РЕШЕНИЕ № 193 София, 22.07.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 4144/2015 год и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Т. Т. А. срещу въззивното решение № 9 от 18.2.2015 г, постановено по гр.дело № 336/14 г на Бургаски апелативен съд, Граждански състав, с което e отменено решение № 239/14.8.2014 г по гр.дело № 1010/2013 г по описа на Бургаски окръжен съд за обявяване за относително недействителен спрямо Т. Т. А. договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 41 т.1, рег.№ 770, дело № 38/2013 г на нотариус А. Н., с който Л. Г. В. е продала на М. Г. В. ½ идеална част от самостоятелен обект-жилище в сграда с идентификатор 67800.502.469.3.8, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], с адрес : [улица], ет.2, ап.8, находящ се в сграда № 3, с площ от 45, 60 кв.м и вместо него е постановено друго, с което искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен за процесната ½ ид.част. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Ответниците не са подали отговори на касационната жалба в срока за това и не заявяват становище и в съдебно заседание. С определение № 238 от 8.3.2016 г, постановено по делото, ВКС, Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпросите : 1/Може ли да бъде СИО недвижим имот, придобит по време на брака от длъжника-ответник по делото, чрез трансформация на имущество придобито по наследство и делба и 2/ Длъжен ли е съдът при предявен иск по чл.135 от ЗЗД да изследва начинът/способът на придобиване на недвижим имот, с оглед възможността относителната недействителност да бъде прогласена за цялата разпоредителна сделка, а не за идеална част от нея, при положение, че длъжникът е физическо лице, не е едноличен търговец нито е ограничено отговорен съдружник. От данните по делото се установява следното : Т. Т. А. е предявила срещу К. Т. В. /неин брат/, Л. Г. В. /негова съпруга/ и М. Г. Б. /дъщеря на ответницата В./ иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителна спрямо нея на покупко-продажбата, извършена на 11.3.2013 г и обективирана в нотариален акт № 41, том 1, рег.№ 770, дело 38/2013 г, по силата на която К. Т. В. и Л. Г. В., в качеството си на собственици в режим на съпружеска имуществена общност, са продали на М. Г. Б. самостоятелен обект-жилище в сграда с идентификатор 67800.502.469.3.8, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], с адрес : [улица], ет.2, ап.8, находящ се в сграда № 3, с площ от 45, 60 кв.м. Въззивният съд е приел, че на 4.2.2013 г Окръжен съд-Пловдив, ГО, 22 състав е издал изпълнителен лист, видно от който К. Т. В. е осъден да заплати на Т. Т. А. сумата 30 546, 50 лв, съставляващи равностойност, дължима по развален договор с ищцата за ½ ид.част от правото на собственост върху недвижим имот, както и сумата 5 264, 27 лв разноски, по делото.На 12.2.2013 г А. е подала заявление за образуване на изпълнително дело.На 11.3.2013 г К. В. и съпругата му Л. В. в качеството си на собственици в режим на съпружеска имуществена общност са продали на М. Б. чрез пълномощника й Л. В. описания в исковата молба недвижим имот.Прието е, че сделката несъмнено е увреждаща кредитора, тъй като намалява общото имущество на длъжника, което служи за обезпечаване на дълга.Видно от представения нотариален акт за собственост, имотът представлява съпружеска имуществена общност, а описаното в изпълнителния лист задължение е личен дълг на съпруга.Затова при постановяване на положително решение, сделката е недействителна единствено по отношение на кредитора на прехвърлителя, но правата, прехвърлени от съпруга-недлъжник се запазват. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване : Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от СК от 2009 г и чл.19 ал.1 от СК /1985 г-отм/, вещите, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.Лично имущество съгласно чл.22 ал.1 от СК /2009 г/ и чл.21 от СК /отм/ са вещни права, придобити преди брака, както и по време на брака по наследство и дарение.Тези вещи принадлежат на съпруга, който ги е придобил.Не може да бъде СИО имот, придобит с лично имущество на съпруга от преди брака, в което другия съпруг няма принос.Съгласно ППВС № 5 от 31.101972 г на ППВС въпросът дали един недвижим имот, движима вещ или право върху вещ са придобити по време на брака се решава с оглед момента, в който юридически става придобиването на правото на собственост, съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Съгласно решение № 272 от 20.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1271/2010 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика За да се приеме, че вещта принадлежи общо на двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност по делото следва да бъде установено по категоричен начин, че същата е придобита по време на брака посредством възмезден придобивен способ. Само при наличие на възмездно придобивно основание намира приложение презумпцията за съвместен принос, като възмездността на придобивното основание не може да се предполага именно с оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), която установява критериите, въз основа на които следва да бъде проведено разграничаването между имуществото, представляващо лична собственост на всеки от съпрузите и имуществото, което същите притежават общо в режим на съпружеска имуществена общност и която установява като основни критерии за това разграничаване момента на придобиване на имуществото и вида на придобивното основание. При предявен иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД съдът е длъжен да изследва момента на придобиване на имуществото и вида на придобивното основание, с оглед липсата или наличието на съвместен принос между съпрузите, с оглед възможността относителната недействителност да бъде прогласена на цялата сделка, а не само за идеална част от нея. По оплакванията в касационната жалба. Мотивите на въззивното решение са постановени в противоречие с посочената задължителна практика, доколкото имот, придобит по време на брака, но със средства получени по наследство и делба е признат за съпружеска имуществена общност.Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора. Неоснователно е възражението на ответниците, че половината от отчуждения от тях имот, принадлежи на съпруга недлъжник.Съдът дължи произнасяне по въпроса дали спорни я имот е придобит в резултат на съвместен принос.Ответниците В. са съпрузи и действително е налице презумпцията по чл.21 от СК /респ.чл.19 ал.1 от СК отм/ относно придобитите по време на брака вещни права.Цитираните правни норми обаче поставят още едно условие за възникване на безяловата съсебственост, а именно : съвместен принос.В случая такъв не е налице.Поземлен имот с идентификатор 67800.502.469 е бил поставен в общ дял на три физически лица, между които ищцата и първия ответник с договор за доброволна делба от 8.12.2008 г.С нотариален акт № 17, т.1, рег.№ 198, дело № 14/2009 г от 30.1.2009 г Т. А., К. В. и Д. Д. Т.-собственици на поземлен имот с идентификатор 67800.502.469 са прехвърлили на [фирма] правото на собственост върху своите идеални части и са учредили в полза на дружеството право на строеж върху имота, за да построи изцяло със свои средства и материали съответните обекти, като К. В. е придобил правото на строеж върху процесния апартамент № 8 на ет.2, с площ от 45, 60 кв.м.Липсват каквито и да било индиции за заплатени от съпрузите суми по време на брака във връзка с придобиване на вещта.Следователно същата е изцяло индивидуална собственост на съпруга-длъжник. В заключение касаторът е доказал факта на притежаване на вземането и на момента на неговото възникване, както и знание за увреждане у длъжника и лицето, с което е договарял, както и увреждащия характер на сделката.По делото е установен фактическият състав на чл.135 от ЗЗД както от обективна, така и от субективна страна.Предявеният иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД е основателен, тъй като потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си увреждащата го сделка е установено и за останалата ½ ид.част от имота. При този изход на спора на касатора следва да бъдат присъдени направените пред ВКС разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК в размер на 627 лв. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 9 от 18.2.2015 г, постановено по гр.дело № 336/14 г на Бургаски апелативен съд, Граждански състав в обжалваната част и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД спрямо Т. Т. А. договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 41 т.1, рег.№ 770, дело № 38/2013 г на нотариус А. Н., с който К. Т. В. и Л. Г. В. са продали на М. Г. В. останалата ½ идеална част от самостоятелен обект-жилище в сграда с идентификатор 67800.502.469.3.8, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], с адрес : [улица], ет.2, ап.8, находящ се в сграда № 3, с площ от 45, 60. ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК К. Т. В., Л. Г. В. и М. Г. В. да заплатят разноски,сторени пред ВКС в размер на 627 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.