Р Е Ш Е Н И Е № 50108 гр. София, 09.11. 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на втори октомври две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 1631 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г. срещу решение № 91 от 23. 02. 2022 г. по в. т. д. № 864/2021 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 260250 от 30. 06. 2021 г. по т. д. № 83/2019 г. на Старозагорски окръжен съд е отхвърлен предявеният от касаторката срещу „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ ЕАД, [населено място] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й В. С. Г. при настъпило на 27. 10. 2018 г. ПТП за сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 09. 11. 2018 г. до окончателното плащане. Касационната жалбоподателка поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага становище, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД в контекста на задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва извода на въззивния съд, че между Г. С. Г. и загиналата й сестра В. С. Г. не е съществувала визираната в посоченото тълкувателно решение привързаност и отличителен интензитет на болките и страданията на ищцата по повод смъртта на сестра й. Позовава се на установените по делото обстоятелства, че двете сестри са загубили баща си в много ранна детска възраст, по-голямата сестра Г. е полагала много грижи за В. и двете са били неразделни. Сочи като показателен за изключителната близост между двете сестри и факта, че след смъртта на В. ищцата Г. Г. отказала да замине при съпруга си в Америка. Изтъква, че по делото е установено, че смъртта на В. е довела да негативна промяна в психиката и социалните навици на ищцата. Поддържа оплаквания, че с оглед тези обстоятелства, неотчетени в достатъчна степен от въззивния съд, изводът в обжалваното решение за липса на създадена между двете сестри трайна и дълбока емоционална връзка, отличаваща се от обичайната за посочената родствена връзка, и на изключителен интензитет на болките и страданията на ищцата по повод смъртта на сестра й се явява неправилен. Моли решението на въззивния съд в обжалваната част да бъде отменено. Ответникът „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ ЕАД не е депозирал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не съществува спор и от събраните доказателства се установява настъпването на процесното ПТП, причиняването му от Ц. П. П., водач на лек автомобил със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество, причинените на В. С. Г. при произшествието увреждания и настъпването на смъртта й вследствие на тези увреждания. След обсъждане на събраните по делото свидетелски показания и като е съобразил задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че фактът на родствена връзка сам по себе си не е достатъчен, за да се присъди обезщетение на сестрата, а е необходимо между лицата да са съществували дълготрайни и емоционални отношения на близост, обич, привързаност, подкрепа, уважение, които са изключителни по своя характер и съответстващи на най-близката родствена връзка, тази между родител и дете. В случая е счел, че такива не се установяват. Съставът на въззивния съд е взел предвид, че между сестрите са съществували чудесни отношения, те са били привързани една към друга и много близки, като не можели да живеят една без друга. Посочил е, че Г. се е грижила за по-малката си сестра, водела я на училище, а по-късно я посрещала от работа, като двете имали планове да заминат за Америка. Тези отношения съдът е оценил като обичайни за връзката между сестри и за съответстващи на традиционните отношения в българското общество, а и на нормалните сестрински отношения изобщо. Изтъкнал е, че по делото не се установява сестрата Г. да е заместила починалия им баща в грижите за В. с оглед данните по делото, че майка им Я. Г. се е грижила сама за децата си, като се е лишавала от всичко. По тези съображения решаващият състав е приел, че в случая не се установява между ищцата и починалата й сестра да е съществувала особено близка житейска връзка и в резултат на смъртта на В. ищцата Г. Г. да е претърпяла сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Подчертал е, че въпреки настъпилите за ищцата сериозни морални болки и страдания в резултат на смъртта на сестра й при ПТП не е налице изключителност в отношенията по смисъла на посоченото тълкувателно решение, което определя предявения от ищцата Г. Г. иск по чл. 432, ал. 1 КЗ като неоснователен и налага отхвърлянето му. С определение № 50483 от 7. 07. 2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос относно критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг. Отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е даден с Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, в което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). По отношение на активната материалноправна легитимация на братята и сестрите и на бабите и дядовците и внуците е прието, че в традиционните за българското общество семейни отношения посочените родственици са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС по поставения материалноправен въпрос. Въззивният съд е направил съответстващ на показанията на свидетелите, разпитани в първоинстанционното производство, извод, че между ищцата и починалата й сестра са съществували близки отношения и привързаност, като Г. Г. се е грижила за по-малката си сестра В. Г., водела я на училище, посрещала я от работа и двете споделяли планове да заминат в Америка, където живеел съпругът на ищцата. В случая обаче не е взето предвид установеното по делото обстоятелство, че бащата на ищцата е починал през 1996 г., когато тя е била на 5 години, а сестра й В. Г. - на 1 година. Посоченото обстоятелство е довело до създаването на изключителна близост между сестрите, като по-голямата ищцата Г. Г. е осъществявала наред с майка си Я. Г. грижи за отглеждането и възпитанието на В. Г. както в ранното й детство, така и в периода на съзряването й. Според събраните по делото гласни доказателства докато майката на сестрите била на работа, ищцата поемала грижите за сестра си В., водела я на училище и я посрещала след приключването на занятията, подкрепяла я при кандидатстването й в техникум и във връзка с трудности в учебния процес, като изградената между тях в детството и училищната им възраст емоционална връзка се засилила през годините. Съобразно установените по делото факти в периода, в който те били вече ангажирани с работа и Г. Г. сключила брак с лице, живеещо в Америка, сестрите продължили да живеят заедно в едно домакинство с майка си и взаимната им обич, подкрепа и близост намерили израз в общите им планове да заминат за Америка, където да изградят живота си. С оглед изложеното в случая се установява не само наличие на грижа, помощ и емоционална подкрепа, осигурявана от страна на сестрата към починалата, но от гледна точка на традиционните за българското общество ценности следва да се приеме, че конкретните отношения между двете сестри надхвърлят обичайните за такава родствена връзка - предвид лишаването от баща на сестрите в много ранна детска възраст те са изградили изключително близка духовна и емоционална връзка и когато отглеждащата ги сама тяхна майка Я. Г. е отсъствала поради ангажираността си по трудово правоотношение ищцата я е замествала в грижите за сестра си В. Г.. Наред с това показанията на свидетелите П. и П. са източник на данни, че повече от две години след фаталния инцидент ищцата не може да преодолее загубата на сестра си, която се е отразила и продължава да се отразява изключително негативно на психиката и социалния й живот. Установява се, че тя се е затворила в себе си, не излиза и осъществява контакт само със скърбящата си майка, като се е отказала от плановете си да замине при съпруга си в Америка и бракът им е прекратен с развод. Посочените обстоятелства разкриват и негативните последици на смъртта на В. Г. по отношение на цялостната житейска реализация на ищцата. Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че в случая е налице особена житейска ситуация, характеризираща се с изключителност и разкриваща по-голяма близост от считаната за обичайна за съответната родствена връзка – привързаността на ищцата към починалата й сестра е станала толкова силна, че смъртта на В. Г. й е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за връзката между сестри. Поради това ищцата Г. Г. е материално легитимирана да получи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сестра й от ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на делинквента. Настоящият състав, отчитайки критериите за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди и установените по делото релевантни обстоятелства – изключителната близост, взаимната обич и подкрепа между ищцата и починалата на възраст 23 години нейна сестра, интензивните и продължителни болки и страдания на ищцата по повод на внезапната загуба на сестра й при ПТП, негативните последици на фаталния инцидент за психиката, социалния живот и житейската реализация на ищцата Г. Г., както и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица /чл. 492, т. 1 КЗ в редакцията, ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 1. 01. 2016 г./, съставляващи отражение на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП – 27. 10. 2018 г., приема, че към датата на увреждането справедливото обезщетение е в размер на сумата от 50 000 лв. Поради изложеното въззивното решение в обжалваната част е частично неправилно. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът на Г. Г. е отхвърлен за сумата от 50 000 лв., и тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция ВКС следва да постанови решение по същество, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата Г. Г. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й В. Г. при ПТП на 27. 10. 2018 г. в размер на 50 000 лв. Следва да се присъди и законната лихва върху обезщетението, считано от 9. 11. 2018 г. /датата на уведомяване на застрахователя за ПТП от увредените лица/ до окончателното плащане. Изходът на делото налага ответникът да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Й. и Е.“, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско възнаграждение с ДДС в размер общо на 7 002 лв. за първоинстанционното и касационното производство /1812 лв. - за първоинстанционното производство и 5190 лв. - за касационното производство/. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касаторката следва да бъде присъдена сумата от 5 425 лв. за направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство при съобразяване на резултата по делото. Касационната жалбоподателка дължи заплащане на разноските, направени от застрахователя за държавна такса за въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 1000 лв., поради което осъждането й за разликата над посочената сума до присъдената такава от 2000 лв. подлежи на отмяна. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника по касация следва да се възложи дължимата държавна такса в размер на 4 000 лв., определена върху уважената в касационното производство част от иска. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 91 от 23. 02. 2022 г. по в. т. д. № 864/2021 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 260250 от 30. 06. 2021 г. по т. д. № 83/2019 г. на Старозагорски окръжен съд предявеният от Г. С. Г. срещу „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ ЕАД, [населено място] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й В. С. Г. вследствие ПТП на 27. 10. 2018 г. е отхвърлен за сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 9. 11. 2018 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която Г. С. Г. е осъдена да заплати на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ ЕАД разноски за разликата над 1000 лв. до 2000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл. П. № 5 да заплати на Г. С. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 18 на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра й В. С. Г., ЕГН [ЕГН] в резултат на ПТП на 27. 10. 2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 9. 11. 2018 г. до окончателното плащане, както и разноски за въззивното производство в размер на 5 425 лв. /пет хиляди четиристотин двадесет и пет лева/. ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл. П. № 5 да заплати на „Адвокатско дружество – Й. и Е.“, Булстат №[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2 сумата от 7 002 лв. /седем хиляди и два лева/ адвокатско възнаграждение с ДДС за първоинстанционното и касационното производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл. П. № 5 да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/ държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91 от 23. 02. 2022 г. по в. т. д. № 864/2021 г. на Пловдивски апелативен съд в останалата обжалвана част, с която след частична отмяна на решение № 260250 от 30. 06. 2021 г. по т. д. № 83/2019 г. на Старозагорски окръжен съд предявеният от Г. С. Г. срещу „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ ЕАД, [населено място] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й В. С. Г. вследствие ПТП на 27. 10. 2018 г. е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до 100 000 лв., както и в частта, с която Г. С. Г. е осъдена да заплати на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ ЕАД разноски за въззивното производство в размер на 1000 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.