Ключови фрази
държавна такса * делба * публична продан

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 507
София, 20.12.2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков

изслуша докладваното от председателя БАЛЕВСКА
ч.гр.дело № 473/2010 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
П. Т. Т. от гр.П. , чрез адв. Д. С. АК П. обжалва и иска да се отмени Определение от 28.09.2010 година на по гр.д. Nо 1269/2010 година на П.ския окръжен съд за определяне дължимите такси в делбения процес по отношение на изненения на публична продан недвижим имот.
В срока по чл.276 ГПК не е постъпило писмено становище на другата страна.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
Частната касационна жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество , тя е основателна.
С Решение Nо 1041 от 07.07.2010 година по гр.в. д. Nо 1269/2010 година , въззивният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, е обезсилил решението на първата инстанция по извършване на делбата на идеални части от земеделските земи, съсобствени с трети лица и е прекратил делбения процес в тази му част. В останалата част , с която допуснатият до делба сънаследствен апартамент в гр.П. и прилежащ гараж при равни права на съделителите , е изнесен на публична продан на основание чл.348 ГПК , е оставено в сила.Имплицитно в сила е оставено решението на първата инстанция в частта , с която са определени и дължимите държавни такси по 2209.40 лв. за всяка една от съделителките.
С Определение от 28.09.2010 година по същото дело, постановено по молба по реда на чл. 250 ГПК , окръжният съд , приемайки, че по отношение на прекратеното делбено производство за земеделските имоти не се дължат ДТ в определения от съдилищата размер , е осъдил К. Т. К. и П. Т. Т. да заплатят ДТ в размер на 1950 лв. за всяка една от тях, без отменителен диспозитив за разликата до определения размер за всяка една съделителка от 2209.20 лв.
С частната касационна жалба се поддържа , че въпросът за определяне на дължимата ДТ на база последната пазарна оценка , когато делбеният недвижим имот е жилище и същото се изнася на публична продан, се разрешава противоречиво от съдилищата , тъй като въззивният съд е определил таксата по начин и на база заключение на в.л., различен от този, възприет по представеното Решение от 25. 02. 2009 година по гр.д. Nо 3914 / 2007 година на СГС- т.е. основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
П. основание за допустимост на обжалването по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК са неоснователни.
Настоящият състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия намира , че е налице релевираното основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Правилно и законосъобразно е изразеното по цитираното решение становище, че посочването на т.н. „първоначална пазарна цена „ на имота , в хипотезите извършване на делбата чрез изнасяне делбения имот на публична продан, не е елемент от диспозитива на решението по чл. 348 ГПК, по арг. на чл. 485 ГПК, а именно че при публичната продан , първоначалната цена на имота се определя от вещо лице в производството пред съдения изпълнител. Цената на делбения имот,при извършване на делбата чрез изнасяне имота на публична продан , е от значение за определяне стойността на дяловете и съответно за определяне на дължимите държавни такси – чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Цената , на базата на която следва да се определят тези такси е тази , която е най-близка по време по постановяване на решението , с което се извършва делбата , в който смисъл са и дадените разяснения с ТР 1/2004 година.
С оглед на изразената и възприета позиция по въпроса за определяне на дължимата ДТ на база последната пазарна оценка , когато делбеният недвижим имот е жилище и същото се изнася на публична продан, а именно, че това е оценката , която е най-близка по време до момента на постановяване на решението по извършване на делбата по чл. 348 ГПК, следва , че обжалваното определение е неправилно.
Обжалваното определение на окръжния съд , в частта с която е потвърдил решението на първата инстанция за дължима държавна такса, определена на база пазарна оценка на имота от 97 500 лв., в размер на 1950 лв. за всеки един от съделителите , като неправилно следва да се отмени изцяло и се постанови ново, с което ДТ се определя на базата на новата пазарна оценка на имота , по експертизата приета от въззивния съд.
Въззивният съд е следвало при определяне на дължимата за делбеното производство на процесния апартамент и гараж държавна такса да съобрази последната , приета във въззивното производство пазарна оценка а именно 66 400 лв.за апартамента и 14 800 лв. за гаража или общо за сумата 81 200 лв.. Дължимата такса от 4 % е в размер на 3248.00 лв. или всеки един от съделителите следва да заплати ДТ от 1624 лв.
Като съобрази , че постановеният с обжалваното определение диспозитив е неточен и незаконосъобразен, тъй като не съдържа отменителна част , а само осъдителна част, и встъпвайки в правомощията на този съд , след отмяната на неправилното определение , настоящият състав намира , че следва да постанови ново определение за дължимите ДТ на база посоченото по-горе изчисления, за всяка една от двете съделителки.
По изложените съображения, състав на второ отделение на гражданската колегия на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА Определение от 28.09.2010 година на по гр.д. Nо 1269/2010 година на П.ския окръжен съд, в частта с която е потвърдил решение Nо 143/17.10.2008 година по гр.д. Nо 3197/2007 година на РС П. досежно за дължима държавна такса при пазарна оценка на имота-апартамент в гр.П. с гараж от 97 500 лв., до размер на 1950 лв. за всеки един от съделителите и вместо него постановява;
ОСЪЖДА П. Т. Т. от гр.П. ул.”Л.” Nо 8 кв. П. с ЕГ No xxxxxxxxxx К. Т. К. от гр.П. бул.”М.” 130 / мецанин/ с ЕГ Nо xxxxxxxxxx, на основание т.8 от Тарифата за Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка една от тях да заплати дължима държавна такса в размер на 1624 лв. / хиляда шестстотин двадесет и четири лева./

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :