Р Е Ш Е Н И Е                                          № 174      София, 07 април 2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на петнадесети март две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                                                                                                при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 11 по описа за 2010 година.   С решение № 414 от 25.11.2009 г. по внохд № 378/09 г. Апелативният съд – гр. С. потвърдил присъда № 13 от 21.02.2009 г., постановена по нохд № 303/07 г. от Окръжния съд-гр. Благоевград. На основание чл.61 т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража САС определил типът на затворническото заведение, в което подсъдимият Н. Н. М. трябва да се настани първоначално, а именно – закрит тип затворническо общежитие. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс. Манолов. Заявява се несъгласие с наложените наказания, редът по който те са индивидуализирани, като се иска намаляването им при условията на чл.55 НК. Възразява се и срещу размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който жалбоподателят преценява като завишен. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат подадената жалба. Повереникът на гражданската ищца и представителят на Върховната касационна прокуратура изразяват становища за неоснователност на оплакванията и отсъствието на основания за изменение на обжалваното решение. За да се произнесе ВКС взе предвид и следното: Наказателната отговорност на подсъдимия е ангажирана за три престъпления – по чл.152, ал.1, т.2, чл.150, ал.1 и чл.198, ал.1 НК, като от всички тях пострадала се явява Е. Д. Наказанията са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона, по вид - лишаване от свобода, в размери съответно – 5 години и 6 месеца, 3 години и 5 години. По реда на чл.23 НК е определено общо наказание 5 години и 6 месеца лишаване от свобода, увеличено при условията на чл.24 НК с 1 година и 6 месеца. Постановено е ефективно изтърпяване на общото наказание от 7 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в закрит тип затворническо общежитие. Подс. М. е оправдан по първоначалното обвинение по чл.142, ал.1 и чл.142а, ал.1 НК. На основание чл.45 ЗЗД същият е осъден да заплати на Д. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение прецени жалбата на подсъдимия М за неоснователна. Мотивите на въззивното решение не дават основание да се приеме, че обстоятелство от значение за индивидуализацията на наказанията е останало вън от погледа на съда, още по-малко е ценено неадекватно на обективното му значение. Данните по делото не сочат наличието на която й да било от предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност по чл.55 НК. Липсват изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, а установените такива не могат да бъдат характеризирани като многобройни. Поради това правилно решаващия съд е индивидуализирал наказанията, за всяко едно от престъпленията, по реда на чл.54 НК при превес на оттегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. ВКС споделя изцяло съображенията на предходната инстанция относно индивидуализацията на наказанията. Степента на обществена опасност на конкретните деяния и деец е значително висока. За една нощ са извършени множество посегателства върху младо момиче, като засягащите половата й неприкосновеност се отличават с изключителен интензитет и повече от необходима грубост и жестокост. Определените по вид и размер наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. Намаляването им при условията на чл.55 НК е невъзможно, поради отсъствието на изискуемите от закона предпоставки за това, а намаляването им в рамките на предвиденото от закона злепоставя постигането на целите на наказанието. Правилно е и приложението на чл.24 НК. Изводът, че и най-високото наложено наказание няма да изпълни целите, предвидени в чл.36 НК и не ще въздействува поправително върху дееца не е формален, а резултат на прецизна оценка на цялостната престъпна дейност на подсъдимия, обществената опасност на отделните деяния, личната му обществена опасност, подбудите за извършване на престъпленията, степента и вида на вината, както и останалите оттегчаващи отговорността обстоятелства. Неоснователно е възражението срещу гражданско-осъдителната част на решението. Болките и страданията, преживяни по време и търпими напред, резултат на извършеното престъпление, поначало са трудно оценими. В конкретният случай присъденото в полза на пострадалата обезщетение очевидно е несправедливо, но не в посоката, претендирана от подсъдимия. То е твърде занижено и не покрива изискванията на чл.52 ЗЗД. Допуснатата незаконосъобразност обаче, не може да се отстрани от касационната инстанция, тъй като тя не е сезирана надлежно от правоимащата страна – гражданската ищца, а само от подсъдимия. Последното обстоятелство се явява пречка за утежняване на положението на жалбоподателя. Водим от горното, като не намери основания за изменение или отмяна на обжалваното решение, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 414 от 25.11.2009 г. постановено по внохд № 378/09 г. на Апелативния съд – гр. С..     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: