2 Р Е Ш Е Н И Е №347 гр.София, 07 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1845/2011 година Подсъдимият Ч. М. Г. е обжалвал чрез своя служебен защитник новата (въззивна) присъда на Софийския градски съд, издадена от последния след отмяната на оправдателна присъда на районния съд. Първоинстанционната присъда е от 12 юли 2010 год. по нохд № 16679/2007 год. и е по обвинението за извършена на 26 май 2007 год. кражба чрез взлом от лекия автомобил на И. Й. Ц. на монтирания в него радиокасетофон на стойност 158 лева – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 НК. Второинстанционната (нова, въззивна) присъда - № 120 от 21 април 2011 год. по внохд № 1049/2011 год., е по същото обвинение и с нея подсъдимият Г. е наказан с лишаване от свобода за 1 година. Това наказание обаче е погълнато в наказанието 9 години лишаване от свобода, което същият подсъдим е получил по друго дело на СГС, за убийство в съучастие, извършено на 3 март 1998 год. – престъпление в съвкупност с кражбата. Касационната жалба е за оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението срещу него, макар и с позоваване на нарушение на материалния закон и на явна несправедливост на наложеното наказание като касационни основания по т.1 и 3 от чл.348, ал.1 НПК. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а според прокурора е неоснователна. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваната присъда. Тя не е засегната от претендираните недостатъци или от други, които да налагат отменянето или изменянето й. Такива недостатъци със строго придържане към основанията, посочени в чл.348 НПК, всъщност и не са посочени – иначе не би съществувало разминаването между претенцията за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост, и доводите за недоказаност на обвинението, които поначало се отнасят към нарушенията на процесуалните правила по т.2 от чл.348, ал.1 НПК. Към нарушенията на процесуалните правила, от друга страна, няма как да бъде отнесен неоснователният аргумент за недоказаност на обвинението, видян в „нееднократното приканване” от прокурора за сключване на споразумение – за възможната злоупотреба с упражняването на правомощието по чл.384, ал.1, във вр. с 382, ал.1 НПК по делото липсват данни, а в тази насока се пропуска и решаващото правомощие на съда по чл.382, ал.7 НПК. Не намират подкрепа по делото и останалите възражения, че обвинението не е доказано – че например пострадалият не бил разпознал подсъдимия като автор на кражбата (спорна тук по-скоро е самата необходимост от извършване на разпознаването, след като тъкмо Ц. е посочил Г. на органите на МВР) или пък че неговото авторство не следвало от техническата експертиза на записа от охранителните камери (такава вдействителност не е извършвана, тъй като записът не е съхранен и съдът се е позовал на свидетелските показания като съдържащи производни доказателства за него). Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 120 от 21 април 2011 год. по внохд № 1049/2011 год. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: