Р Е Ш Е Н И Е № 60174 Гр.София, 15.12.2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретаря ИЛ.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора Я.ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 874/2021 година. Касационното производство е образувано по протест на представителя на Апелативната специализирана прокуратура и жалба на частния обвинител и граждански ищец Е. П. срещу въззивна присъда № 260002 от 28.01.2021г., постановена по ВНОХД № 561/2020г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд. В протеста и жалбата се релевират касационните основания по чл.348,ал.1,т.1,2 НПК. Възраженията на представителите на държавното и частното обвинение относно нарушенията на материалния закон се мотивират с доводи за неправилно оправдаване на подс. Л. И. Х., което е резултат от допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че вътрешното убеждение на контролираната инстанция е формирано на базата на погрешна интерпретация на доказателствата; възразява се срещу недоверието, с което са се ползвали показанията на пострадалата пред въззивния съд и липсата на мотиви за това решение. Иска се от касационната инстанция отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Постъпило е възражение от защитника на подсъдимия Х. срещу касационния протеста и жалба на частния обвинител и граждански ищец. Подчертава се, че оплакванията в тях касаят преди всичко обосноваността на въззивната присъда, което не е включено в правомощията на касационната инстанция. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура заявява, че поддържа протеста. Отчита липсата на безупречно поведение от страна на пострадалата , но едновременно с това счита, че само това обстоятелство не може да обоснове извод за доброволност при сключване на втората прехвърлителна сделка между нея и подсъдимия. Повереникът на частният обвинител и граждански ищец Е. П.- адв. М. поддържа касационната жалба. Акцентира на липсата на мотиви към оправдателната въззивна присъда касаеща част от гласните доказателства и експертните заключения. Частният обвинител и граждански ищец Е. П. не се явява и не взима отношение по жалбата си и по протеста. Защитникът на подсъдимия Л. Х.- адв. Р., оспорва протеста и касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец. Определя направените в тях възражения за относими към обосноваността на съдебния акт, по които касационната инстанция не е оправомощена да се произнася. Изразява становището, че въззивната присъда следа да се остави в сила, като законосъобразна и правилна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест и жалбата на частния обвинител и граждански ищец Е. П., становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 03.07.2020г., постановена по НОХД № 597/2019г., Специализираният наказателен съд е признал подс. Л. Х. за виновен в извършване на престъпление по чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 и т.2, вр. ал.1 НК и му е наложил наказание от 2 години „лишаване от свобода“ и глоба от 3000лв. На основание чл.66 НК изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 години. На основание чл.45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Е.П. сумата от 5000лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва и 1300лв. имуществени вреди. Със същата присъда подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.214, ал.2,т.1, вр. ал.1, пр.1 и 2 НК. По повод постъпила жалба от подсъдимия и жалба от частния обвинител и граждански ищец е инициирано въззивно производство пред Апелативния специализиран наказателен съд. С присъда № 260002 от 28.01.2021г., постановено по ВНОХД № 561/2020г. първоинстанционният съдебен акт е бил отменен в осъдителната му част, както и в гражданско правната и подсъдимият е бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 и т.2, вр. ал.1 НК и оправдан с произтичащите от това последици. Касационният протест и жалбата на частния обвинител и граждански ищец са основателни. Възраженията на представителите на държавното и частното обвинение са сходни, което прави възможно разглеждането им заедно. Преди да ги обсъди настоящата инстанция трябва да подчертае, че част от оплакванията, касаещи кредитиране обясненията на подсъдимия Х. и показанията на съпругата му и респективно отказа да се даде вяра на показанията на пострадалата П., представени като касационно основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК всъщност са относими към обосноваността на съдебния акт. В тази насока възраженията на защитника на подсъдимия са