6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60656 София, 22.12.2021 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | БОНКА ЙОНКОВА |
 | ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ |
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 531/2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, [населено място] срещу решение № 260123 от 16.12.2020 г. по т. д. № 578/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Старозагорски окръжен съд решение № 208 от 09.072020 г. по т. д. № 256/2019 г., с което предявените от А. Х. А. и П. Х. Р., двамата от [населено място], искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния брат А. Х. К. (А. Х. А.) са уважени до размер на сумата 30 000 лв. за всеки.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Изразява несъгласие с приетото от съда, че ищците, в качеството им на брат и сестра на починалия в процесното произшествие А. К., са активно материалноправно легитимирани по предявените искове, като счита за недоказани предпоставките, визирани в задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Излага подробни съображения и срещу извода за неприложимост на § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ (ДВ бр. 101 от 2018 г.) при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на присъденото обезщетение поради несъответствието му с принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Дължи ли се обезщетение като наследник от съответен кръг наследници (брат/сестра на ищците), при какви доказателства по делото, предвид и разясненията, дадени в т.р. №1/21.06.2018 г. на ОСНГТК, че е необходимо да се касае за „особено близка връзка с починалия“ и че обезщетение се дължи по „изключение“; При какви установени обстоятелства се счита за доказано, с надлежни доказателствени средства в процеса, правото на обезщетение по „изключение“ и „особено близка връзка с починалия“; От значение ли е, че ищците не са живеели в едно домакинство и са имали отделни семейства; Какво се разбира под „особено близка връзка с починалия“ и „по изключение“, посочено в т.р. №1/21.06.2018 г. на ОСНГТК и покрива ли се този критерий с установените по делото факти, в този смисъл подлежат ли на репариране вредите на ищеца; 2. Разпоредбите на § 96 и чл. 493а КЗ противоречат ли на практиката на СЕС и Директива 2009/103/ЕО; 3. За критерия за определяне на „справедливо“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди“.
Като релевантна практика в подкрепа на заявеното основание касаторът посочва съответно: Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 92 о 17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о. и решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о. (за въпросите по т. 1); решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 43/2010 г. на ВКС, II т. о. (за въпроса по т. 3). Във връзка с въпроса по т. 2 не е посочена конкретна практика.
Бланкетно е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на акта с твърдение за „противоречие на основни принципи в правото относно деликта, както и на закона и на събраните доказателства“.
Ответниците по касация – А. Х. А. и П. Х. Р., двамата от [населено място] – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, съобразявайки влязлата в сила присъда № 34 от 18.09.2018 г. по н. о. х. д. № 155/2018 г. на Старозагорски окръжен съд, е приел, че на 21.12.2016 г., по вина на С. О. К., застрахован при ответника Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано пътно-транспортно произшествие, при което е настъпила смъртта на лицето А. Х. К. (А. Х. А.) – брат на двамата ищци.
По спорния по делото въпрос за активната материалноправна легитимация на ищците да претендират обезщетение, в качеството им на брат и сестра на починалия, решаващият състав е счел, че същият следва да бъде разрешен с оглед постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според което, освен лицата, посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., по изключение право на обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Предвид показанията на разпитаните по делото свидетели М. И. и Н. А., решаващият състав е приел, че в настоящата хипотеза тези предпоставки са доказани и поради това ищците следва да бъдат възмездени за болките и страданията от загубата на своя брат по реда на чл. 52 ЗЗД, като е преценил, че справедливо в случая е обезщетение в размер на присъдените от първата инстанция суми от по 30 000 лв. Изводът за съществувала особено голяма емоционална и духовна близост между ищците и техния брат е направен с оглед обстоятелството, че: ищците, заедно с техните семейства са живели заедно със своя брат както в България, така и в Гърция, където са работили; отношенията им са били като в едно семейство – хранили са се заедно и са посрещали разходите за домакинството отново заедно; ищците са възприемали по-големия си брат като свой баща, допитвали са се за всичко до него и в знак на уважение са кръщавали децата си на него.
Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде съобразено ограничението за максимален размер от 5000 лв., предвидено в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 г./ поради противоречието му с основни разпоредби в материята на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, доколкото въвежда недопустимо подлимитиране на отговорността на застрахователите, а също и поради противоречието на нормата с правото на ЕС (Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009г.) и с практиката на СЕС в тази насока.
Решаващият състав е преценил за неоснователно и направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия поради неползването на обезопасителен колан и поради качването му в претоварен бус. На база заключението на автотехническата експертиза съдът е приел, че с оглед механизма на произшествието поставеният колан не би предотвратил леталния изход. Що се отнася до претоварването на превозното средство, решаващият състав е взел предвид, че това е станало не при качването на пострадалия в Гърция, а след преминаване на границата с България, както и че основна причина за произшествието е техническата неизправност на автомобила, докато претоварването е само допълнителен фактор, за който обаче отговорен е единствено водачът, но не и пътниците.
Настоящият състав намира, че поставените от касатора въпроси по т. 2 и т. 3 от изложението не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, доколкото по отношение на тях не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Решаването на тези въпроси е обусловено от конкретните факти по делото и от преценката им от въззивния съд, поради което те са относими към правилността на обжалваното решение. Несъгласието на касатора с тази преценка представлява по своето естество оплакване за необоснованост на обжалвания акт, което е основание за касация, но не и за допускането й. Освен това, по отношение на посочените въпроси не е доказано заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на въпроса, касаещ приложимостта на разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018г./, касаторът изобщо не е посочил относима съдебна практика. Въпросът, свързан със определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а напротив – при определяне обема на вредите въззивният съд е съобразил както задължителната съдебна практика – ППВС № 4/68 г., така и казуалната практика по чл. 290 ГПК, като е взел предвид всички специфични за случая обстоятелства.
Касационният контрол не може да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивния акт. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая касаторът не е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК съгласно посочените разяснения в практиката, а е заявил общо оплакване за противоречие с основни принципи на правото на деликта, със закона и събраните доказателства.
Касационното обжалване следва обаче да бъде допуснато по въпросите по т. 1, които настоящият състав, с оглед правомощията си по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, обобщава и конкретизира в следния смисъл: „Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд“.
По отношение на така конкретизирания въпрос е изпълнено изискването да е обусловил изхода на конкретното дело с оглед уважаването на предявените искове. Предвид съображенията, с които въззивният съд е обосновал активната легитимация на ищците да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат, за доказано следва да се счете твърдяното от касатора-ответник противоречие на атакуваното решение със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 260123 от 16.12.2020 г. по т. д. № 578/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Старозагорски окръжен съд решение № 208 от 09.072020 г. по т. д. № 256/2019 г., с което предявените от А. Х. А. и П. Х. Р., двамата от [населено място], искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния брат А. Х. К. (А. Х. А.) са уважени до размер на сумата 30 000 лв. за всеки.
УКАЗВА на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1200 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |