О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 25 гр. София, 08.03.2022 г. Върховен касационен съд на Република България – Наказателна колегия, Второ наказателно отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря ......................... и при становището на прокурор Антоанета Близнакова изслуша докладваното от съдия Ангелова НЧД 104/2022г.: Производството е образувано по реда на чл. 274, ал.3, т.2 вр. чл. 280, ал.2 ГПК. С определение № 205 от 09.12.2021г. по ВНЧД 462/2021г. Окръжен съд – Шумен, 2 състав е оставил без разглеждане частна жалба с вх. № 267594/06.10.2021г., депозирана от В. В. М. чрез адв. Г. К., с правно основание чл. 407, ал.1 ГПК като процесуално недопустима, прекратил е производството по делото и изпратил жалбата в частта, съдържаща претенции по чл. 439 ГПК, на Районен съд – Шумен за образуване на исково производство. Срещу съдебния акт е постъпила жалба от В. М. чрез неговия процесуален представител. Излагат се твърдения, че изпълнителен лист № 260887/29.07.2021г., чието обезсилване е изискано от Окръжен съд – Шумен, е издаден въз основа на устно съдебно разпореждане, което определяло липсата на законов акт по смисъла на чл. 406 ГПК. Счита, че неоснователно в определението съдът се е мотивирал с липсата на ред, по който може да бъде обжалвано издаването на изпълнителен лист с аргумента, че той е бил издаден по реда на чл. 190, ал.2 НПК, а тази разпоредба не предвиждала субсидиарно приложение на ГПК, така, както е посочено в разпоредите на чл. 72, ал.1, чл. 73, ал.2 и чл. 88, ал.2 НПК. Поддържа позицията, че жалбата е следвало да бъде разгледана и изпълнителният лист бъде обезсилен. По отношение на произнасянето на съда в частта по чл. 439 ГПК, не спори, че родово компетентен е районен съд, но поради пребиваване на частния тъжител и неговия доверител в [населено място], то „родово“ компетентен да разгледа исковете е не Районен съд – Шумен, а Районен съд – Варна. Моли да бъде отменено изцяло определението на Окръжен съд – Шумен като неправилно, незаконосъобразно, постановено от незаконен съдебен състав и при допуснати съществени процесуални нарушения, да бъде „спряно изпълнението на атакуваното определение“ и да бъдат присъдени разноски. В депозирано писмено становище прокурор от Върховна касационна прокуратура застъпва позицията, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като атакуваното определение на Окръжен съд не е от категорията актове, визирани в разпоредбата на чл. 274 ГПК - то е произнесено в процедура по глава 22 НПК. За да аргументира мнението си, че ако разгледа жалбата, Върховният касационен съд следва да я остави без уважение, посочва, че „изпълнителното основание е влязла в сила присъда, каквото липсва в лимитативното изброяване на чл. 404 ГПК“, а в НПК не е предвидена възможност за атакуване разпореждане на съда за издаване на изпълнителен лист, което определя и жалбоподателят като непритежаващ активна легитимация да атакува този акт. С влязла в сила на 22.07.2021г. присъда по НЧХД № 208/2021г. на Шуменски районен съд – 17 състав, В. М. е признат за виновен и осъден за деяния, квалифицирани като престъпления по чл. 148, ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. Със същата присъда той е осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец С. И. сумата от 900.00 лева, представляваща обезщетение за причинени от първото деяние неимуществени вреди заедно със законната лихва от датата на увредата - 30.10.2020г. до окончателното изплащане, сумата от 100.00 лева за причинени й неимуществени вреди от второто деяние, в чието извършване е признат за виновен ведно със законната лихва от 26.11.2020г. до окончателното изплащане и по 50.00 лева държавна такса върху уважения размер на гражданските искове. С присъдата М. е осъден да заплати на И. и 12.00 лева, представляващи сторени от нея деловодни разноски и 5.00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист. По повод депозирана от С. И. молба, съдия от първостепенния съд, постановил присъдата, с разпореждане от 30.07.2021г. е разпоредил издаване на изпълнителен лист № 260887/29.07.2021г. С частна жалба вх. № 267594/06.10.2021г. от В. М. чрез адв. К. се претендира обезсилване на издадения изпълнителен лист, както и на основание чл. 439 ГПК признаване за установено, че датата на увредата по първото деяние, за което е признат за виновен с влязла в сила присъда, не е 30.10.2020г. и че сумата от 1000.00 за направени от тъжителката И. разноски пред въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение, които М. е и осъден да й заплати с въззивното решение, не са реално направени от нея. Именно по тази жалба Окръжен съд – Шумен се е произнесъл с атакуваното пред настоящия състав определение № 205/09.12.2021г. по ВНЧД 462/2021г., оставяйки я без разглеждане в частта относно обезсилване на изпълнителния лист, прекратявайки пред себе си производството и изпращайки делото по компетентност на Районен съд – Шумен за образуване на дело по заявените по чл. 439 ГПК искове. След тази ретроспекция, на първо място настоящата инстанция следва да отговори на въпроса дали постановеният от Окръжен съд – Шумен акт подлежи на атакуване и при позитивен отговор - дали Върховният съд е компетентен да разгледа претенциите на жалбоподателя, тъй като от разрешаването на този въпрос зависи необходимостта от произнасяне