Р Е Ш Е Н И Е № 126 гр.София, 16 септември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 2042/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по протеста на прокурор от Бургаската апелативна прокуратура и жалбата на защитника на подсъдимия В. Клодиев В. срещу присъда № 169/01.10.2012 год. по въззивно нохд № 198/2012 год. на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение. В протеста се поддържа, че с приложението на чл.66, ал.1 НК наказанието е явно несправедливо. С касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на подсъдимия и допълнението към нея, поддържани и в настоящото производство, са развити доводи за съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствения материал и нарушение на закона с квалифициране поведението на подсъдимия като престъпления по чл.237, ал.1 НК и по чл.304, ал.1 НК. Прави се искане за отмяна и оправдаване по двете обвинения и алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане. Оспорва се основателността на протеста. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и прави искане да се остави жалбата без уважение като неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Сливенският окръжен съд с присъда № 23/21.05.2012 год. по нохд № 588/2011 год. признал подсъдимия В. за: виновен в това, че на 08.06.2011 год. в землището на [община] извършил престъпление по чл.237, ал.1 НК и го освободил от наказателна отговорност като на основание чл.78А НК му наложил административно наказание глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 НК; за невинен в това по същото време и на същото място да е извършил престъпление по чл.304, ал.1 НК, поради което го оправдал. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства и за разноските. Бургаският апелативен съд, наказателно отделение, с оспорената нова присъда по въззивно нохд № 198/2012 год. отменил присъдата на Сливенския окръжен съд и признал подсъдимия В. за виновен в това, че на 08.06.2011 год. в землището на [община]: убил без надлежно разрешение едър дивеч-благороден елен, женски пол, на стойност 5 000 лева. На основание чл.237, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на четири месеца лишаване от свобода. Лишил го от право по чл.37, ал.1, т.7 НК да ловува за срок от една година и шест месеца; предложил и дал в дар парична сума в размер на 5 000 евро с левова равностойност 9 779,15 лева на В.Л., Ю.Ш. и Г.Д.-длъжностни лица, старши специалисти в специализирано звено „Горска стража” към Регионална дирекция на горите [населено място], за да не извършат действия по служба – да не съставят констативен протокол във връзка с установено от тях нарушение на Закона за лова и опазване на дивеча/ЗЛОД/. На основание чл.304, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 2 000 лева. На основание чл.307А НК отнел в полза на държавата предметът на престъплението. Приложил чл.23 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото от определените, една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от три години. Присъединил наказанието лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 НК и наказанието глоба в размер на 5 000 лева. Произнесъл се по въпросите за: приложението на чл.53, ал.1, б.А НК по отношение на ловна карабина марка „А. Золи”, веществените доказателства и разноските. Въззивното производство е образувано по протест на прокурор с искане за осъждане и по обвинението за извършено престъпление по чл.304, ал.1 НК, както и по жалба на защитника на подсъдимия с искане за оправдаване по чл.237, ал.1 НК. Въззивният съд приел, че не се налага събирането на нови доказателства, нито е налице необходимост от преразпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица. Събраният доказателствен материал, въз основа на който първоинстанционния съд е обосновал постановения съдебен акт, определил като достатъчен по обем за установяване на относимите към предмета на доказване обстоятелства. Извършил проверка по доводите и се произнесъл по правилността според изискванията на чл.314 НПК. Изложил приетата за установена от него фактическа обстановка като изразил съгласие с фактическите изводи по обвинението за престъплението по чл.237, ал.1 НК. Разграничил се от решението на първоинстанционния съд да оправдае подсъдимия по обвинението по чл.304, ал.1 НК. Подробно мотивирал защо приема за установени фактическите обстоятелства и изводите си, че оценката на доказателствения материал е извършена при допуснати нарушения на изискванията по чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. Извършил цялостна задълбочена проверка, съпоставка и анализ на доказателствения материал, за който направил извод, че е събран по предвидения процесуален ред. Внимателно и прецизно е обсъдил показанията на всички разпитани по делото. Подробно е аргументирал изводите си за непоследователност и нелогичност на депозираните от свидетелите Н. и А. за конкретните обстоятелства, отнасящи се до начина на проверка и легитимиране от страна на длъжностните лица. Упражнил е правото си на оценка за достоверността като е определил за логични и последователни дадените на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 НПК, а депозираните в съдебното производство като изолирани и подкрепящи единствено позицията на защита на подсъдимия. Мотивирал е и отказа да приеме за достоверни показанията на свидетелите С., Д. и К.. Не е оставил без внимание обясненията на подсъдимия и е взел решението си да ги отхвърли като се е основал на тяхната вътрешна нелогичност и противоречивост. Обосновал е извода, че показанията на свидетелите Л., Д. и Ш. не дават основание да се приемат като дадени от заинтересовани да установят вината на подсъдимия лица, а като добросъвестни, последователни, логични с данните, съдържащи се в останалия доказателствен материал – свидетелски показания, писмени