О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 515 София, 31.10.2013 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 30 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 6085 /2013 година Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Т. В. Г. и С. И. М. против определение № 16516 от 12.10.2012г. по гр.д.№ 3410/2012г. на СГС, с което е оставена без уважение подадената от тях частна жалба против определение от 03.02.2012г. на Софийски РС. С последното е оставена без уважение молбата за привличане на нов ответник наред с първоначалните на основание чл. 117, ал.4 ГПК./отм/. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – 117, ал.4 ГПК /отм/ /чл. 228, ал.3 ГПК/ поради това, че ищецът може винаги при всяко положение на делото в първа инстанция да привлече без ограничение нов ответник, включително когато спорното право бъде прехвърлено по време на процеса. В изложението към частната жалба е формулиран въпроса „ограничен ли е ищецът в правата, които му се предоставят по чл. 117, ал.4 ГПК /отм/ и ако има ограничение, в какво се изразява”, То този въпрос се твърди наличие на основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, но не представя определения по този въпрос. Ответниците по касация оспорват допускането на обжалваният съдебен акт до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба е против определение, с което е оставена без уважение от въззивния съд частната жалба на касаторите, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима на основание чл. 274, ал.3 т.1 ГПК Пред въззивната инстанция е обжалвано определение от 03.02.2012г. на Софийски РС, с което е оставена без уважение молбата на ищците /сега жалбоподатели/ за привличане на нов ответник Е. Й. П. наред с първоначалните на основание чл. 117, ал.4 ГПК./отм/ поради извършеното прехвърляне в хода на процеса на спорното право. РС се е позовал на нормата на чл. 121 ГПК /отм/. Преобретателят, придобил права в хода на процеса е обвързан от силата на пресъдено нещо. Въззивният съд е приел частната жалба против това определение за неоснователна и е потвърдил определението на РС. При служебна проверка за допустимостта на обжалвания съдебен акт, съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. ОСГТК, съдът констатира, че определението е недопустимо, защото подадената частна жалба, по която е постановено е недопустима. На обжалване подлежат две групи определения – прекратителните и тези, за които законът изрично предвижда възможност за обжалване. Определението на РС, с което съдът отказва да уважи молба за привличане на нов ответник в хипотезата на чл.117, ал.4 ГПК /отм/ /чл. 228, ал.3 ГПК/ не са от нито една от двете категории. За този вид определения, законодателят не е предвидил изрично обжалване. Те не са и прекратителни, тъй като не се преклудира възможността ищецът да предяви отделно иск против ответникът, когото иска да привлече. По изричното разпореждане на закона иска се счита предявен против новия ответник от момента на предявяване на иска против него и по отношение на него следва да се повторят извършените процесуални действия, така както би било ако се предяви този иск в отделно производство. Следователно правата на ищеца не се засягат, ако не се допусне привличане на нов ответник. В хипотезата, когато се иска привличане на нов ответник поради това, че спорното право му е прехвърлено, правата на ищеца също не се накърняват, тъй като преобретателя на спорното право в хода на процеса е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението – чл. 298, ал.2 ГПК. /В този смисъл е практиката на ВКС: опр. № 466/14.10.2011г. по ч.гр.д.№ 460/11г. ІІ гр.о., опр. № 803/24.11.2011г. по ч. т.д. № 778/11г. І т.о., опр. № 2/05.01.2012г. по ч. т.д.№ 777/11г. І т.о., опр. № 314/16.07.2013г. по ч. гр.д.№ 3850/13г. І гр.о. По изложените съображения, обжалваното определение е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по въззивната частна жалба – да се прекрати. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОБЕЗСИЛВА определение № 16516 от 12.10.2012г. по гр.д.№ 3410/2012г. на Софийски градски съд и вместо това ПРЕКРАТЯВА производството по въззивнна частна жалба № 1009857/ 27.02.2012г., подадена от Т. В. Г. и С. И. М. против определение от 03.02.2012г. на Софийски районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: