Ключови фрази
Иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписаното обстоятелство * конститутивно действие * правен интерес

4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
Гр.София, 15.07.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на осми юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова

при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 258 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 287/28.10.13г., постановено по т.д.№ 327/13г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 196/06.03.13г. по т.д.№ 2663/12г. на Варненския окръжен съд за приемане за установено, че вписаните на 25.10.12г. по партидата на дружеството, въз основа на заявление № 20120713051444, обстоятелства: промяна на името на дружеството от [фирма] на [фирма], изключване на А. С. М. като съдружник с дялове на стойност 2500 лв., вписване на Н. К. като едноличен собственик, промяна в адреса на управление, промяна в представителството и вписване на нов учредителен акт от 10.07.12г. са нищожни на основание чл.29 ЗТР по иска, предявен от А. С. М. срещу [фирма].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон и моли за неговата отмяна. Претендира разноски. Ответникът А. С. М., съдебен адрес [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по иска А. С. М. е предявил срещу дружеството иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците от 09.07.12г. и 10.07.12г., въз основа на който е образувано т.д.№ 1995/12г. на В., решението по което към датата на вписване на промените в обстоятелствата (25.10.12г.) не е влязло в сила, както и не е отменено определението по ч.т.д.№ 1996/12г. на В. за спиране на регистърното производство по вписване на същите промени до влизане в сила на решението по т.д.№ 1995/12г. Изложени са съображения, че вписването е извършено при съществуваща забрана за вписване, поради което е нищожно, като направено от длъжностно лице на Агенцията по вписванията извън пределите на неговата компетентност.
С определение № 6/06.01.15г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: „Дали вписването на подлежащи на вписване обстоятелства, извършено от длъжностното лице към Търговския регистър в нарушение на постановено от съда спиране на вписването по реда на чл.536 ГПК, е нищожно по смисъла на чл.29 ЗТР?”.

Становището на състава на ВКС произтича от следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 1/06.12.02г. по тълк.д.№ 1/02г. на ОСГК на ВКС, постановено преди приемане на Закона за търговския регистър, нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на вписване със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност. Такива са случаите, когато решението не е постановено от надлежен съдебен състав, или е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда. Недопустимо е вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице - чл. 494 ГПК (отм.) или вписване, по което съдът се е произнесъл без да е бил сезиран.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗТР регистърното производство се спира въз основа на акт на съда на основание чл.536 ГПК, както и в изрично предвидени в ТЗ случаи. Възобновяването се извършва незабавно при представяне на доказателства за отпадане на основанието за спиране.
Спирането на производството по регистрацията въз основа на акт на съда на основание чл.536 ГПК представлява забрана за длъжностното лице по регистрацията да извършва вписвания по партидата на дружество до отпадане на основанието, въз основа на което е постановено спирането. Вписванията в периода от спирането до отпадане на основанието за спиране са извършени извън правомощията на длъжностното лице по регистрацията, поради което са нищожни.
По тези съображения на поставения правен въпрос следва да се отговори така: Вписването на подлежащи на вписване обстоятелства, извършено от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията - Търговския регистър, направено след постановено от съда спиране на вписването по реда на чл.536 ГПК, е нищожно по смисъла на чл.29 ЗТР.

По същество на касационната жалба.
Неоснователно е касационното оплакване за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се „подмяна на изложените от ищеца твърдения за наличието на правен интерес” от предявяване на иска. Това основание е аргументирано не с конкретна съпоставка между твърденията на ищеца и преценката на съда за наличието на правен интерес, а с довод за конститутивното действие на вписването, поради което ищецът не е имал качеството на съдружник към датата на предявяване на иска. Възможността за позоваване на недействителност на вписването е предоставена на член на дружеството и на всяко заинтересовано лице – ТР № 1/02г. на ОСГК на ВКС, като качеството на съдружник се преценява към момента на извършеното вписване. Ако се приеме, че поради конститутивното действие на вписването изключеният съдружник (както е в случая) няма правен интерес от предявяване на иска, то недопустимо се ограничава кръгът на лицата, които разполагат с правото да се позовават на недействителността. От друга страна, интересът от иска се обуславя и от обстоятелството, че ищецът е предявил иск за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците по чл.74 ТЗ, на основание на което е постановено спиране на вписванията в търговския регистър.
С оглед на дадения отговор на правния въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване, не е налице основанието за отмяна поради неправилно приложение на материалния закон поради приетата от въззивния съд нищожност на вписването. Страните не спорят, че към момента на извършените вписвания е било постановено от съда спиране на вписванията, поради което материалноправните предпоставки от значение за недействителността на вписването, са доказани.
По изложените съображения въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила съгласно чл.293, ал.1, пр.1 ГПК.
По разноските. Ответникът е претендирал разноски за производството и е представил договор за правна защита и съдействие от 07.01.14г. Уговорката в договора е адвокатското възнаграждение да се заплати в едномесечен срок. Не са представени доказателства за плащане на възнаграждението, поради което разноски не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 287/28.10.13г., постановено по т.д.№ 327/13г. от Варненския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.