1 Р Е Ш Е Н И Е № 246 гр. София, 03 януари 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Спас Иванчев при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 943 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Н. Б., чрез защитника му адвокат К. Е. от АК – [населено място], срещу решение № 197 от 21 юли 2016 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 225 / 2016 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 32 от 25 март 2016 година на Пловдивския окръжен съд, постановена по нохд № 719 / 2015 година по описа на този съд. Касационната жалба съдържа позоваване на отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че делото е решено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са компрометирали надлежността на приетите за установени факти, основно относно механизма на инкриминираното ПТП, а това е ограничило процесуалните права на страните и е довело до неправилно приложение на закона, вкл. до отхвърляне хипотезата на чл. 15 от НК, за която се съдържат данни по делото. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание през ВКС жалбоподателят-подсъдим Б. участва лично и със защитника си адвокат К. Е., който поддържа касационната жалба при релевираните в нея отменителни основания и доводи в тяхна подкрепа. Подсъдимият, в лична защита, се присъединява изцяло към позицията на защитника си, заявява невиновност по обвинението и моли за отмяна на наложеното му наказание. Частният обвинител Е. Г. М. също участва лично пред ВКС и с повереника си адвокат П., надлежно преупълномощен от адвокат С. П., и двамата от АК – [населено място]. Повереникът изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оставянето й без уважение, с което становище частният обвинител М. изразява съгласие. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Настоящето въззивно разглеждане на делото е било второ поред, след отмяна, с решение № 50 от 23 април 2015 година на Пловдивския апелативен съд, по вонхд № 90/2015 година, на постановената по нохд № 48/2014 година от Пловдивския окръжен съд присъда, с която подсъдимият Д. Н. Б. е признат за невиновен в това, на 07. 03. 2013 година, в [населено място], при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Рено”, с ДК [рег.номер на МПС] , в нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 25, ал. 1 и чл. 116 от ЗДП, по непредпазливост да е причинил смъртта на Г. С. Г., поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Присъдата е атакувана с протест на прокурор при ОП – [населено място] и с жалба на частния обвинител Е. М., като с посоченото решение на ПАС е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със съдържанието на мотивите на съдебния акт и на протокол от съдебно заседание, както и със законността на съдебния състав, преценена на плоскостта на изискването за безпристрастност и във връзка с разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НПК. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд е признал подсъдимия Б. за виновен по повдигнатото му обвинение за причинена по непредпазливост смърт на Г. Г., при управление на МПС в нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 116 от ЗДП и е оправдал подсъдимия това да е извършено в резултат на допуснати нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП. Наложил е на подсъдимия наказание от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Разпоредил се е надлежно с веществените доказателства и е присъдил направените по делото разноски, в полза на държавата и в полза на частния обвинител М., като ги е възложил в тежест на подсъдимия Б.. В производство, инициирано от жалба на подсъдимия Б., въззивният съд е постановил атакуваното сега по касационен ред решение, с което е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по чл. 349, ал. 1 от НПК, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол по чл. 346, т. 1 от НПК и в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Възраженията в касационната жалба, поддържани и в съдебно заседание, касаят основно дейността на съда по събиране, анализ и оценка на доказателствените източници и формираните в резултат изводи по фактите. Оспорва се и законността на съдебния състав на първоинстанционния съд при твърдения за липса на безпристрастност поради участие в него като съдебен заседател на близък роднина на съдия в същия съд. Заявена е също липса на надлежна доказателствена основа на изводите на съда относно механизма на настъпилото ПТП, която е могла да бъде избегната чрез назначаване на повторна комплексна съдебномедицинска, физическа и автотехническа експертиза, което доказателствено искане на защитата обаче неправилно е отказано от съда. В резултат, неправилно е приложен материалният закон и е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Б., като не е получила убедителен отговор тезата на защитата за приложението на хипотезата на чл. 15 от НК, за чието наличие съществуват данни по делото. Така допуснатите от първоинстанционния съд нарушения не са отстранени от въззивния съд, който изцяло е потвърдил постановената присъда. 1. Възражението на жалбоподателя за разглеждане на делото от незаконен състав на първоинстанционния съд следва да бъде обсъдено преди останалите, защото наличието му, като нарушение от категорията на „абсолютните” по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 – 4 от НПК, би направило невъзможна касационната проверка по останалите възражения в касационната жалба, вкл. за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието. Настоящата инстанция намира това възражение за неоснователно. Присъдата не е постановена от незаконен състав на първоинстанционния съд, по отношение на членовете на който да са били налице основанията по чл. 29, ал. 2 от НПК за отвеждането им, както се твърди в жалбата. Напълно идентично възражение е направено и пред въззивния съд и е получило надлежен и убедителен отговор на с. 12 от решението. Фактическото основание на защитата на подсъдимия за поискания отвод на член на съдебния състав е обстоятелството, че като съдебен заседател в състава е участвала С. Г.-Ц., която е майка на съдия С. Ц. от Окръжен съд – [населено място], а правното основание – чл. 29, ал. 2 от НК. Известно е, че законността на съдебния състав е в основата на валидността на действията на съда и на постановените от него решения. За да е законен съдебният състав, е необходимо не само той да е формиран по предписания от закона начин, но и по отношение на членовете му да не са налице обективни или субективни основания за отводи и самоотводи, т. е. „... в състава не бива да участват лица, по отношение на които съществуват определени основания да се очаква, че няма да действат с необходимата обективност и безпристрастност и участието им ще постави под съмнение в очите на гражданите обективността и правилността на постановения съдебен акт.” (Ст. П., „Наказателен процес”, изд. 1979 г., стр. 203). Предубеждението, в условията на чл. 29, ал. 2 от НПК и извън т. нар. „безусловни” основания за отвод по ал. 1 на нормата, може да се изрази по различен начин, но винаги означава, че вътрешното убеждение на член от състава не може да се формира свободно и само въз основа на обсъждането и оценката на събрани и проверени по делото доказателствени източници. Вътрешното убеждение на съда и начинът, по който то е формирано, се обективират в мотивите на постановения съдебен акт. В конкретния случай, съдържанието на постановената присъда недвусмислено сочи на липсата на такова опорочаване на вътрешното убеждение на съдебния състав, защото не обективира негова предубеденост и пристрастност при формирането му. Тази констатация на ВКС касае както доказателствената дейност на съда, така и решенията му по съществото на делото, по приложението на закона и индивидуализацията на наказанието. Наличието на роднинска връзка между съдебен заседател по конкретно дело и един от съдиите в съда, не би могло само по себе си да бъде ценено като обстоятелство, пораждащо съмнение в обективността и безпристрастността на съдиите в този съд изобщо. 2. Основният спорен по делото въпрос касае надлежността на част от фактическите изводи на съда, конкретно - за допуснатите от подсъдимия Б. нарушения на правилата за движение и за пряката причинна връзка на тези нарушения с настъпилия вредоносен резултат. Този въпрос правилно е решен от съда. Той е бил предмет и на въззивната проверка на постановената по делото присъда във връзка с идентични възражения на подсъдимите пред въззивния съд и е получил подробен и убедителен отговор (стр. 7-11 от решението). Изложените в тази връзка фактически и правни съображения няма причини да не бъдат споделени, защото са адекватни на данните по делото и на закона. Подсъдимият, чрез защитника си, оспорва приетия от съда механизъм на настъпилото ПТП с доводи за липса на категоричност и с наличие на противоречивост в отделните експертни изследвания и заключения по делото, за което допринася и изначално неясното определяне на ориентира при проведения първоначален оглед на местопроизшествието (л. 2 и сл. от ДП). Напълно идентично възражение, направено и пред въззивния съд, е получило отговор в решението на този съд (стр. 10-11). Внимателният прочит на трите отделни експертни заключения, изготвени в хода на ДП и впоследствие защитени пред съда (с. з. на 20. 01. 2016 година, протокол на л. 130 и сл. от нох дело № 719/2015 година), както и на допълнителната КСМФАТЕ (л. 264 от нох дело № 48/2014 година), не дават основание за твърдението за тяхна вътрешна и помежду им противоречивост. Това е видно най-вече от дадените от експертите разяснения в разпитите им пред съда при повторното разглеждане на делото. Единствената вариантност в дадените заключения касае обстоятелството за мястото, на което точно се е намирал пострадалият Г. в момента на съприкосновението на главата му, в дясната слепоочна област, с рамката на дясното странично огледало на управлявания от подсъдимия Б. товарен автомобил – в края на уличното платно, до тротоара (в последното посочено по-горе заключение) или на ръба на тротоара (в предходните заключения). Такова възможно местоположение на пострадалия – в края на пътното платно, непосредствено до тротоара, като първият контакт на пешеходеца е с рамката на огледалото на товарния автомобил, е разгледан и обсъден във връзка и в отговор на предложената теза на защитата в този смисъл. В разпитите си пред съда, експертите не изключват възможността в момента на удара пострадалият да се е намирал до тротоара, без това обаче да повлиява основните им изводи относно причината