Р Е Ш Е Н И Е          N 313                        София , 19. 04. 2010  година             В  ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на дванадесети април,   две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова   ЧЛЕНОВЕ:           Костадинка Арсова                                     Василка Илиева   При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова   гр.д. N 440 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.291 и сл. ГПК. С. И. П. е подал касационна жалба срещу решение № 509 от 10.12.2008 г. по гр.д. № 721 от 2007 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 274 от 8.12.2006 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Русенския районен съд и е определена имотната граница между им. пл. № ... и парцели № ..* и ..... , собственост на Т. К. Д. и имот пл. № ..* заснет с парцели ..... и .... -... , собственост на С. И. П. , И. И. П. и Я. И. П. , намиращи се в кв.26 по плана на с. “., община “., област “Р” и е уважен иска по чл.108 ЗС за 48 кв.м. като е отхвърлен до 80 кв.м. В касационната жалба се подържа неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Ответника Т. К. Д. е депозирал отговор, в който подробно излага съображения касаещи правилността на решението и прави искане за недопускане на касационна проверка , както и евентуално искане за отхвърляне на касационната жалба. Ответниците Я. И. П. и И. И. П. не са взели становище. С определение № 574/09 от 30.06.2009 г. по гр.д. № 440 от 2009 г. ВКС е допуснал по реда на чл.288 ГПК касационна проверка на решението като е приел, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за приложението на регулацията. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу решение , което е неблагоприятно за нея, в законовия срок. Решението е валидно, допустимо . Русенския окръжен съд е уважил предявените искове от Т. К. Д. и е осъдил ответниците да предадат на жалбоподателя 59 кв.м. заключени между линиите АБВГА по скицата на в.л. и разположени по страничната регулационна линия между парцели .... от кв.26 по плана на с. К. на К. / и парцел **** от кв... по плана на с. К. от .... г. / собственост на С. И. П. , И. И. П. и Я. И. П. / . Определил е имотната граница между двата урегулирани парцела по линията АБ по скицата на вещото лице на основание чл.109а ЗС защото е намерил, че в случая този иск е допустим , тъй като касае установяването на материално право, което се изразява в определяне на границата между два парцела и е свързано с чл.53, ал.2 ЗКИР. Счел е че вярната имотна граница е тази , която е заснета като регулационна граница по плана от 1931 г. защото този план е приложен, като правилото за “приложение на плана” е свързано с изплатените регулационни сметки за придаваеми места при което при последващ план парцелните граници запазват своето действие като имотни граници. Следователно изводите в касираното решение относно установителният иск за материално право към плана от 1996 г. са правилни, макар самият иск да е неправилно квалифициран като такъв по чл.109а ЗС. При иска по чл.109а ЗС установяването на границите между два неурегулирани имота са извършва към настоящия момент и решението има силата на изпълнителен титул, докато решението по установителният иск по чл.53, ал.2, т.2, пр.2 ЗКИР е с предмет установяване на принадлежността на материално право, което е от значение за допускане на изменение по кадастралния план. Недопустимо е обаче произнасянето по иска по чл.108 ЗС, тъй като същият е предявен при липса на правен интерес, т.е. иска е предявен преждевременно - преди правото на собственост, което възниква в полза на собственика на пацела към който се придава съответния терен с оглед разпоредбата на чл.110, ал.1 ЗТСУ да е отпаднало предвид ретроактивното му погасяване поради неплащането на дължимите сметки по регулация или поради искането на една от страните, отправено до компетентния административен орган за отмяна на регулацията. В случая следва да се вземе предвид разпредбата на § 8, ал.2 , т.3 от ПЗР на ЗУТ , а именно : собствениците на поземлени имоти могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. С оглед изхода на делото страните следва да понесат разноските така както са ги направили. По тези съображения , ВКС, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 509 от 10.12.2008 г. по гр.д. № 721 от 2007 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е установена определена имотната граница по линията АБ между им. пл. № ..., за който са отредени урегулираните поземлени имоти №...* и ....., собственост на Т. К. Д. и имот пл. № ...* заснет с урегилирани поземлени имоти ... и .... , собственост на С. И. П. , И. И. П. и Я. И. П. , намиращи се в кв.... по плана на с. “., община “., област “Р”. ОБЕЗСИЛВА решение № 509 от 10.12.2008 г. по гр.д. № 721 от 2007 г. на Русенския окръжен съд и решение № 274 от 8.12.2006 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Русенския районен съд по иска по чл.108 ЗС и прекратява производството в тази част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: