител на дружеството и приемането на нов дружествен договор въз основа на протокол от Общото събрание на съдружниците от 8 май 2015 г. са НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ ОБСТОЯТЕЛСТВА. В мотивите на решението, потвърдено от въззивния съд, е прието, че са вписани несъществуващи обстоятелства въз основа на невзето решение на орган на дружеството, поради което допуснатото вписване на невзето, липсващо решение на ОС се явява неистинско удостоверяване на обстоятелства, несъществували към датата на вписването.
С оглед на така установеното настоящият съдебен състав намира молбата по чл.303 ал.1 т.1 ГПК за основателна.
От материалите по делото е видно, че страната-молител е поддържала при инстанционното му разглеждане от Варненския окръжен съд липса на представителна власт за лицето, заявило отказ от иска, но известното й обстоятелство – ненадлежно представляване на ищцовото дружество от К. Д. към момента на предприетото от нея процесуално действие по десезиране на съда предвид липсата на решение на ОС за избирането й за управител – е било обективно неустановимо при разглеждането на спора в редовните съдебни инстанции предвид регламентирания от законодателя специален исков ред за защита срещу пороци на вписването и за установяване несъществуване на вписано обстоятелство в търговския регистър. В случая влязлото в сила решение на В. по т.д.№ 762/2015 г. има характеристиките на ново доказателство за липсата на надлежно учредена представителна власт в полза на К. Д. по отношение на дружеството „КНМ ГРУП“ ЕООД към релевантния за производството по отмяна момент – датата на подаване на молбата по чл.233 ГПК. Фактът „липса на представителна власт на Д.“ е бил известен на ищцовата страна – ответник по въззивната жалба, но с оглед вписването на несъществуващи обстоятелства и специалния процесуален ред за установяването му за въззиваемата страна е възникнала обективна невъзможност да се снабди своевременно с ново писмено доказателство – съдебен акт по чл.29 ЗТР преди приключването на инстанционното разглеждане на делото. Соченото обстоятелство е от съществено значение, тъй като е обусловило изхода на делото.
Съгласно разясненията към т.3 на Постановление № 2/29.09.1977 г. на Пленума на ВС за обобщаване практиката на съдилищата по отмяната на влезли в сила решения по въпроса допустима ли е отмяна при положение, че страната е твърдяла известно обстоятелство при разглеждане на делото и не е могла да го докаже, а след влизане в сила на съдебния акт обстоятелството е установено по надлежния ред в друго производство, влезлите в сила присъди, решения или други актове, с които се установява по надлежния ред недоказаното при разглеждане на спора важно обстоятелство, представляват ново писмено доказателство по смисъла на чл.231 б.“а“ ГПК /отм./ макар фактът да е бил известен на твърдялата го страна, тъй като едва с признаването му за съществуващ по надлежния ред той е станал установен.
По изложените съображения следва да се приеме, че влязлото в сила решение, с което се установява вписването на несъществуващи обстоятелства е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК от съществено значение за делото, с което страната не би могла да се снабди своевременно - до приключване на инстанционното разглеждане на делото.
Неоснователен е и доводът на ответното дружество за относимост на представените писмени доказателства и установените с тях факти към допустимостта на атакуваното определение, а не към правилността му. Действително законът въздига представителната власт в абсолютна предпоставка за допустимост на иска и условие за валидност на извършените от или спрямо представителя процесуални действия, но когато липсата на представителна власт засяга не предявяването на иска, а следващи завеждането на делото процесуални действия, какъвто е процесният случай, действията се третират като неизвършени и ако съдът основе акта си на такива действия, той не би бил нищожен, нито недопустим и обвързва представлявания, докато не бъде отменен по негова молба като неправилен.
Ответната страна развива и довод за непротивопоставимост на липсата на законна представителна власт на лицето, депозирало молбата за отказ от иска, произтичащ от действието на вписаното несъществуващо обстоятелство по отношение на третите добросъвестни лица само за вбъдеще-от вписването до заличаването му. Съгласно ТР № 1/6.12.2002 г. по ТД № 1/2002 г. на ОСГТК на ВКС в разглежданата хипотеза на установяване вписване на несъществуващо обстоятелство към датата на регистърното решение при липсващо /невзето/ решение на орган на дружеството вписаното обстоятелство има действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването до заличаването, като за същия период няма действие по отношение членовете на дружеството. Според ответника съдът е трето добросъвестно лице и последица от установяването на порочното вписване е заличаване на вписаното обстоятелство, като заличаването няма обратно действие. Към момента на предприетото от Д. процесуално действие на десезиране на съда чрез отказ от иска същата е вписана в Търговския регистър като управител на ищцовото дружество и за съда в инстанционното производство отказът е заявен от законния представител на ищеца – юридическо лице по чл.30 ал.1 ГПК, поради което предпоставките на чл.233 ГПК за прекратяване на производството са били налице при постановяване на определението, чиято отмяна се иска.
Процесуалните действия на съда са законосъобразни и правилни, поради което молбата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че когато съдът взема становище относно свое процесуално право или задължение, той не може да бъде в ролята на трето лице, защото се произнася в случая не относно предмета на процеса – спорното материално право, а относно самия процес.
В правната доктрина волеизявлението на ищеца по чл.233 ГПК се обяснява като негово твърдение за неоснователност на иска и признание, че претендираното спорно право не съществува, а силата на пресъдено нещо се прикрепва към волеизявлението, с което ищецът се отказва от иска. Субективните предели на СПН са ограничени само между страните по делото и техните правоприемници и то при валидно направен отказ, отговарящ на определени изисквания. Предприет от законен представител, той следва да бъде одобрен от съда. В случая качеството му като трето добросъвестно лице е преценимо по отношение на правните последици на решението по чл.29 ЗТР, чието значение за проявлението на отменителното основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК произтича от това, че признатото за несъществуващо обстоятелство, макар и вписано в търговския регистър, няма действие по отношение на дружеството. При липса на валидно учредена представителна власт за К. Д. нейните процесуални действия не са могли да обвържат с правни последици ищцовото дружество-молител.
По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде уважена на заявеното предпочитано основание – чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, а евентуално въведеното отменително основание по чл.303 ал.1 т. 3 ГПК не подлежи на разглеждане.
Определението по чл.233 ГПК следва да бъде отменено, а делото – върнато на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивната жалба на „Енерго - Про продажби“ АД.
Съгласно т.4 на ТР № 6/6.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при уважаване молбата за отмяна направените от молителя разноски в производството по чл.303 и сл.ГПК, претендирани от него, се присъждат с решението по съществото на спора.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, ТК, 1 състав на Второ т.о. на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ влязлото в сила определение по чл.233 ГПК на Варненския окръжен съд № 1920 от 1 юни 2015 г. по в.гр.д.№ 1026/2015 г. по описа на същия съд. Връща делото на Окръжен съд Варна за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на въззивната жалба, подадена от „Енерго - Про продажби“ АД В..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |