5 Решение по т.д.№ 923/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 49 С., 16.06.2014 год. В И М Е Т О Н А НА Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Наталия Такева, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 923 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. Д. А. срещу Решение № 1284 от 13.07.2012 год. по гр.д.№ 775/2012 год. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено решението от 10.11.2011 год. по гр.д.№ 1364/2009 год. на Софийски градски съд. В касационната жалба се подържат всички основания по чл.281 т.3 ГПК. Искането е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъдат уважени предявените искове. При условията на евентуалност е въведен петитум за връщане на делото за ново разглеждане от САС в случай, че бъде възприет довода за допуснато нарушение на процесуалния закон при изготвянето на доклад по делото. Има искане за присъждане на разноски за трите инстанции. Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалните си представители изразява становище, че жалбата е неоснователна, не са налице твърдяните основания за неправилност на въззивния акт, поради което той следва да остане в сила. Има искане за присъждане на направените в производството пред ВКС разноски. Ответникът ГПК”Н.-С.” не изразява становище по жалбата. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по два въпроса: 1./Съставлява ли описанието на активите на предприятието задължителен реквизит на договора по чл.15 ал.1 ТЗ и липсата на такова описание било в договора, било в приложение към него, води ли до недействителност на сделката в хипотезата на чл.26 ал.2 ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие; 2./ Следва ли решението на общото събрание на кооперацията за прехвърляне на предприятието по реда и на основание чл.15 ал.1 ТЗ да включва изброяване и описание на активите му и ако такова е необходимо – липсата му до какъв порок на решението на общото събрание води. Като взе предвид становищата на страните на основание чл.290 ал.2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. А. с обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД вр.чл.15 ТЗ и чл.135 ал.1 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за продажба на търговско предприятие, както и с искане по чл.537 ал.2 предл.3 ГПК за отмяна на нотариален акт, материализиращ сделка с недвижими имоти. Твърдението на ищеца е, че сключеният на 25.10.2004 год. договор за продажба на търговското предприятие Градска потребителна кооперация „Н.-С.” на [фирма] е нищожен при хипотезата „липса на съгласие”, поради обстоятелството, че в активите на предприятието са включени и недвижими имоти (подробно изброени в ИМ), които не са посочени в решението на общото събрание на кооперацията и не са описани в договора по чл.15 ал.1 предл.1 ТЗ. Въз основа на този договор е издаден констативен нотариален акт за собственост на приобретателя върху тези имоти. При условията не евентуалност, А. А. твърди, че сделката е недействителна по отношение на него, като увреждаща интересите му на член-кооператор, тъй като даденото надхвърля по стойност полученото. Съдилищата са приели, че изброяването и подробното описание на имотите не е задължителен реквизит нито на решението на ОС на кооперативното предприятие, нито на договора по чл.15 ал.1 предл.1 ТЗ. Решението на общото събрание не е било обжалвано по реда и в сроковете на чл.58 ЗК. Не е доказано и качеството на кредитор на А. А.. Становището на настоящия съдебен състав по поставените правни въпроси, произтича от следното: Търговското предприятие (подвид на което е кооперативното такова) съставлява правна и фактическа съвкупност, която може да бъде обект на разпоредителна сделка именно като такава. Възможността и редът за продажбата му като съвкупност е уредена в чл.15 ТЗ. Тезата на ищеца-касатор произтича от разбирането, че действителността на разпоредителната сделка е обусловена от идентификацията на всеки от активите на предприятието и по-конкретно – на недвижимите имоти. Такова разбиране не може да бъде споделено, поради противоречието му с особената правна характеристика на сделката с търговско предприятие. Че се касае за особен вид разпоредителна сделка, както правната доктрина (проф.Г., проф.Г.), така и константната съдебна практика са категорични. При тази сделка, законът предвижда единна форма за извършването и, не зависеща от състава на съвкупността – права (вещни, облигационни, интелектуална собственост и пр.), задължения и фактически отношения, не подлежащи на унифицирана идентификация. Това е и вторият кумулативен белег на тази сделка – липсата на изброяване на елементите на съвкупността, чрез индивидуализиращите им признаци, което е и невъзможно при фактическите отношения. Изискването, въведено с чл.16 ал.4 ТЗ за последващо вписване с оглед пораждане вещно-прехвърлителен ефект за част от активите, налагащо индивидуализацията им към този момент, не може да бъде привнесено като изискване към предхождащ сключването на сделката момент и по-конкретно, към момента на формиране на съгласието на прехвърлителя. Поради това и отговорите на поставените въпроси са в смисъл, че описанието на активите на предприятието не съставлява задължителен реквизит на договора по чл.15 ал.1 ТЗ и липсата на такова описание не води до недействителност на сделката на основание чл.26 ал.2 ЗЗД – липса на съгласие. Изброяването на активите не съставлява задължителен реквизит и на решението на общото събрание по чл.15 ал.2 ТЗ. Това е така, поради обстоятелството, че се касае за единно решение за прехвърляне на търговското предприятие (съвкупността), като особен обект на специална разпоредителна сделка, а не за отделни решения за разпореждане с всеки актив, пасив, право, задължение или фактическо отношение. В случай, че правото на съдружника/акционера да се информира за конкретните елементи на съвкупността е било нарушено от органи на дружеството, той би могъл да релевира правата си било по реда на чл.74 ТЗ, било по реда на чл.58 ЗК, който е приложимият закон в случая. Становището на състава по основателността на жалбата в частта относно нищожността на сделката, произтича от отговорите на поставените правни въпроси. Съгласието на прехвърлителя и приобретателя на търговското предприятие, подлежащо на формиране от общите им събрания не е опорочено поради липсата на изброяване на елементите на съвкупността и материализиращият съгласието на двете дружества договор по чл.15 ал.1 ТЗ не е нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и изброяването на елементите на съвкупността не е негов задължителен реквизит. Неоснователна е жалбата и в частта по чл.135 ал.1 ТЗ. Законосъобразен е изводът на въззивния съд за недоказана активна материалноправна легитимация на А. А. като кредитор на прехвърлителя. П. иск не съставлява способ за прогласяване недействителността на дадена сделка, поради неравностойност на разменените престации. Преценката дали една сделка е увреждаща по смисъла на чл.135 ЗЗД, не е абстрактна. Целеният извод е дали е увреждаща интересите на конкретен кредитор – ищецът по делото. За да се стигне до тази преценка, следва да бъде установено материалноправното качество на кредитор на ищеца, естеството и обема на подлежащата му на принудително удовлетворяване право, както и възможността то да бъде реализирано върху друго длъжниково имущество, без да се интервенира в патримониума на третото лице-приобретател. Наличието на тези обстоятелства към момента на предявяването на иска А. А. не е доказал, поради което правилно съдилищата са го преценили като неоснователен. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация [фирма] направените по делото разноски пред настоящата инстанция, възлизащи на 16217 лв., съобразно заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1284 от 13.07.2012 год. по гр.д.№ 775/2012 год. на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА А. Д. А. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на [фирма] с ЕИК сумата 16217 лв. (шестнадесет хиляди двеста и седемнадесет лева), представляваща направени по делото разноски за настоящата инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.