7 Р Е Ш Е Н И Е № 509 гр. София, 23 февруари 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря..............Мира Недева......................................и с участието на прокурора......................Красимира КОЛОВА........................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1666 по описа за 2014 г. Производството пред ВКС е образувано въз основа на искане от осъдения Б. В. Б. за възобновяване на приключилото наказателно производство по НОХД №27/2012 г., по описа на Районен съд гр.Видин. С присъда №522 от 26.06.2014 г., постановена по НОХД №27/2012 г. по описа на Районен съд гр.Видин осъденият Б. е признат за виновен в това, че на 19.01.2011 г. на околовръстен път в [населено място], без редовно писмено позволително, транспортирал с лекотоварен автомобил „Форд Транзит“ с ДК [рег.номер на МПС] 2,7 пространствени куб. метра дървен материал, на стойност 135 лева, незаконно придобит от другиго, като на основание чл.235, ал.2, във вр. с ал. 1 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от три месеца и „глоба“ в размер на 1 000 лева. Осъденият Б. е признат за виновен и в това, че на същата дата, пред жилището си в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.“В“, без редовно писмено позволително, съхранявал шест пространствени куб. метра дървен материал, на стойност 300 лева, незаконно придобит от другиго, като на основание чл.235, ал.2, във вр. с ал. 1 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от три месеца и „глоба“ в размер на 1 000 лева. На основание чл.23 НК по отношение на осъдения е определено едно общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца и „глоба“ в размер на 1 000 лева. Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С решение № 39, постановено по внохд №285/2014 г. по описа на Окръжен съд гр.Видин е потвърдена изцяло постановената първоинстанционна присъда. В искането се правят оплаквания, свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, като се твърди, че наказателното производство се е развило въз основа на обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 НПК. Поддържа се, че в обстоятелствената му част не се съдържа информация за съставомерни факти и конкретно за това кога, къде и от кого е добит инкриминирания дървен материал. Оспорват се и изводите на предходните съдебни състави, че този материал е добит от горски фонд, както и обстоятелството, че дърветата не са били маркирани. В искането се поддържа и оплакване за неправилен анализ на доказателствените материали, като се твърди, че незаконосъобразно първостепенният и въззивният съдебни състави не са отчели, че осъденият е транспортирал дървения материал с редовни превозни документи, както и това, че нарушението му се е изразявало в това, че не притежава тези документи, а че не ги носи в себе си. В искането се излагат и пространни оплаквания за това, че неправилно са кредитирани приетите по делото експертизи, които не установяват по несъмнен начин вида и количеството на инкриминираната дървесина. В искането се поддържа и тезата, че инкриминираното деяние не е престъпление, тъй като по отношение на него трябва да намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, постановените първоинстанционен и въззивен съдебни актове да бъдат отменени, а осъденият оправдан по повдигнатите му обвинения. В хода на производството защитникът моли да бъде уважено искането по изложените в него съображения. Поддържа, че дървения материал е бил маркиран, но с годините тази маркировка се е заличила и това е била причината да не бъде установена при огледа на експертите, изготвили приетите по делото експертизи. Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважавано. Твърди, че въззивният съд, при повторното разглеждане на делото, не е допуснал нарушения на процесуални правила, правилно е анализирал доказателствата и законосъобразно е потвърдил атакувания първоинстанционен осъдителен съдебен акт. На тези основания предлага искането за възобновяване на приключилото наказателно производство да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Основните оплаквания, отразени в искането, са свързани с твърдени непълноти в обвинителния акт и направения от въззивния съд анализ на доказателствените материали и възприетите за установени факти по делото. Настоящият съдебен състав не може да сподели тезата, че внесеният обвинителен акт не съдържа посочената в разпоредбата на чл.236 НПК информация. Действително в обстоятелствената му част не е посочено кога, къде и от кого е добита инкриминираната по двете деяния дървесина, но е отразено ясно, че тя е била без необходимите експедиционни горски марки и без документи за произход. Тези обстоятелства са достатъчни да обосноват извод, че дървесния материал е придобит незаконно, тъй като посочените по - горе белези биха били налични ако той е придобит по законен начин. При анализ на разпоредбата на чл.236, ал.2, във вр. с ал.1 НК се установява, че съставомерни за конкретното престъпление обстоятелства, свързани с неговия предмет, е превозването или съхранението на дървен материал, които е придобит без редовно позволително или в нарушение на издадено такова. При обвинение с тази правна квалификация, е достатъчно да бъдат посочени тези характеристики на предмета на престъплението, като не е необходимо да бъде посочено кога, къде и от кого е придобит този материал. Ето защо касационният съд прие, че внесеният от държавното обвинение обвинителен акт, макар и кратък, съдържа необходимата информация, което очертава съставомерните признаци на престъплението. Не на последно място трябва да бъде посочено и това, че съществено нарушение на процесуални правила, свързани със съдържанието на обвинителния акт, е допуснато тогава, когато в него липсва достатъчно информация за обвинението и привлеченото към наказателна отговорност лице няма възможност да разбере естеството му, респективно да организира защитата си. В конкретния случай няма съмнение, че осъденият Б. е разбрал повдигнатото му обвинение и се е бранил по него. Ето защо оплакването за допуснато нарушение на чл.246 НПК, свързана с непълнота на обвинителния акт не може да бъде възприето. Касационната инстанция прецени, че въззивният съд е направил задълбочен и верен анализ на доказателствените източници. Правилно е преценил, че осъденият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.235, ал.2 НК, като е транспортирал една част от дървения материал и е съхранявал друга, след като е знаел, че същият е добит без редовно позволително. Правилно и първостепенният и въззивният съд са преценили, че осъденият не е имал редовни документи, които да позволяват да превозва и съхранява инкриминирания дървен материал. Решаващите съдилища са направили подробен анализ на представените в хода на производството превозни билети и позволителни за сеч и са приели, че същите не са относими към инкриминирания дървен материал. Законосъобразно съдебните състави са преценили, че част от превозните билети (издадени на името на бащата на осъдения) са с изтекъл срок, а останалите документи не установяват произхода на откритите в автомобила и пред дома на осъдения дървени трупи. Касационната инстанция изцяло споделя извода на въззивния съд, че дори обсъдените документи да са редовно издадени, същите не се отнасят до инкриминираните трупи, тъй като те не са маркирани, което е задължително при легален добив на дървен материал. Това обстоятелство се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите П., Ц., И. и др. които са категорични, че при спирането на осъдения и огледа на инкриминирания дървен материал те възприели, че същият не е маркиран. Това обстоятелство се установява и от приетите по делото експертизи, в които е отразено, че изследваните дървета са без маркировка, респективно не могат да бъдат добити по легален начин. Касационната инстанция не може да приеме и оплакването, че марките са били налични, но са се изтрили в резултат на изминалото време, тъй като посочените по- горе свидетели са огледали дърветата в момента на инкриминираната дата. Правилно въззивният съд е установил вида и количеството на дървесния материал, като законосъобразно са ценени заключенията на приетите по делото единични и тройна оценителни експертизи. Те са изготвени след преглед на инкриминираните дървета и установяват по несъмнен и категоричен начин вида, количеството и стойността на трупите. Касационната инстанция не възприе и тезата на защитата, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Конкретното инкриминирано деяние не може да бъде преценено като такова с отсъстваща обществена опасност или явно незначителна такава, тъй като предмет на престъплението са сравнително голямо количество дървесна маса, която е била транспортирана и съхранявана от подсъдимия. Обемът на дървения материал е повече от шест пространствени куб. метра и същият надхвърля значително този, който обичайно е предмет на престъплението по чл.235 НК. Ето защо касационният съд прие, че правилно предходните съдебни състави са преценили, че подсъдимият трябва да носи наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл.235, ал.2, във вр. с ал.1 НК. Предвид изложеното и като прецени, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и материалният закон е приложен правилно, касационният съд прие, че искането не трябва да бъде уважено. Така мотивиран и на основание чл.426 във вр. с чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. В. Б. за възобновяване на приключилото наказателно производство по НОХД №27/2012 г., по описа на Районен съд- гр.Видин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.