доказателствени средства, заключения и не е допуснал процесуално нарушение, поддържано в жалбата, на чл.107, ал.5 и чл.13 – да не е обсъдил или да е пренебрегнал някой от доказателствените източници и да е мотивирал фактическите си изводи във вреда на подсъдимия. Неоснователно се поддържа, че съдът е допуснал нарушение на закона като е приел, че са налице обективните признаци на престъплението по чл.237, ал.1 НК. Такива възражения са поддържани още пред първоинстанционния съд. И двете инстанции по същество обаче са направили верен извод, подкрепен с достатъчно убедителни съображения, че за конкретния индивидуален лов на конкретната дата и място подсъдимият не е притежавал необходимото предвидено в закона надлежно разрешение. Представеното, прието като доказателство и подробно обсъдено, не отговаря на изискванията за съдържание. Индивидуалният лов с предвидената цел за подбор на дивеч не може да се извършва от всеки правоимащ ловец и изискването за разрешение не е формално, а задължително условие като е необходимо точно и ясно да са отразени, индивидуализиращите конкретния притежател данни.. Разрешение, съдържащо несъответствие на номерата на посочените в него документи /вписаните са на обявените за невалидни, а номерът на ловния билет е произволен/ с действително притежаваните и погрешно отразени други данни, не може да го легитимира като носител на право да извършва индивидуален лов. Законодателят не е предвидил изключения, включително и за собственици и управители на дружества за дивечовъден участък, какъвто е бил подсъдимия. Затова като е приел, че са налице всички елементи от състава на престъплението, въззивният съд не е допуснал нарушение на закона. Неоснователни са възраженията, че подсъдимият с поведението си не е осъществил състава на престъплението по чл.304, ал.1 НК. Въззивният съд е изложил подробни съображения, които настоящият състав изцяло споделя, основани на доказателствения материал, оценен с оглед неговия действителен смисъл, че подсъдимият още при първия си контакт с проверяващите лица е реагирал адекватно като лице, което съзнава, че подлежи на санкция за извършеното от него и че ще има неблагоприятни последици за бизнеса предвид правомощията им. Затова не само е направил признание за вина, но и предложение да оправят нещата като даде 5 000 евро. Съдът подробно е мотивирал отказа си да приеме за основателно твърдението, че е налице провокация към подкуп. От конкретно установеното за поведението на подсъдимия и проверяващите лица е изведен верен извод, че няма преднамерено създадена обстановка или условия, които да са предизвикали даването на подкупа, а съзнавана дейност от подсъдимия с целените последици. За съставомерността на деянието е без значение дали длъжностните лица са приели или не дара след като предложението е пряко свързано с конкретната им служебна дейност и е довършено с факта на отправяне на предложението за дар и с неговото даване. Затова изводът, че извършеното от подсъдимия е при пряк умисъл, е законосъобразен. От значение е установеното конкретно обективирано поведение към момента на извършване на деянието, а не оправданото с някакви бъдещи предполагаеми съображения, като напр. за икономическа неизгодност за фирмата от такова поведение или с липсата на предположение за появата на дивеч от посочения вид в ловния район. В жалбата се поддържат и възражения за необоснованост, които не следва да бъдат обсъждани. Фактическите положения, приети за установени от инстанция по същество, не подлежат на касационен контрол предвид изрично посочените в чл.348, ал.1 НПК основания. От изложеното за неоснователност на поддържаните доводи следва извода, че решението на въззивната инстанция за осъждане по двете повдигнати обвинения, мотивирано със съдържание, съответстващо на правилата на чл.339, ал.3 вр.чл.303, ал.3 НПК, е взето по вътрешно убеждение и по начин съгласно предписанията по чл.14 НПК. Протестът е неоснователен. Въззивният съд подробно е мотивирал изводите си за обществената опасност на личността на подсъдимия и на конкретно извършените деяния въз основа на установените и правилно оценени като смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и не е допуснал нарушение на правилата за индивидуализация. Законосъобразно е приел, че са налице условията на чл.54 НК, при които е определил наказанията, както и че няма основание за приложението на предвидената като изключение правна възможност по чл.55 НК. Направил е и верен извод, че са налице предвидените в чл.66, ал.1 НК предпоставки и е отложил изпълнението на определеното по реда на чл.23 НК наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца за минимално предвидения срок на изпитание. Решението си е мотивирал с убедителни мотиви въз основа на цялостната обоснована оценка на относимите за решаване на въпроса за наказанието обстоятелства, а не само въз основа на данните за чисто съдебно минало, което поначало е един от важните критерии, но не единствен, когато се обсъжда възможността за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Според възприетия подход за оценка по отношение на конкретния подсъдим и извършеното от него следва, че от съществено значение за съда е правилното решаване на въпроса дали е обществено оправдано и целесъобразно за поправянето му да бъде изолиран от обществото чрез ефективно изтърпяване на наказанието. Като е приел, че в определения размер и с приложението на чл.66, ал.1 НК могат да бъдат постигнати целите по чл.36 НК, не е постановил съдебния акт при наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК за отмяна. Предвид изложеното за липса на касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1 НПК новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 169/01.10.2012 год. по въззивно нохд № 198/2012 год. на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