Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3 713_10_opr_chj.doc О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 33 С., 12.01. 2011 година Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трeти януари две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ разгледа докладваното от съдия Й. ч. гр.дело N 713 /2010 г.: Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Ю. И. срещу определение от 04.11.2010 г. по ч гр.д. № 334 /2010 г. на Т. окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 01.10.2010 г. по гр.д. № 1366 /2010 г. на Т. районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл.129,ал.3 ГПК (оставена е без уважение частната жалба на И. Ю. И. срещу това определение). Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, т.к. е неправилен изводът на въззивния съд, че за престъпление по чл.316 вр. чл.311,ал.1 НК не е допустимо освобождаване от държавна такса по реда на чл.83,ал.1,т.4 ГПК. Изводът е неправилен, т.к. с одобрено от наказателния съд и влязло в сила споразумение е установено, че ответниците са извършили престъпление по чл.316 вр. чл.311,ал.1 НК – използвали са умишлено документ с невярно съдържание, за да продадат като своя наследствената част на ищеца и са извършили продажбата, с което като резултат са причинили вредите, чието обезщетяване се иска. Като основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК частният жалбоподател извежда въпроса дали при установеното извършване от ответниците на увреждането на ищеца в резултат на умишлено престъпление, не са налице предпоставките за освобождаването му от държавна такса по реда на чл.83,ал.1,т.4 ГПК. Другите страни в това производство - ответниците по исковете Ф. Х. А. и Микерем Х. Е. не изразяват становище по частната жалба. Настоящият състав намира следното: С искова молба и молби за нейното уточнение (л.15 и л.29) ищецът е предявил срещу ответниците искове за обезщетение на вреди - за заплащане на съответната на неговата наследствена част цена от продажба на наследствени земеделски земи, получена от двете ответници чрез умишлено използване при сделката на документ с невярно съдържание - удостоверение за наследници, в което ищецът не фигурира като наследник, за което ответниците са се признали за виновни за престъпление по чл.316 вр. чл.311,ал.1 НК в одобрено от наказателен съд споразумение с прокуратурата, както и на изтекли лихви върху претендираните обезщетения. Първоинстанционният съд е дал указания за заплащане на държавна такса върху главниците и лихвите, ищецът е изпълнил указанията само за държавна такса върху лихвите, при което първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по реда на чл.129,ал.3 ГПК, като е изложил съображения за това, че за да бъде освободен ищецът от внасяне на държавна такса, е необходимо претендираните вреди да са елемент от фактическия състав на престъплението, което не е налице. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.83,ал.1,т.3 (т.4) ГПК, защото изложената фактическа обстановка и петитум обуславят правно основание на предявените искове по чл.59,ал.1 ЗЗД и поради това, че според чл.83,ал.1,т.3 (т.4) ГПК вредите трябва да са съставомерни (– изрично е споделил изложеното от първоинстанционния съд), както и че при престъпленията по чл.316 НК пострадало не може да бъде физическото лице. От изложеното е видно, че изведеният от частния жалбоподател въпрос е обусловил изводите на въззивния съд. Настоящият състав намира и че доколкото е свързан с правилното тълкуване на разпоредбата, този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – представлява основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. По въпроса и при тълкуване на правилото, установено с разпоредбата на чл.83,ал.1,т.4 ГПК, настоящият състав намира, че като предпоставка за приложение на диспозицията на правилото на чл.83,ал.1 ГПК в т.4 законодателят изисква да има влязла в сила присъда за престъплението, от което е извършено увреждането, а не за вредите от него (думите „за което” са употребени за думата „престъпление”, а не за думата „вреди”, която е в множествено число). А съгласно чл.383 НПК (както е приел и въззивният съд) одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Настоящият състав приема и че в случая ищецът претендира обезщетение на вреди, произтичащи от непозволено увреждане, доколкото изрично основава исковете си на твърдения за причинени чрез деяния, с които са осъществени престъпления, вреди. Съдилищата по същество следва да разгледат претенциите, както са предявени, като ги квалифицират съответно – на деликтно основание, тяхната основателност е въпрос по същество. При което са налице предпоставки за приложението на чл.83,ал.1,т. 4 ГПК. Поради изложеното частната жалба е основателна, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното съдът О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение от 04.11.2010 г. по ч гр.д. № 334 /2010 г. на Т. окръжен съд, г.о. и потвърденото с него определение от 01.10.2010 г. по гр.д. № 1366 /2010 г. на Т. районен съд. Връща делото на Т. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.