Р Е Ш Е Н И Е № 132 София, 10 юли 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 311/2019 година Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК по искане на осъдения А. А. И. за възобновяване на ВЧНД № 414/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, отмяна на постановеното по него решение №284/ 27.12.2018 г. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането за възобновяване се сочи, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като престъпленията, предмет на отделните присъди, издадени в Р България и в ФР Германия, са в съотношение на съвкупност, поради което са приложими разпоредбата на чл. 25 от НК и чл. 3, § 3 от Рамково решение 2008/675/ПВР. Претенцията, отправена с искането, е в съвкупността да се включи и присъдата, постановена в чуждата държава, като при определяне на общото наказание да се вземе предвид само частта от наказанието, изтърпяно от И., а не пълният размер от седем години лишаване от свобода. В съдебното заседание пред настоящата инстанция А. И. и неговите защитници поддържат искането по изложените съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за отхвърляне на искането с аргументи за законосъобразност на атакуваното решение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на делото, установи следното : С определение № 113/10.10.2018 г., постановено по ЧНД № 364/2018 г., Окръжният съд – Велико Търново на основание чл. 25, ал.1 от НК определил общо наказание на осъдения А. И. в размер на седем години лишаване от свобода по влезлите в сила присъди, постановени по НОХД № 672/2014 г. на Районен съд – Горна Оряховица, по НОХД № 212/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново, по дело №1120 Js 904444/14 23 Ls на Окръжен съд -Офенбах на Майн и по дело № 6 Kls 09 Js 2258/14 (42/15) на Окръжен съд - Саарбрюкен. Постановено е определеното общо наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. По протест на прокурора е образувано ВНЧД № 414/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В протеста са изложени доводи за допуснато процесуално нарушение, тъй като окръжният не е събрал исканите доказателства, които могат да доведат до различни правни изводи. Освен това се е претендирало и приложение на чл. 24 от НК. С атакуваното сега решение № 284/27.12.2018 г. определението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо наказание на осъдения измежду наложените му с присъдите по НОХД № 672/2014 г. на Районен съд – Горна Оряховица и по НОХД № 212/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново, а именно четири години и шест месеца лишаване от свобода. Оставено е без уважение предложението в частта, с която се иска прилагане на чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК и по отношение на наказанията, наложени на осъдения И. с решение от 27.02.2015 г. на Окръжен съд - Офенбах на Майн по дело №1120 Js 904444/14 23 Ls и с решение от 05.11.2015 г. на Окръжен съд - Саарбрюкен по дело № 6 Kls 09 Js 2258/14 (42/15). Решението не е проверявано по касационен ред и е влязло в законна сила. Искането за неговата отмяна по реда на възобновяването е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Видно от материалите по делото А. И. е осъждан многократно, като тези, представляващи предмет на настоящето производство, са : 1. Присъдата по НОХД № 672/2014 г. на Районен съд – Горна Оряховица, за извършено на 31.05.2014 г. престъпление по чл. 343в от НК, за което му е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 27.03.3015 г. 2. Присъдата (споразумение) по НОХД № 212/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново за извършено на 02.08.2014 г. престъпление по чл. 199 от НК, за което му е наложено наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 06.06.2018 г. 3. Решение от 27.02.2015 г. на Окръжен съд - Офенбах на Майн по дело №1120 Js 904444/14 23 Ls за извършено престъпление на 21.08.2014 г. - грабеж, за което му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода. Решението е влязло в сила на 12.09.2015 г. 4 . Решение от 05.11.2015 г. на Окръжен съд- Саарбрюкен по дело № 6 Kls 09 Js 2258/14 (42/15), влязло в сила на 05.11.2015 г., с което на И. са му са наложени наказания : - за извършено на 03.07.2014 г. престъпление (опит за грабеж) две години лишаване от свобода; - за извършено 11.07.2014 г. престъпление (грабеж) три години и шест месеца лишаване от свобода; - за извършено на 13.07.2014 г престъпление (кражба) четири месеца лишаване от свобода; - за извършено на 15.07.2014 г. престъпление (грабеж) три години и шест месеца лишаване от свобода. С последно посоченото решение на Окръжен съд - Саарбрюкен, след определяне на индивидуалните санкции за всяко едно от четирите престъпления, тези наказания са кумулирани с наказанието от четири години лишаване от свобода, наложено на осъдения И. с решение от 27.02.2015 г. на Окръжен съд - Офенбах на Майн, и е определено общо наказание от седем години лишаване от свобода. Въззивният съд, след попълване на делото с необходимата писмена информация, правилно е отчел, че вземането предвид на предишни присъди, постановени от съд на друга държава - членка, срещу същото лице за различни деяния, при позоваване директно на чл. 8, ал. 2 от НК не е безусловно, а зависи от обстоятелствата в конкретния случай. Съдебният състав детайлно е разгледал всички фактически обстоятелства, относими към разрешаването на въпроса по приложението на чл. 25 от НК, поставен по делото, както и приложимите разпоредби на чл. 8, ал. 2 от НК и тези от Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24.07.2008 г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите – членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства (Рамковото решение). Спрял се е и на Решение от 21.09.2017 г. по дело № С-171/16 г., СЕС, постановено по преюдициално запитване от Софийски районен съд в рамките на производство по групиране на наказания по чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК и даденото там задължително тълкуване на чл. 3, §3 от Рамковото решение. Съобразена е информацията, постъпила от Национално бюро на България в Евроджъст, с приложения там отговор от Бюрото на Германия. От същата се установява размерът на изтърпяната част от наложеното на И. наказание от седем години лишаване от свобода, както и че изпълнението на присъдата е било преустановено на основание § 456- А от Немския граждански (наказателен) процесуален закон – „Освобождаване от изпълнение на присъда с екстрадиране или експулсиране”. По силата на тази разпоредба изпълняващият орган може да освободи от изпълнение на присъдата лишаване от свобода, ако осъденото лице трябва да бъде екстрадирано в чужда държава за друга присъда, като изпълняващият орган при това освобождаване може да разпореди последващо изпълнение в случай на връщане на екстрадираното лице. В цитираното писмо-отговор е посочено, че при връщането на И. в Германия той ще изтърпи останалата част от присъдата. Данните за предаването на И. на българските власти въз основа на издадена от Окръжната прокуратура – Велико Търново европейска заповед за арест и съдебното решение на немските власти се съдържат в досието на досъдебното производство, приложено по НОХД № 212/2014 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново. При така възприетите обстоятелства съдът е заключил, че всички престъпления (седем на брой), предмет на посочените по-горе съдебни актове, са извършени от осъдения И. преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. В конкретния случай обаче, макар да са налице предпоставките за кумулиране на наказанията по присъдите, постановени от българския съд и тези, наложени от съда на чуждата държава, приложението на чл. 25, ал.1 от НК би имало за последица преразглеждане на решението от 05.11.2015 г. на Окръжен съд - Саарбрюкен, в частта относно наложеното с него на И. общо наказание в размер на седем години лишаване от свобода. Подобна намеса обаче е недопустима, тъй като се явява в конфликт с чл. 3, § 3 от Рамковото решение. В допълнение може да се каже, че при съвкупност от престъпления и наказания, определени с отделни присъди, съдът налага за изтърпяване най-тежкото от тях. Изтърпяването на наказанието обаче е елемент от самото съдържание на присъдата, а не въпрос на вторични нейни последици. Затова е недопустимо да се групират наказания, ако наказанието, определено с присъдата на чуждестранния съд не е изтърпяно. Това следва както от чл. 3,§ 3, така и от указанието, дадено в т. 14 от уводната част на Рамковото решение, че при вземането предвид на присъдите на държавите –членки на ЕС е недопустима намеса по отношение на съдебно решение или изпълнението, което включва inter alia ситуациите, при които според националното законодателство на втората държава-членка наложеното от предишното съдебно решение наказание следва да се поеме от или да се включи в друга санкция, която след това да бъде реално приложена, ако първата присъда още не е изпълнена или изпълнението не е прехвърлено във втората държава-членка. С оглед на всичко изложено искането на осъдения И. присъдата, издадена от съда в Саарбрюкен, да бъде взета предвид единствено до размера на изтърпяната част от наказанието, съответно в съвкупността да се включи само тази част от наказанието, не може да бъде удовлетворено, тъй като това е в противоречие както с разпоредбите на чл. 23 и чл. 25 от НК, така и на разпоредбите от Рамковото решение. Водим от горното и след като не установи предпоставки за възобновяване на производството, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. И. за възобновяване на производството по ВНЧД № 414/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.