по останалите наведени в частната жалба доводи. Актът, с който се е произнесъл Окръжен съд - Шумен е по повод упражняване правомощията му като въззивна инстанция при обжалване акт на първостепенен съд. Въпреки че жалбоподателят упорито претендира обезсилване на изпълнителния лист, неговият упрек всъщност е срещу разпореждането на съдия при районен съд за издаване на изпълнителен лист, тъй като обезсилването на изпълнителен лист е естествена последица от отмяна на акта, въз основа на който се издава той. Не е предмет на разглеждане в конкретния случай и некоректно сочената от жалбоподателя липса на такъв акт, тъй като в материалите по делото се съдържа разпореждане в позитивен смисъл от съдия при Районен съд – Шумен за издаване на изпълнителен лист. Схващането на съдебния състав, постановил определението е, че поради липса на изрично визиран в наказателно - процесуалния закон ред за атакуване на издадения на основание чл. 190, ал.2 НПК изпълнителен лист, то жалбата срещу издаването му не следва да бъде разгледана. Действително, в НПК подобен ред не съществува, но такъв изрично е уреден в глава 36 ГПК – „Издаване на изпълнителен лист“. Именно това е и редът, по който е претендирано разглеждането по същество на жалбата и нереализирайки това свое правомощие Окръжен съд на практика е преградил по-нататъшното развитие на делото. В ситуация, в която се атакува разпореждане на съдия, постановил първостепенна влязла в сила присъда по наказателно производство, компетентен да разгледа спора е наказателен съд, тъй като той е иницииран от акт, представляващ последица от произнасяне по гражданско правна претенция, заявена в рамките на наказателния процес и въпреки че липсва изрично препращане в НПК към приложимост на гражданскоправния ред, то спорът се разглежда в рамките на наказателното дело, в което именно е разпоредено издаване на изпълнителния лист, но по процедурата, визирана в ГПК. Определение № 205/09.12.2021г., с което е оставено без разглеждане искането за отмяна на разпореждане от 30.07.2021г. по същността си представлява преграждащо развитието на процеса произнасяне за първи път от въззивен съд. Независимо, че с акта съдът не се е произнесъл по същината на спора, то с неразглеждането на претенцията също е препятствал възможността на жалбоподателя да получи разрешение на поставените от него въпроси. В този случай актът на Окръжен съд – Шумен подлежи на контрол по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и производството е дву-, а не триинстанционно, както е посочено и в т. 3 от Тълкувателно решение №5 от 12.07.2018г. по Тълкувателно дело №5/2015г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като, обаче, липсва произнасяне от въззивния съд по същество, а частната жалба е оставена без разглеждане и производството е прекратено, то основателността на тази позиция на Окръжен съд – Шумен следва да бъде проверена от визирания в чл. 274, ал.2 ГПК съд. Именно в цитираното Тълкувателно решение изрично е посочено, че Тълкувателно решение №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, на което се позовава адв. К., следва да се приеме за загубило сила само в частта по отношение инстанционната подсъдност на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист и това е свързано с влезлите в сила промени в приложимия процесуален закон с ДВ бр.50/2015г. В конкретния случай атакуваното пред настоящия състав определение подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 ГПК като такова, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и компетентен да разгледа претенциите на частния жалбоподател е съответния апелативен съд, който в настоящия случай е Апелативен съд – Варна. По отношение изявленията на процесуалния представител на В. М., че въпреки съгласието си със съда за изпращане на жалбата му от Окръжен съд – Шумен в районен съд като родово компетентен да разгледа определени от него като основани на чл. 439 ГПК претенции, то не е съгласен с местната му компетентност, настоящият състав приема, че на основание чл. 121 ГПК определението може да бъде обжалвано и в тази част. Тъй като то е постановено за първи път отново от въззивен съд и е произнасяне по процесуално-правен въпрос, компетентен да се произнесе по жалбата и в тази част е апелативен съд съгласно чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК, който е Апелативен съд – Варна. При тези констатации, Върховният касационен съд преценява, че въпреки възможността на жалбоподателя да атакува и да претендира инстанционен контрол на акта на Окръжен съд – Шумен – определение № 205/09.12.2021г. по ВНЧД 462/2021г., то този контрол следва да бъде осъществен от Апелативен съд – Варна, а не от Върховния касационен съд, поради което не може да вземе отношение по същество на поставените в частната жалба въпроси. Поради това и на основание чл.118, ал.2 ГПК Върховен касационен съд – II Наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от В. В. М., депозирана чрез адв. Г. К. срещу определение № 205 от 09.12.2021г. по ВНЧД 462/2021г. на Окръжен съд – Шумен, 2 състав. ИЗПРАЩА жалба от В. В. М., депозирана чрез адв. Г. К. срещу определение № 205 от 09.12.2021г. по ВНЧД 462/2021г. на Окръжен съд – Шумен, 2 състав заедно с материалите по делото на Апелативен съд – Варна – по компетентност. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.