Р Е Ш Е Н И Е № 50146 гр. София, 24 ноември 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора от ВКП Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Грозева н.д. № 444/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подсъдимия Д. С. Р. срещу решение № 351 от 15.11.2021 г., постановено по внохд № 1084/21 г. на Апелативен съд-София. В жалбата и допълнението към нея, изготвено от адв. Ю. в предвидения от закона срок, са релевирани касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 - т. 3 от НПК. Претендира се неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. Акцентът е поставен на извършената неправилната оценка на доказателствените материали и в частност с пълното кредитиране на показанията на св. А., въз основа на които са приети за установени фактите по делото. Излагат се подробни съображения за това защо изложеното от него, не следва да се ползва с доверие от съда, като се настоява, че САС е нарушил изискванията на чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал. 5 от НПК,тъй като не ги е подложил на внимателна проверка, а това обуславя отмяна на въззивиня акт и връщане на делото за ново разглеждане. Настоява се, също така, липса на обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и нарушение на разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, което от своя страна е довело до осъждането на невинен човек. Присъдата и решението почивали на недопустими предположения, житейска логика и полицейски информация, въпреки законовата забрана за това. Подлага се на критика цялата аналитична дейност на съда и липсата на коментар относно пороците в дейността на органите от досъдебното производство, извършили претърсване и изземване в жилището на подсъдимия в[жк], като лисвали неопровержими доказателства, че то се обитава от него. Не е обсъдена възможността за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК с оглед ниското съдържание на активен компонент на наркотичното вещество, както и невъзможността присъдата да се основава на показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 8 от НПК. Прави се искане за пълното оправдаване на подс. Р., поради липсата на доказателства за авторството на деянието, за връщане на делото при необходимост от установяване на нови фактически положения и алтернативно за намаляване наложеното наказание. В жалбата на подс. Р. се претендира неправилното му осъждане в хипотезата на „оговор“, въз основа на показанията на св. А. и на св. С.- негова майка, като съдът е постановил несправедлив съдебен акт и е опорочил съдебния процес. В съдебно заседание пред ВКС, адв. Ю. поддържа касационната жалба и развитите в допълнението аргументи. Подс. Р. пледира за невиновност, поради лисата на доказателства за участие в инкриминираната дейност. Настоява, че при неговата 100% слепота, няма как да извърши вменените му във вина действия. Твърди, че св. А. има интерес от депозирането на показания, с които да го уличи в извършване на престъпление, като този факт не е намерил своето вярно разрешение в съдебния акт. В последната си дума заявява, че се надява решението на ВКС да бъде символ на правосъдие и че дори и след него той „ще продължи да търси правата си по нагоре“. Представителят на ВКП застъпва становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като твърдението на касатора, че е осъден единствено на показанията на св. А., не отговаря на истината. Всички доказателства са подложени на внимателна преценка от въззивния съд, който е достигнал до закономерен извод за съответствие на материалния закон с извършеното деяние. Наложеното наказание счита за справедливо, поради което предлага решението да остане в сила. ВКС, трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия и поискания касационен контрол, намери следното : Касационната жалба на подс. Р. е неоснователна. С присъда от 8.07.2021 г. постановена по нохд № 3570/19 г. Софийски Градски съд е признал подс. Д. С. Р. за виновен в това, че в условията на продължавано престъпление на 31.08.2018 г. в [населено място] , на [улица], в подземната част на заведение „ име“, в съучастие като съизвършител с Б. А. А., без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества- коноп с общо тегло 130,05 гр. на обща стойност 780,30 лв. и за това, че на същата дата в апартамент /№/, в[жк], [жилищен адрес] държал без надлежно разрешително- коноп с общо нетно тегло 2,24 гр. на обща стойност 13,44 лв. - престъпление по чл. 54а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му е наложено наказание една година и десет месеца лишаване от свобода. Със същата присъда е осъден за това, че на 31.08.2018 г. в [населено място] , на [улица] подземната част на заведение „ име“ в съучастие като съизвършител с Б. А. А., без надлежно разрешително съгласно чл. 27 и чл. 29 от ЗКНВП, отглеждал растения от рода на конопа -161 броя с общо нетно тегло на листната маса 980,28 гр. на обща стойност 5 881, 68 лв. - престъпление по чл. 354в, ал.1 , вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му е наложено наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода. Признат е за виновен в това, че на същата дата в апартамент /№/, в[жк], [жилищен адрес],държал без надлежно разрешително 24 броя огнестрелни боеприпаси, за което му е наложено наказание една година и десет месеца лишаване от свобода на основание чл. 55, ал.1 , т. 1 от НК. На основание чл. 23, ал.1 от НК, съдът определил едно общо наказание, а именно най –тежкото в размер на една година и десет месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски. Присъдата е обжалване пред САС от подсъдимия, като е образувано внохд №1084/21 г. С решение № 351 от 15.11.2021 г. САС изменил присъдата, като оправдал подсъдимия да е извършил деянието по пункт първи при условията на продължавано престъпление по чл. 26 , ал. 1 от НК и потвърдил присъдата в останалата й част. Внимателното запознаване със съдържанието на депозираната жалба и допълнението към нея установява, че основното възражение касае аналитичната дейност на въззивния съд, довела до съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивния съдебен акт, а оплакванията за наличието на останалите касационни основания са бланкетно поддържани от касатора, като последица от наличното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. 1.Всички доводи в процесуалните документи, с които е инициирана проверката от настоящата съдебна инстанция, се опровергават от материалите по делото и не позволят извод за наличието на релевиранато касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. В значителната си част жалбата съдържа същите възражения, които са били поставени на вниманието на първата инстанция и на тях въззивният съд е дал изчерпателен, професионален и задълбочен отговор, поради което упрекът срещу качеството на въззивния акт и извършената от инстанцията аналитична дейност се преценява от ВКС като напълно произволен. Доводите в подкрепа на заявеното касационно основание, позволяват обособяването им в следните няколко пункта : - несъгласие с дадената оценка на показанията на св. А. и тяхното пълно кредитиране от съда, -твърдение за наличието на „оговор“, на което се основава осъдителното решение, - недоказаност на обвинителната теза, че подсъдимият е отглеждал наркотичните вещества в подземието на бара, с оглед данните за пълна слепота на подсъдимия и че е упражнявал фактическа власт над предмета на престъпление в жилището в[жк], - допуснати съществени нарушения при събирането на доказателства още на досъдебната фаза на процеса, -липсата на пълно и обективно обсъждане на материалите по делото, тенденциозен и едностранчив анализ, отказ да се назначи СМЕ за здравословното състояние на подс. Р., -неустановяване на обективната истина и неизясняване на обстоятелствата по делото – нарушение по чл. 13 и чл. 14 от НПК , - осъждане на подсъдимия, в отклонение на чл. 303, ал. 2 от НПК. Не отразява коректно съдържанието на въззивното решение оплакването за едностранен, тенденциозен и повърхностен анализ на показанията на св. А., които според касатора неоснователно са поставени в основата на приетите по делото фактически данни. Въззивният съд не може да бъде упрекнат в отклонение на задълженията си да провери относимостта, допустимостта и достоверността на този доказателствен източник, като позицията му за правдивост на показанията на св. А. и направения от съда доказателствен прочит, заслужават одобрението на касационната инстанция. Основното възражение срещу ползването им с доверие от съда, се състои в това, че показанията на св. А., който на досъдебното производство е бил привлечен към наказателна отговорност за отглеждането и държането конопените растения в „име“ заедно с подс. Р., след като е признал вината си, и съдът е одобрил споразумение с прокуратурата, е променил процесуалното си качество и е станал свидетел срещу подс. Р., като съобщената от него информация за дейността по организиране отглеждането в бара на растенията и тяхното пласиране, според защитата представлява „оговор“, на който почива съдебния акт. Контролираната съдебна инстанция е дала верен и изчерпателен отговор на отправените критики, като е аргументирала липсата на оговор, поради факта, че в заявените от св. А. показания не се отрича личния му принос в осъществяване на престъпната дейност и не се приписва извършването на престъпление единствено страна на подс. Р., още повече, че св. А. е загубил процесуалното си качество не негов „съпроцесник“ и няма интерес, след като вече е бил признат за виновен по същите факти да се опитва да прехвърли вината на друго лице. Несъстоятелни са твърденията за това, че обвинителните факти, изложени св. А., възприети от съда като достоверни, са единствения източник на информация за съпричастност на подсъдимия в извършване на престъплението по пункт първи. Информацията, за начина, по който е изградена оранжерията, в бара, стопанисван от сина на подс. Р., снабдяването с оборудването и с торовете за отглеждане на растенията , разпределението на ролите и на печалбата между него и подсъдимия са определени като устойчиви, непротиворечиви и правдиви, поради корелацията им с останалите доказателствени материали по делото – показанията на свидетелите Т. С., Д. Д., И. Б., Д. И., М. А. и частично в показанията на св. А. Р. и св. М. Х.. Обстоятелството, че подс. Р. е посещавал заведението, без да е бил придружаван от никого и че е бил възприеман шеф там, е заявено от работещите в бара св. Н. П. и св. Е. Ю., а съобщеното от св. А. и св. Р., че подсъдимият е снабдявал с тор и със семена е обсъдено във връзка с останалите материали по делото- в това число и намерените при претърсването документи - товарителница, касов бон, договор на името на подс. Р.. Пратката с торове е адресирана до куриерска фирма „фирма“, с адрес[жк]и е била получена и заплатена от него, като представляващ фирма „фирма“. Възражението, че с оглед 100 % слепота подсъдимият не е имал обективна възможност да отглежда и разпространява наркотични вещества е получило надлежен отговор в съдебния акт. То е обсъдено в светлината на правдивите и логични показания не само на св. А., но и тези на св. С., св. Р., св. Ю., св. П. и св. Д. Д.. В тях не се съдържа информация за това подсъдимият да е полагал физически грижи за растенията в подземния етаж на бара, тъй като с тази дейност е бил натоварен св.А., като последният се е допитвал до подсъдимия и в редки случаи, двамата са влизали вътре преди отваряне на заведението. Не отговаря на истината възражението, че по делото съществуват противоречия в доказателствата, които са останали в страни от вниманието на съдебния състав. Наличните са подложени на внимателна съпоставка и по правнозначимите факти не са констатирани съществени противоречия. Такива се съдържат единствено в обясненията на подсъдимия, относно неговата физическа непригодност да осъществи инкриминираната деятелност, и на тях съдът е дал изчерпателен отговор, приемайки последните като защитна теза, опровергана от показанията на свидетелите. Неприемливи за ВКС са оплакванията в жалбата, че съдилищата по същество не са положили необходимите усилия за установяване на обективната истина, като са останали неизяснени въпросите относно прякора на подс. Р., съвпада ли той с твърдението на св. Д. с оперативната информация, за това съществуват ли финансови взаимоотношения между него и св. А. и др. По делото са изследвани всички възможни версии и всяка една от тях е била подложена на проверка, в това число и твърдението на подсъдимия, че св. А. бил казал по време разходка в карето, при задържането му под стража пред задържани, че ще „нареди едни кьорав слепец“. Предприетите допълнителни доказателствени усилия на първата инстанция да установи, издири и разпита като свидетели тези лица- Ж., Д., Ц., Б., А., М. и П., също са били правилно оценени от въззивния съд, който с убедителни аргументи е отхвърлил подобен факт за доказателствено обезпечен. Обсъдени са твърденията на подс. Р. за влошени отношения със св. А. и вероятността от тях да произтича депозирането на уличаваща информация, която свидетелят е дал в показанията си, като те също са отхвърлени от съда, след анализ на изисканата справка от ареста сочеща на това, че подсъдимият три пъти посещавал св. А. по време на неговото задържане. Съдебният акт не съдържа недопустими предположения,а изводите в него се основават на обективен и безпристрастен прочит на цялата доказателствена маса. Оплакването, че в него част от изводите по фактите се базират на житейската логика и оперативна информация, в противоречие с закона не издържа проверката за основателност. Съдът не си е позволил нито един извод за фактите и вината да се основава на оперативни данни или на недопустими житейски постулати. Съдебният акт изпълнява изискванията на чл. 339 от НПК и не се конфронтира с чл. 303, ал. 2 от НПК, тъй като съдържа ясни и конкретни съображения за това въз основа на кои доказателства, съдът е формирал вътрешното си убеждение. В оценъчната си дейност въззивният съд се е справил с необходимият професионализъм, съблюдавайки предписанията в чл. 6 от КЗПЧ за справедлив процес. Касационната инстанция не констатира съдът да е злепоставил интересите му или да не е зачел правата му. Отказът да бъде назначена СМЕ и отхвърлянето на възможността да бъде прието заключение по СМЕ, изготвено за нуждите на друго производство, не индикират на ограничаване на правото на защитата и на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд е мотивирал отказа си за това, като е счел, здравният статус на подсъдимия за установен от приложените медицински документи, относими към инкриминирания период. Съдът не е пропуснал да обсъди доводите за нарушаване на забраната в чл. 281, ал. 8 от НПК, като е направил вярната констатация, че присъдата не е постановена в отклонение на цитираната норма, тъй като показанията, на част от свидетелите от ДП / С. Б.,Й. Б., И. И. / са били приобщени на основание чл. 281 ,ал. 4 от НПК и то само в определени части, по отношение на определени детайли, които свидетелите са забравили. Като цяло основната информация за развилите се събития, не е изведена от приобщените от ДП показания, а от тези депозирани пред първата инстанция. Информацията за тях е запълнена от писмените доказателствени средства по делото- протоколи за претърсване и изземване в „име“, в жилището в[жк]и протокол за обиск и изземване. На следващо място, съдебните състави не са намери основания да изключат визираните процесуални документи, тъй като са приели липсата на пороци при извършване на описаните действия или такива при тяхното съставяне. Отсъствието на собственика на жилището в[жк]не опорочава извършеното действие по претърсване, тъй като на него е присъствал подс. Р., като негов ползвател, в него е била св. Р. и децата й. Освен това, на място са били и две поемни лица, гарантиращи с присъствието си, че действията на органите на досъдебното производство са извършени в съответствие със закона. Въззивният съд е спрял вниманието си на показанията на св. С. Б., и св. Р., след което е приел, че нейните твърдения, за предварително отворени и претърсени шкафове, не намира опора в останалите материали по делото и в частност в показанията на поемното лице Б., който е категоричен, че претърсването започвало след неговото пристигане в жилището, а подсъдимият придружавал полицейските служители и поемните лица във всяко помещение през цялото време. 2. След всичко изложеното до тук и след като не установи предпоставките по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК за допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правата на подсъдимия, ВКС обсъди оплакването за нарушение на материалния закон, представляващо, касационно основание по ч. 348, ал.1, т.1 от НПК. Не се установява основателност на претенцията за неправилно приложение на материалния закон. Тя според касатора не се основава на дадената правна квалификация на деянията, а на неправилното осъждане на невинен човек за извършване на престъпления по чл. 354а, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по чл. 354 в, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК. Несъгласието се състои в оспорване приетото за доказано авторството на деянията, в лицето на подс. Р. и макар в жалбата по този въпрос да не се развити подробни съображения, ВКС намира за необходимо да посочи следното: След като в процеса на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав и в неговата аналитична дейност не са установени нарушения, то липсват основания за твърдението, че фактическа обстановка е неправилно установена. Доколкото проверката на касационната инстанция се извършва в приетите фактически параметри, в случая ВКС се ангажира със становище, че съдът е квалифицирал правилно описаната престъпна дейност и участието на подс. Р. в нея. Персоналната идентификация на автора на трите престъпления не търпи съмнение. Участието на подс. Р. в отглеждане на конопените растения в подземието на „име“, в упражняването на фактическа власт на намереното в него и в жилището наркотично вещество и боеприпаси са убедително защитени в атакувания съдебен акт. Подсъдимият е лицето имащо достъп до посочените помещения и реален принос в отглеждането на растенията в „име“, макар и без фактически да се е грижил за това. Последното не изключва приноса му в престъпната схема, доколкото наличните доказателства установяват участието му в организацията и снабдяването с торове, пласмента на продукцията и подялбата на финансовите постъпления от нея. Със същото значение са установените факти по отношение на държаните 24 броя боеприпаси в жилището в[жк], като съдът аргументирано е отхвърлил възможността друго лице/а да се упражнявали фактическа власт над тях. Влошеното зрение на подсъдимия не е изключвало възможността да упражнява фактическа власт над предмета на престъпление, доколкото се касае за формално по чл. 339, ал.1 от НК и по този въпрос, касателно пункт 1 и пункт 2 от присъдата и решението са дадени верни разрешения от контролираната съдебна инстанция, които се споделят от настоящия съдебен състав и правят произволни отправените срещу нея упреци от касатора. В жалбата се съдържа искане за оправдаване на подсъдимия и на друго основание - а именно на основание чл. 9, ал. 2 от НК. За да намери приложение цитираната материална норма следва да бъде направен извод, че конкретните деяния, макар и да разкриват признаците на съставите на предвидени в закона престъпления, поради своята малозначителност не са обществено опасни, или че тяхната обществена опасност е явно незначителна. Макар и да не съществува ограничение за приложение на цитираната разпоредба, според вида на престъплението, то преценката следва за това следва да се прави след комплексно оценка на всички елементи от състава на всяко конкретно престъпление. В случая с оглед характеристиките на осъществените деяния, количеството на веществата-над 132 грама държани наркотични вещества в бара и жилището и на отглежданите растения - 980 грама, стойността им - 6 661,98 лв. / 780,30 лв. и 5 881,68 лв./, самостоятелно осъществяване на две форми на изпълнителното деяние-държане и отглеждане на веществата, както и наличието на специална цел- за неговото разпространение, държането на наркотичните вещества в жилището на достъпни за деца места – в кошница върху хладилника, под кухненски шкаф и над кутия за хляб, броя на държаните огнестрелни боеприпаси, не индикират нито на малозначителност на никое от деянията, нито на явна незначителност на обществената им опасност, поради което искането за оправдаване на подс. Р., на основание чл. 9, ал. 2 от НК, не среща юридическите и морални основания. 3.На последно място, не е налице очевидно несъответствие между наказателната санкция, наложена на подсъдимия от една страна /в размер на една година и десет месеца лишаване от свобода, определени на основание чл. 23 от НК/ и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга страна. При индивидуализация на наказателната принуда съдилищата са приели наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по см. на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК и са определили наказанията за всяко едно от тях под минимума от две години предвиден в закона. В жалбата не е посочен нито един довод за несъразмерност на наказанието, нито са изложени съображения в подкрепа на искането за неговото намаляване, поради което ВКС не намери допълнителни основания за упражняване на правомощията си за неговото изменение. С оглед изложените съображения, ВКС прие жалбата срещу атакувания съдебен акт за неоснователна, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 351 от 15.11.2021 г., постановено по внохд № 1084/21 г. по описа на Софийски Апелативен съд. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.