3 3 Р Е Ш Е Н И Е № 133 София, 05 юни 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 440 описа за 2018година. С решение № 72 от 09.03.2018 г. по внохд № 370/17 г. Апелативният съд-Пловдив потвърдил присъдата на Окръжния съд-Хасково, постановена по нохд № 17/17 г., с която подсъдимият С. Н. С. бил оправдан по предявеното му обвинение по чл.131, ал.2, т.2, във връзка с чл.129, ал.2 от НК. Срещу въззивното решение е постъпил касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура-Пловдив с който се претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, тъй като не намира да са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закони. Подсъдимият редовно призован, не се явява. До даване ход на делото е представено становище от негово име, подадено от защитата му – адв.Е.Н., в което е заявено, че липсват основания за отмяна на оспорения съдебен акт. Идентично е становището на защитата и пред ВКС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Протестът е неоснователен. В протеста са посочени данни само в подкрепа на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което указва, че незаконосъобразността е заявена не самостоятелно, а като последица на претендираните от прокурора съществени нарушения на процесуални правила. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 от НПК с протеста се поддържа, че съдът не е ценил правилно показанията на св.Г., при което е следвало да се съобразят и показанията на св.И., К., Ю. и К.; по идентичен начин е подходил и към експертните заключения относно механизма на увреждането на св.Г.. Отделно се извежда недоволство от това, че не са извършени преразпити на пострадалия Г. и на експертите по делото. Данните по делото не позволяват да се приеме, че поддържаните от прокурора възражения, в тяхната детайлност, са основателни. Принципно преразпит е възможен, щом е необходим или се отнася до новооткрити обстоятелства (чл.327, ал.3 от НПК). В хода на съдебното следствие пред въззивния съд прокурорът е поискал преразпит на св.Г. и експертите по съдебномедицинските експертизи, което искане не е удовлетворено от ПАС. От мотивите на определението на съда е видно, че последният не е намерил да са налице условия за това, при казаното по-горе (л.86 внохд). ВКС не намери основание за критично отношение към въззивната инстанция, в тази насока. Пострадалият е разпитван пред първата инстанция, по искане на прокурора е преразпитан, а протоколите от съответните съдебни заседания указват, че разпитите са проведени детайлно по всички обстоятелства от значение за изясняване на фактите от кръга по чл.102 от НПК. По идентичен начин стоят нещата и с разпитите на експертите. Възражението срещу оценъчната дейност на решаващия съд също е неоснователно. Показанията на св.Г., в това число и депозираните от него в досъдебното производство, надлежно приобщени към материалите по делото, както и тези на свидетелите, на които е поставен акцент в протеста, не са ценени превратно, нито изопачено, а адекватно на обективното им значение. Друг е въпросът, че субективното усещане на пострадалия не е намерило подкрепа в доказателствата по делото. При горното ВКС не установи да са налице причини за съмнение във фактите, приети за установени от въззивния съд, поначало възможно само при допуснати от него съществени нарушения на процесуални правила, в частност тези по доказателствата – за тяхното събиране, проверка и оценка. В рамките на фактите, за които иде реч, законът правилно е приложен. Като е установил, че подсъдимия не е причинил инкриминираното увреждане на пострадалия, защото не е извършил претендираното от прокурора активно действие – нанасяне на удар в областта на лява подбедрица, съдът е имал основание да го оправдае по предявеното му обвинение. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72 от 09.03.2018 г., постановено по внохд № 370/17 г. на Апелативният съд-Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: