Ключови фрази
Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * индивидуализация на наказание * висока степен на обществена опасност на деянието * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
гр. София, 28 март 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и седемнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев
Антоанета Данова

при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №93 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия О. Ш. М. срещу решение №249, постановено на 23.11.2016 г. по ВНОХД №318/2016 г. по описа на Апелативен съд- гр. Варна.
С присъда № 15, постановена на 30.06.2016 г. по НОХД №241/2016 г. по описа на Окръжен съд- гр. Шумен подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на 04.04.2015 г. на главен път I-7 (от В. проход към [населено място]), при управление на моторно- превозно средство- товарен автомобил „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил чл.147, ал.3, т.4, чл.139, ал.1, т.1, чл.126, чл.134, ал.2 ЗДвП и чл.10, ал.1 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лица- Р. А. Х., Я. И. И., Р. И. И. и телесни повреди на повече от едно лица- М. А. Ч., К. А. Ч., А. В. Г., Ц. Д. Г. и К. Ш. О., като на основание чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б.“б“ и чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от „открит“ тип и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири години и шест месеца.
С присъдата подсъдимият М. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 1 938, 55 лева.
С въззивното решение първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимият М. е оправдан по обвинението да е осъществил нарушения на чл.139, ал.1, т.1, чл.126, чл.134, ал.2 ЗДвП.
Присъдата е потвърдена в останалата й част.
В касационната жалба се сочи единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.
Поддържа се, че наложеното на подсъдимия М. наказание е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК, като предходните съдилища не са отчели в достатъчна степен като смекчаващи отговорността обстоятелства това, че подсъдимият е с постоянна трудова заетост, полага грижи за две малки деца, основен източник за приходи на семейството си е, има критично отношение към поведението си, разкаял се е за случилото се и има отлични характеристични данни.
Моли да се приеме, че ефективното изтърпяване на наказанието не е необходимо с оглед превъзпитанието му и се твърди, че целите на чл.36 НК могат да бъдат постигнати и в обичайната му жизнена и професионална среда.
На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде изменен, като бъде намалено наложеното основно наказание на подсъдимия и същото бъде определено в такъв размер, който да дава възможност за отлагане на изтърпяването му по реда на чл.66, ал.1 НК.
В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия М. поддържа касационната жалба, като наред с отразените в нея доводи сочи и това, че неправилно след като въззивния съд е приел, че подсъдимият не е осъществил три от инкриминираните разпоредби на ЗДвП това не се е отразило на отмереното му наказание. Прави оплакване и за това, че предходните съдебни състави неправилно не са ценили като смекчаващи отговорността обстоятелства на М. направените самопризнания още на досъдебното производство и оказаната помощ на разследващите, както и дадената помощ на семействата на пострадалите след инцидента.
Оспорва и начина на определяне на наказанието на подсъдимия, като се твърди, че същото е определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства вместо при явния превес на смегчаващите такива.
Моли да бъде прието и това, че постигането на целите на генералната превенция не може да бъде единствено причина, обосноваваща ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
На тези основания предлага въззивната присъда да бъде изменена, като бъде намалено наказанието на подсъдимия М. и същото бъде определено в размер, позволяващ приложението на чл.66, ал.1 НК.
Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да не бъде уважавана, като поддържа, че отмерените на подсъдимия наказания са справедливи.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакването за явна несправедливост на наложените наказания:

Касационният съд прецени, че правилно при определяне на наказанието на подсъдимия М. са ценени като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, оказаната след пътнотранспортното произшествие помощ на семействата на пострадалите, съдействието на разследващите органи и изразеното съжаление за случилото се.
Законосъобразно като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени броя на пострадалите (трима загинали и петима ранени), който значително надвишава този, необходим за квалификацията на инкриминираното деяние по чл.343, ал.4 НПК, множеството допуснати нарушения на ЗДвП и ППЗДвП и предходните нарушения на правилата за движение, осъществени от подсъдимия в качеството му на водач на моторно превозно средство.
Касационният съд прецени, че двете групи смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства са преценени правилно, като наказанието (преди редукцията по чл.58а НК) вярно е определено малко под средния размер, предвиден в санкционната част на чл.343, ал.4 НК (при редакцията й към момента на извършване на престъплението). Не може да бъде възприета тезата на защитата, че е налице явен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Касационната инстанция многократно е приемала в практиката си, че единствено броя на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства не може да обуслови извод за баланс или превес на едни от тях. При преценката как да бъде индивидуализирано наказанието следва да се отчета не само техния брой, но и тяхната специфика. Вярно е, че съществуват множество смекчаващи отговорността на М. обстоятелства, които дават основание той да бъде преценен като гражданин с отлични характеристични данни, притежаващ трудови навици и полагащ грижи за семейството си.
Тези характеристики на личността на подсъдимия следва да бъдат съотнесени и с това, че от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият е изключително недисциплиниран водач (предвид множеството, извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата при осъществяване на престъплението), но той се характеризира и като такъв и въз основа на доказателства за предходни негови нарушения.
При преценката на начина на индивидуализация на наказанието следва да се отчете и това, че обществената опасност на извършеното престъпление (предвид броя на пострадалите) се отличава с много по- висока степен, в сравнение с други деяния, със сходна правна квалификация, което е допълнително основание наложеното наказание да бъде преценено като справедливо.
В заключение следва да бъде посочено и това, че оправдаването на подсъдимия за част от инкриминираните от държавното обвинение нарушения на правилата за движение по пътищата не може да бъде основание за автоматично намаляване на отмереното наказание, тъй като същото се съобразява не само с броя на извършените нарушения, но и с конкретното престъпление, което е с висока степен на обществената му опасност и настъпилите резултати.
Предвид изложеното, касационния съд прие, че намаляването на отмереното наказание не би било съответно на обществената опасност на извършеното престъпление и данните за личността на подсъдимия и подобно изменение на постановеното въззивно решение не би гарантирало постигане на целите на чл.36 НК.
С оглед настъпили изменения в ЗИНЗС (ДВ бр.13 от 2017 г.) съдебният акт трябва да бъде коригиран в частта относно определянето на вида пенитенциарното заведение, в което подсъдимият следва да бъде настанен първоначално, тъй като към този момент съдът определя единствено първоначалния режим на изтърпяване на наказанието (чл.57 ЗИНЗС). Разпределението на осъдения в местата за лишаване от свобода се извършва по реда, определен от ГД „ИН“.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение №249, постановено на 23.11.2016 г. по ВНОХД №318/2016 г. по описа на Апелативен съд- гр. Варна, само в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда относно определянето на вида на пенитенциарното заведение, където подсъдимият О. Ш. М. следва да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“, като го отменя.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.