Ключови фрази
Частна касационна жалба * нищожен запис на заповед * запис на заповед с падеж на предявяване и на определена дата


4



ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 859

София, 03.12.2010 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и десета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Емилия Василева

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 911/ 2010 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Д. клуб България” АД - гр. София срещу Определение № 7828 от 28.V.2010 г. по ч.гр.д. № 4451/ 2010 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане от 17.ІІ.2010 г. по гр.д. № 6802/ 2010 г. на СРС, 72 с., с което е отхвърлено заявление на “Д. клуб България” АД - гр. София за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 т. 9 ГПК срещу И. П. П. - от гр. София за сумата 2000 евро по Запис на заповед от 11.VІІ.2007 г. Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, като съдът неправилно е приел, че е нищожен записът на заповед, тъй като падежът не е определен съгласно чл. 486 ТЗ, а в случая издателят е определил по-дълъг срок за предявяване от посочения в чл. 487 ал. 1 вр. чл. 537 ТЗ. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че вземането не е станало изискуемо, тъй като не е бил предявен записът на заповед, а законът не свързва непредявяването с правата на приносителя на записа на заповед срещу издателя и непредявяването на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за принудително реализиране на вземането по изпълнителния титул. В Изложение по чл. 280 ГПК жалбоподателят сочи, че въпросът за нищожността на записа на заповед, в който е посочено, че е платим на предявяване, но е отразена и дата, е решен неправилно - съгласно чл. 487 ал. 1 ТЗ, вр. чл. 537 ТЗ, записът на заповед може да бъде предявен в по-късен или по-дълъг срок от определения едногодишен срок за предявяване, като издателят е определил по-дълъг срок за предявяване, който въпрос е решен в противоречие със съдебната практика - Р.№740/18.ІV.2002 г. по гр.д. № 1148/ 2001 г. на ВКС, Р.№ 1221/ 30.ХІ.2000 г. по гр.д.№ 1305/ 2000 г. на ВКС. Жалбоподателят излага, че въпросът за изискуемостта на записа на заповед, обвързана от предявяването му, е решен в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в посочените две решения на ВКС, както и в Р. №1/ 1.ІІІ.2010 г. по т.д.№ 520/ 2009 г. на ВКС. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и определението да се отмени.
Ответникът по частната жалба И. П. П. - от гр. София не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил разпореждането, с което е отказано да се издаде заповед за изпълнение въз основа на Запис на заповед от 11.VІІ.2007 г., по съображения, че е нищожен - следва да съдържа падеж, съгласно чл. 535 т. 3 ТЗ, който съгласно чл. 486 ал. 1 ТЗ може да бъде определен само по някой от посочените начини, а в случая падежът е уговорен по друг начин - на предявяване в срок до определена дата. Съдът е изложил, че дори и да се приеме, че записът на заповед е с уговорен падеж на предявяване, документът не е предявен за плащане на длъжника, поради което не удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане, на което основание също следва да се откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на записа на заповед.
Посочените от жалбоподателя материалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд, са релевантни за делото, тъй като от тях зависи изходът му.
Въпросът за нищожността на записа на заповед с оглед изискването да съдържа реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ и конкретно по т. 3 - падеж, определен по начините, изрично посочени в чл. 486 ТЗ, е решен в противоречие със съдебната практика, затова следва да се допусне касационно обжалване на определението на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. По този въпрос съдебната практика е в смисъл, че е нищожен запис на заповед, който съдържа падеж на определена дата, и в него е посочено и че е платим при предявяване, тъй като падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение - в този смисъл Определение № 146/ 23.ІІІ.2009 г. по ч.т.д. № 125/ 2009 г. на ВКС, Опр.№ 749/ 23.ХІІ.2009 г. по т.д. №857/ 2009 г. на ВКС, Опр.№762/2.ХІ.2010 г. по ч.т.д.№ 712/ 2010 г., в които е прието, че е нищожен запис на заповед, в който падежът е определен едновременно по два от начините, посочени в чл. 486 ТЗ. Записът на заповед от 11.VІІ.2007 г. съдържа реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, включително по т. 3 - падеж - със задължението “при предявяване на записа на заповед, в срок до 30.ІХ.2008 г., да плати сумата”, издателят е определил падежа, като падеж на предявяване - чл. 486 т. 1 ТЗ, а срокът до 30.ІХ.2008 г. се отнася за плащането - в срок до 30.ІХ.2008 г. издателят да плати сумата, след като му е предявен записът на заповед. Падежът на записа на заповед не е определен по начин, който не е един от възможните начини по чл. 486 ал. 1 ТЗ. Записът на заповед не е нищожен и изложеният материалноправен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика за реквизитите на записа на заповед.
По материалноправния въпрос за падежа на вземането, за което издателят се е задължил със записа на заповед, и по въпроса настъпил ли падежът без да се предяви записът на заповед, когато с него е уговорен падеж на предявяване за плащане по чл. 486 т. 1 ТЗ. По въпроса има установена съдебна практика, създадена на основание чл. 274 ал. 3 ГПК - Опр.№ 813/30.ХІ.2009 г. по ч.т.д. № 868/2009 г. на ВКС, Опр. №776/5.ХІ.2010 г. по ч.т.д.№ 733/2010 г. на ВКС и др., в съответствие с която е постановено обжалваното определение и която е в смисъл, че когато със записа на заповед е уговорен падеж, който е поставен в зависимост от предявяването за плащане на записа на заповед, за да настъпи падежът, ценната книга трябва да се предяви за плащане, за да направи вземането изискуемо. При липса на представени от заявителя доказателства да е предявил на издателя за плащане записа на заповед, вземането по него не е станало изискуемо и при проверката дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, съдът правилно е отказал да издаде заповед за изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК. Тъй като въззивният съд е решил въпроса в съответствие с изложената съдебна практика, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Посоченото от жалбоподателя Р.№1/ 1.ІІІ­­­.2010 г. по т.д.№ 520/ 2009 г. на ВКС се отнася за запис на заповед с падеж на предявяване, предявен след пропускане на срока по чл. 487 ал. 1 ТЗ, поради което е неотносимо към разрешения по настоящото дело въпрос, а жалбоподателят, като се позовава на Р. № 1221/ 30.Х.2000 г. по гр.д.№ 1305/ 2000 г. на ВКС и на Р. № 740/ 18.ІV.2002 г. по гр.д.№ 1148/ 2001 г. на ВКС, в които е обсъждан и въпроса за запис на заповед с падеж на предявяване, не основава доводите си на представени със заявлението доказателства да е извършил предявяване, поради което позоваването на тези две решения е несъстоятелно.
Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение


О П Р Е Д Е Л И:


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “Д. КЛРУБ БЪЛГАРИЯ”АД - гр. София срещу Определение № 7828 от 28.V.2010 г. по ч.гр.д. № 4451/ 2010 г. на СГС.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: