Ключови фрази
Кражба, извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот * обяснения на подсъдим * производни доказателства


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 336

София, 04 юли 2012 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретар: Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 1000/2012 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимите В. К. В. и Б. П. А. срещу въззивна присъда № 28 от 06.03.2012 г., постановена по ВНОХД № 400/2011 год. от Окръжен съд - Видин.
В жалбата, подадена от името на двамата подсъдими, се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна, постановена при съществени процесуални нарушения. Жалбоподателите изтъкват, че въззивният съд е утвърдил фактическата обстановка, приета от първата инстанция, но е достигнал до противоположни изводи за участието на същите в инкриминираната кражба, а осъждането им се основава единствено на самопризнанията на подсъдимите и на „оговор”. Направено е искане Върховният касационен съд по силата на правомощията си да отмени въззивния съдебен акт и да потвърди първоинстанционната присъда.
Пред касационната инстанция подсъдимите В. К. В. и Б. П. А. не се явяват, редовно призовани. Не се явява и техният процесуален представител.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че жалбата на подсъдимите е неоснователна.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
І. С първоинстанционната присъда № 258/30.11.2011 г., постановена по НОХД № 131/2011 г. от Районен съд – Белоградчик, подсъдимите В. К. В. и Б. П. А. са признати за невинни и оправдани по обвинението за извършена от тях кражба при предварителен сговор помежду си и с подсъдимия Р. К.. Със същата присъда е била ангажирана отговорността на К. за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 195, т. 3 от НК, като същият е оправдан да е извършил престъплението при предварителен сговор с жалбоподателите.
Окръжният съд – Видин отменил тази присъда и постановил друга, с която признал подсъдимите В. К. В., Б. П. А. и Р. А. К. за виновни в това, че на 26/27.02.2011 г. (за К. при условията на опасен рецидив, а за В. при условията на повторност), чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и след като се сговорили предварително, извършили кражба на чужди движими вещи на обща стойност 384 лева, собственост на [фирма], и са осъдени, както следва :
- В. на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5, т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК;
- А. на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК;
- К. на основание чл. 196, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание две години лишаване от свобода, определено при условията на чл. 55 от НК.
ІІ. Касационната жалба е неоснователна.
Преди всичко следва да се отбележи, че втората инстанция, за разлика от първата, е приела фактически положения, които очертават престъпното поведение и на тримата подсъдими, така както е била поддържана и обвинителната теза. Твърдението за идентичност на фактическата обстановка, приета от двете инстанции, е невярно. При изводимото от жалбата, с така поднесеното оспорване, очевидно се възразява, че при една и съща доказателствена съвкупност са направени противоположни фактически изводи, което обаче не е процесуално недопустимо.
Жалбоподателите твърдят, че осъждането им се основава единствено върху оттеглените обяснения на подсъдимия В. В., съдържащи данни за собствената му и на подсъдимия А. причастност към извършената кражба.
Безспорно е, че обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанията на подсъдимия нито само на „оговор” за участието на останалите съподсъдими в инкриминираното деяние. Обясненията на подсъдимия са важен доказателствен източник, подчинен освен на общите правила за събиране, проверка и оценка на гласните доказателствени средства и на ограниченията, които се съдържат в разпоредбата на чл. 116 от НПК.
Проверката на въззивната присъда не сочи съдът да се е отклонил от тази принципна позиция.
Всъщност, изложените от втората инстанция съображения по оценката за достоверност на обясненията на подсъдимия В., депозирани пред съдия в хода на досъдебното производство, не се оспорва. Въззивният съд, съобразявайки двойствения характер на обясненията на подсъдимия като доказателствен източник и израз на правото на защита, е анализирал детайлно същите и е констатирал тяхната последователност и безпротиворечивост. Уличаващите данни, съдържащи се в обясненията на подсъдимия В., са били проверени и са намерили своята подкрепа в останалата доказателствена съвкупност – показанията на свидетелите С. и Щ.. В показанията на С. се съдържат освен данни за времеизвършването и предмета на престъпното посегателство и данни за начина, по който е проникнато в сградата – направена пролука (отвор) в стената. Описание, напълно съответстващо на заявеното от подсъдимия В.. Последно посоченото обстоятелство (специфичния начина на проникване в обекта) няма как да е известно на жалбоподателите, ако те са се оттеглили от местопрестъплението преди подсъдимият К. да е предприел действия по разрушаването на стената, каквито твърдения се съдържат в обясненията им пред съда.
Вторият от посочените свидетели, работил по издирване на извършителите, изнася данни, че А. В., очевидец на събитието, (отказал се да свидетелства на основание чл. 119 от НПК в съдебното следствие) му съобщил факти : за взетото от тримата подсъдими решение да осъществят кражба от конкретен обект; за придвижването на подсъдимите и Ан. В. до мястото на престъплението, за собственото си местоположение, за разпределението на получените парични средствата след продажбата на отнетите вещи. Тези обстоятелства не се отричат от подсъдимите. Освен посоченото, Щ. свидетелства, че пред него Ан. В. описал действията на подсъдимите по разрушаване на стената на сградата, проникването в нея и изнасянето на отнетите кабели. Вярно е, че изводимите от показанията на Щ. доказателства са производни, но използването им не забранено – те могат да служат за проверка на първични доказателства, както и да заместят първични доказателства, ако последните се окажат недостъпни. „Недостъпни” са и онези първични доказателства, които не могат да бъдат събрани поради отказ да се дадат показания (виж, Р № 489/2010 г. на ВКС по н.д. № 475/2009 г., І н.о. за съотношението между първични и производни доказателства и тяхното доказателствено значение).
Въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на доказателствената съвкупност, без да пренебрегва която и да е част от нея, а в мотивите на въззивната присъда са изложени подробни съображения защо депозираните пред съда обяснения на В. и А. следва да се отхвърлят и поради какви причини кредитираните от съда доказателствени средства са достатъчни за осъждане. Затова тезата за пороци при формиране на изводите относно правно-релевантните факти и доказателствена недостатъчност по смисъла на чл. 303 от НПК са неоснователни.
Обобщено, настоящата инстанция не установи наличие на претендираните от жалбоподателите съществени процесуални нарушения, поради което искането им за отмяна на постановената нова присъда, основано на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, следва да се отхвърли.
При приетите от въззивния съд фактически положения материалният закон е приложен правилно, а наложените наказания лишаване от свобода, съчетани с приложението и на чл. 66, ал.1 от НК са справедливи. Впрочем в тези насоки поначало не са изложени и касационни оплаквания.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 28/06.03.2012 г., постановена по ВНОХД № 400/2011 год. от Окръжен съд - Видин.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.