и механизма на пътния инцидент, вкл. инициалният удар на пострадалия (л. 134 и сл. от нох дело). В мотивите на присъдата са изложени подробни съображения относно приетия от съда факт на местонахождението на пострадалия – на края на тротоара и в опасна близост до платното за движение (с. 5-7 от същите), които се основават на подробен и задълбочен доказателствен анализ на всички събрани по делото доказателствени източници, проверени относно тяхната достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост. Затова въззивният съд не е имал основания да не утвърди фактическата правилност на постановената присъда. Що се касае до възражението на защитата относно некоректно определения ориентир при първоначалния оглед на местопроизшествието, следва да се акцентира върху категоричното становище на експертите, че при извършения с тяхно участие оглед и при проведените от тях замервания и изчисления на отстояния, скорост, местоположение на тялото и пр., дейността им по никакъв начин не е била затруднена или възпрепятствана от дефинирането на ориентира като „капак на улична шахта”, като те са ползвали точка от капака на шахтата (пак там). Или иначе казано, цялостният прочит на доказателствената съвкупност позволява извода, направен и от въззивния съд, за нейната безпротиворечивост и последователност като цяло, както и за дадената адекватна оценка на съдържанието й, съобразно и с експертните изследвания и заключения по делото, основани на обективните данни, вкл. от изготвените скица, албум и пр., както и на научни знания. 3. Същественото в случая е, че подсъдимият Б. е предприел маневра на пътя – завиване надясно, без предварително да се увери, че не застрашава движението на другите участници в него (чл. 25, ал. 1 от ЗДП), движейки се плътно до тротоара, до който непосредствено преди тръгването му е достигнал пострадалият Г., на 92-годишна възраст и по-бавно подвижен – обстоятелства, несъмнено възможни за възприемане от подсъдимия, тъй като пострадалият е пресякъл пътното платно непосредствено пред управлявания от него автомобил и без да бъде ограничена по някакъв начин неговата видимост към потенциално опасната ситуация, създадена от пресичащия пешеходец, с която той е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя (чл. 116 от ЗДП). Поведението на пострадалия Г. като пешеходец също е било в нарушение на правилата за движение, защото той е предприел пресичането на платното за движение на червен за него сигнал на светофара, в нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗДП. Това обстоятелство обаче не повлиява изводите за наличието на пряка причинна връзка между поведението на подсъдимия Б. като водач на МПС, допуснатите от него нарушения на правилата за движение и настъпилият вредоносен резултат, причинен от преждевременното му потегляне от кръстовището и без да се увери, че току-що преминалият възрастен пешеходец се е отдалечил на безопасно разстояние от края на тротоара и не може да бъде засегнат по никакъв начин от предприетата маневра. От субективна страна, в случая са налице и двата признака от съдържанието на непредпазливата вина в действията на подсъдимия – обективния, тъй като е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и субективния – тъй като е могъл да ги предвиди. Установените по делото факти не дават основание да се приеме, че в случая се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, което е обратната страна на небрежността. Предприетата от подсъдимия маневра, без да се е уверил предварително в безопасността й и при непосредствено преминал пред автомобила престарял пешеходец, пряко и непосредствено е причинила удара със страничното огледало в дясната слепоочна област на пострадалия, събарянето му на земята и притискането на тялото му между задната дясна гума на автомобила, тротоара и пътното платно, като в резултат е настъпила смъртта на пострадалия Г.. 4. Касационната жалба не съдържа изрично позоваване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и доводи в тази насока, освен в рамките на оспорването като цяло на ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия Б. по повдигнатото му обвинение за престъплението по транспорта. ВКС намира, че индивидуализацията на наложените на подсъдимия Б. наказания е извършена при надлежно отчитане на всички обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК. Правилно е прието, че установените по делото смекчаващи отговорността му обстоятелства носят характеристиките на многобройност по смисъла на чл. 55 от НК. Определените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от по една година, първото отложено за минимален изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила, удовлетворяват изискванията на чл. 54 от НК и изпълняват целите на наказанието по чл. 36 от НК, основно в посока на лична превенция и въздържане в бъдеще от подобно поведение на пътя, но и гарантиране сигурността на останалите участници в движението. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 197 от 21 юли 2016 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 225 / 2016 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 32 от 25 март 2016 година на Пловдивския окръжен съд, постановена по нохд № 719 / 2015 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.