правилни. Касационната проверка по наказателни дела в рамките на редовното триинстанционно производство обхваща правилното приложение на закона въз основа на приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка. Недопустима е подмяна на извършената оценка относно достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствения материал при липса на порок в осъществената доказателствена дейност. Контролиращата инстанция може да извърши проверка дали са спазени правилата за формиране на вътрешното убеждение на съда, дали доказателствата са събрани по надлежния ред и оценени съобразно действителното им съдържание, дали противоречието им с други доказателствени източници е констатирано и дали е мотивиран извода, на кои да се даде вяра. В рамките именно на тези свои правомощия настоящия съдебен състав ще осъществи искания от касаторите контрол. На вниманието на касационната инстанция се поставя осъществената от въззивния съд оценъчна доказателствена дейност и спазването на изискването това да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Прокурорът и частния обвинител считат, че са лишени от мотиви изводите на втората инстанция да не кредитира показанията на пострадалата, на част от свидетелите, както и че са останали извън вниманието на съда част от доказателствата- СМЕ и биологичната ДНК експертизи. Принципно и двете предходни инстанции се съгласяват с това, че при извършената продажба на лек автомобил св.Е. П. не е представила коректно пред купувача-подсъдимия Х. данни относно пробега на колата, техническото й обслужване, броя на предходните прехвърлителни сделки. Установеното впоследствие от подсъдимия разминаване в посочената информация, го е мотивирало да иска разваляне на сделката, тъй като колата всъщност не е отговаряла да неговите изисквания. Несъответствията в пробега на автомобила, в броя на предходните собственици и липсата на техническа поддръжка осъществявана от оторизиран сервиз, са били известни на свидетелката, която очевидно по този некоректен начин, е сключвала подобни сделки. Въпросът е дали след като подсъдимият е установил това, е мотивирал свидетелката по неправомерен начин да му върне платената цена и направени разходи по регистрация и обслужване, срещу обратното прехвърляне на автомобила или това е станало доброволно. „Договарянето“ при сключване на втората сделка на обратно изкупуване, е ключовият момент в настоящия казус. Първата инстанция е приела, че подсъдимият е употребил насилие и се заканил с убийство на пострадалата, за да я принуди да върне заплатената от него цена за придобития автомобил. Въззивният съд е ревизирал тези изводи, застъпвайки точно обратното становище. Правдиви са възраженията в протеста и жалбата, че аргументите, с които се отрича достоверността на показанията на св.П., изложени на стр.11 от въззивната присъда, не са убедителни. Заключението на апелативния съд, че не се ползва с доверие твърдението на пострадалата да е ударяна от подсъдимия в присъствието на бременната му съпруга, защото като баща на две деца той не би си позволил подобно поведение, са лишени от доказателствена обезпеченост, а и не може да се сподели тезата на въззивния съд, че подобна ситуация е житейски абсурдна. Действително не е редно никой да има агресивно поведение по отношение на друг човек, независимо дали се касае за баща или съпруг, но подобна преценка е въпрос на морални принципи и ценности, които не са еднакво защитаване от различните субекти. В случая остава без отговор въпросът - не влиза ли в противоречие високият етичен стандарт, с който е подходено към отношенията между подсъдимия и съпругата му, довел до дискредитиране показанията на пострадалата, с приетия факт, че същият този човек е ангажирал усилията на бременната си съпруга / емоционални и чисто физически/ в уреждане на отношения си с пострадалата, които не са лишени от напрежение и отрицателна емоция. Разработването на предварителен план за привличане на свидетелката П. на определено място с участието на св.Х. в ролята на мним купувач, личната й среща с пострадалата, оказаното впоследствие съдействие с информация за документи и изповядване на втората сделка, не са преценени адекватно от въззивния съд при анализиране поведението на подсъдимия като силно повлияно от съпружеска загриженост. В тази връзка са правилни възраженията на касаторите, че изграденото вътрешно убеждение на въззивния съд относно обясненията на подсъдимия и съпругата му, са се базирали на необективен и порочен доказателствен анализ. Последващите аргументи на втората инстанция, с които се отхвърлят показанията на пострадалата за оказана принуда чрез физическо въздействие не намират обективна подкрепа в действителното съдържание на доказателствения материал. Не са преодолени с нужната убедителност изложените факти в свидетелските показания на св.К., Й., М. и не на последно място тези на св.Н.. А заключението на СМЕ, установяващо телесни увреждания по главата и тялото на пострадалата, както и доказателствата на наличие на кръв по дрехата й, са останали извън вниманието на апелативната инстанция, което подкрепя твърденията на касаторите за игнориране на част от доказателствата. Няма спор, че преките гласни доказателства са с противоположен смисъл, а съдът в рамките на суверенното си право преценя кои да кредитира. Това обаче следва да се мотивира правдиво, след като се осъществи обективно изследване на цялостния доказателствен материал, без да се пренебрегва значението на всяко едно от доказателствата. Изложеното се отнася и до произволните изводи на въззивната инстанция относно хронологично протичане на инцидента. Заключението на апелативния съд, че за посочения времеви отрязък от 36 минути подсъдимият не би могъл да измине разстоянието от паркинга пред магазин „К.“ на Околовръстен път до местността „К.“ и след кратък престой там да се окаже в банков клон в кв.С. е произволно. На критика подлежат лишените от правна логика изводи на въззивния съд, че показанията на пострадалата не са достоверни в частта относно отправената й заплаха с огнестрелно оръжие и нанасяне на удар от страна на подсъдимия с пистолет, тъй като той отрича да е притежавал такъв. Едностранчив е начинът, по който е подходено към показанията на пострадалата, свързани с поведението й в банковия клон в кв.С.. Касаторите резонно считат тези изводи за основани на превратно тълкуване на доказателствата не само защото са игнорирани показанията на свидетеля К. относно психическото състояние на пострадалата и следите по роклята й. Аргументът на апелативния съд относно отсъствието на потърсена помощ от пострадалата от служителите в банката със същата сила е противопоставим на довода защо подсъдимият не е потърсил развалянето на договора по съдебен ред или не е информирал полицията ако се е почувствал жертва на престъпление. В заключение трябва да се отбележи, че колкото и недобросъвестно да е било поведението на пострадалата при продажба на въпросни автомобил, колкото и противоречащи на добрите нрави да са действията й, въпросът дали поведението на подсъдимия е правомерно остава лишен от аргументиран отговор. Той следва да се даде от въззивния съд с нужната категоричност, произтичаща от всестранен и обективен доказателствения анализ и убедителни отговори на въпросите относно противоречивите доказателства, което към настоящия момент не е сторено. Посочените нарушения на процесуалните правила и по-конкретно на чл.14 НПК води до отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. При новото разглеждане на делото трябва да се дадат убедителни, доказателствено обезпечени и правно издържани отговори на въпросите свързани с анализа на доказателствения материал, преодоляването на противоречията в него, като същевременно не се игнорират доказателства. При осъществяване на повторен въззивен контрол по отношение на първоинстанционната присъда, ако апелативният съд достигне до различни фактически изводи, следва да обсъди въпросите по приложението на материалния закон. А именно- дали действията на подсъдимия, описани в първоинстанционната присъда и последвалото разместване на блага / получаване на платената цена и връщане на колата /, са насочени от обективна и субективна страна към личността на пострадалата или към имуществото й / решение 138/2015г. по н.д.234/2015г. на I н.о. на ВКС/. Изводите относно липсата или наличието на желание за материално облагодетелстване от страна на подсъдимия, са относими и към отговорите на въпросите дали заплашването / ако се установи такова поведение/ е цел или средство за постигане на друга цел- разпореждане с вещ, право или поемане на имуществено задължение, респективно дали би било налице посегателство срещу личността или имуществото на пострадалата. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира протеста и жалбата на частния обвинител за основателни, поради което присъдата следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 и 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 260002 от 28.01.2021г., постановено по ВНОХД № 561/2020г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.