Р Е Ш Е Н И Е № 143 гр. София, 16 октомври 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - първо наказателно отделение в открито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА МИХОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Марияна Петрова и с участието на прокурора Ивайло Симов като разгледа докладваното от съдия Грозева к. д. № 481/2020 г. по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подс. Г. И. А. чрез адв. А. К.- М. срещу присъда № 525 от 5.02.2020 г. по внохд № 215/19 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград. В касационната жалба се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Направено е искане за отмяна на присъдата и прекратяване на производството, поради маловажност на случая и за отхвърляне на гражданския иск. Изразено е несъгласие с отказа на съда да приложи чл. 9, ал. 2 от НК, с оглед ниската стойност на предмета на престъпление и личността на дееца. Настоява се, че деянието представлява маловажен случай по см. чл. 93, т. 9 от НК и за това следва да се наложи административно наказание. Защитата твърди също така, че въззивният съд неправилно е ценил доказателствата по делото и заключението по изготвената оценителна експертиза, което довело до неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание пред ВКС упълномощеният защитник и подсъдимата А. не се явяват редовно призован. Повереникът на гражданската ищца и частна обвинителка С. адв. С. моли въззивната присъда да остане в сила, тъй като при постановяването и не са допуснати твърдените в жалбата нарушения. Представителят на ВКП счита, че при проверка на дейността на първата инстанция, въззивният съд е съобразил закона, поради което жалбата срещу присъдата е неоснователна. ВКС- Първо наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните и след като обсъди жалбата и приложените по делото материали в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК , намери следното : Жалбата е неоснователна. С присъда №173 от 15.03.2019 г. РС- Гоце Делчев признал подс. Г. И. А. за виновна в това , че на 30.03.2016 г. в м. М., на [населено място], обл. Благоевград отнела чужда движима вещ мобилен телефон „С. Г.“ на стойност 1170 лв. , собственост на А. С. С. от владението на собственика, с намерение противозаконно да я присвои, като използвала сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 от НК вр. чл. 55, ал. 1 от НК я осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда признала подс. А. за невиновна на същата дата и място да е отнела чужда движима вещ дамска чанта на стойност 50 лв. и сумата от 20 лв. всичко на обща стойност 70 лв. от владението на А. С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 302 от НПК я е оправдал по чл. 194, ал. 1 от НК. Осъдил подс. А. да заплати на гражданския ищец сумата от 1170 лв. за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2016 г. , сумата от 1000 лв., направени от гражданския ищец разноски, като отхвърлил иска до пълния му размер. Осъдил подс. А. да заплати направените по делото разноски. По жалба на подс. А. и жалба на частната обвинителка и гражданска ищца в ОС –Благоевград е образувано внохд № 215/19 г. С присъда № 525 от 5.02.20 г. ОС- Благоевград отменил присъдата в частта,с която подс. А. е оправдана за извършено по чл. 194, ал. 1 от НК престъпление и вместо това я признал за виновна в извършване на престъплението по чл. 194, ал. 3 от НК , тъй като деянието представлява „маловажен случай“, поради което на основание чл. 54 от НК наложил наказание глоба в размер на 300 лв., като я оправдал за това деянието да съставлява престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. На основание чл. 23 от НК наложил на подс. А. едно общо най-тежко наказание, това в размер на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал. 2 от НК присъединил изцяло наказанието глоба в размера на 300 лв. На основание чл. 66, ал. 1 отложил изтърпяването му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Изменил присъдата, като увеличил размера на присъденото обещетение на гражданската ищца за причинени и имуществени вреди от 1170 лв. на 1240 лв. Осъдил подс. А. да заплати направените разноски в размер на 50 лв. Потвърдил присъдата в останалата и част. Преди да отговори на наведените в жалба оплаквания ВКС следва да очертае предмета на касационна проверка, който съобразно чл. 346, ал. 1, т. 2 от НПК, се свежда до проверка на присъдата само по отношение престъплението по чл. 194, ал. 3 от НК, тъй като на касационна проверка подлежат новите присъди, постановени от окръжния съд, като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен тези, с които деецът е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. На следващо място жалбата е вътрешно противоречива, тъй като в нея се настоява, че деянието е „маловажен случай“ по см. на чл. 93, т. 9 от НК ,поради което се прави искане да се приложи чл. 9 , ал. 2 от НК, като очевидно защитата настоява, да се приеме „малозначителност“ на деянието, което е една от характеристика на чл. 9, ал. 2 от НК. Въззивната съдебна инстанция е провела допълнително съдебно следствие в хода, на което е разпитала повторно св. Ю. А.. Направила е нов прочит на материалите по делото, като е приела, че са налице доказателства за извършено от подс. А. престъпление-кражба което е квалифицирала като маловажен случай по чл. 194, ал. 3 от НК, поради което е отменила оправдателната присъда в тази и част и е постановил нова. За да отмени присъдата въззивната инстанция е счела извода на РС за това, че подсъдимата не е имала възможност да се разпорежда с отнетото или да го ползва за свои нужди, както и че липсват доказателства за модела на чантата и нейното съдържание, като необоснован и направен и в противоречие с доказателствата по делото. Според гласните доказателства се установявало, че подс. А. е взела чантата на пострадалата от задната седалка на автомобила й, след което се отправила с отнетото към офиса си, като по този начин е довършила изпълнителното деяние и е установила своя фактическа власт. Съдът е кредитирал показанията на св. К. и св. С., които са преки свидетели на случилото се. Възражението в касационната жалба не касае оценката на доказателствата, а правната квалификация на деянието като маловажен случай съгласно чл. 194, ал. 3 от НК, както и декларативния отказ на съда да приложи чл. 9, ал. 2 от НК и да оправдае подсъдимата. Въззивният съд не е допуснал отклонения в задълженията си и е направил пълноценен анализ, без да игнорира или да тълкува превратно събраните доказателства. Дейността му е в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което касационната инстанция счете, че в процеса на формиране на вътрешно убеждение на съда не са налице пороци, които да налагат отмяна на съдебния акт. Неоснователно е твърдението, че съдът не е имал причини да цени заключението на С., тъй като липсвали доказателства за вида на чантата и точната сума на намиращите се в нея пари. Доказателства относно предмета на престъплението са налични и те се съдържат в показанията на пострадалата, които съдът е обсъдил и преценил от гледна точка на тяхната достоверност. Въпросът, относно размера на предмета на престъплението е въпрос, по който съдът е имал нужда от специални знания, с оглед стойността на отнетата чанта и за това е ползвал заключението на оценителната експертиза, назначена още в хода на досъдебното производство. Експертизата както е известно не е доказателство в процеса, а способ на доказване, съгласно чл. 137, ал. 1 от НПК, която съдът може да вземе предвид, но може и да не вземе, ако не е съгласен със заключението. Съдебният състав не е имал основание да не я цени при изграждане на вътрешното си убеждение, поради липсата на съмнение за неговата правилност и поради липсата на неяснота в заключението, за това възражението в тази насока е неоснователно. Съдът е приложил правилно материалния закон, поради което не е налице касационно основание по см. на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК При обсъждане на въпроса дали е налице „маловажен случай“ по см. на чл. 93, т.9 от НК, съдът е спазил закона, който го задължава да вземе предвид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици /в случая, поради ниската стойност на предмета на престъпление от 70 лв./, но и обстоятелството дали с оглед смекчаващите отговорността обстоятелства, деянието представлява по- ниска степен на обществена опасност, в сравнение с останалите случаи от този вид, като следва да се прецени личността на неговия извършител.Съдът е дал верен отговор на този въпрос квалифицирайки деянието по чл. 194, ал. 3 от НК и касационната инстанция се съгласява с тях. Не са налице основания да се счете, че съдът неправилно е отказал да приеме наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като тя предвижда, че деянието макар и формално да осъществява признаците на престъпление не е престъпно при две хипотези - поради своята малозначителност, изобщо не е обществено опасно или когато неговата обществена опасност е явно незначителна. Конкретиката по настоящото дело не дава основание за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. С деянието са засегнати по-широк кръг правно охранени интереси, освен тези свързани със защитата на правото на собственост. Извършено е посегателство и върху лекия автомобил, в който е държана чантата, последната е отворена и претърсена за ключове от кола и след като те не са намерени, подсъдимата взела чантата и се отдалечила с отнетото. Освен това деянието е извършено брутално пред погледите на свидетели, като акт на саморазправа с пострадалата, поради твърдения за неуредени финансови отношения с нея. Механизмът му разкрива дързостта на неговия извършител и незачитането на правовия ред за уреждане на спорове между страните, обстоятелства, които не позволяват личността на А. да бъде счетена като такава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите извършители на кражби, още повече, че на същото място тя е извършила и още едно престъпление срещу собствеността, засягащо тесния интегритет на пострадалата, от която със сила отнела мобилния и телефон, за което е призната за виновна по чл. 198 а л. 1 от НК. Ето защо не може да се приеме, че е налице явна незначителност или малозначителност, въпреки невисоката стойност на предмета на престъплението, поради което подсъдимата не следва да бъде оправдана, а следва да бъде санкционирана за стореното. В тази връзка се явява неоснователно искането за отмяна на присъдата в частта по отношение уважения граждански иск. Той касае сумата от 1170 лв. по обвинението по чл. 198, ал. 1 от НК, което не подлежи на касационна проверка, на така също и сумата от седемдесет лева- предмет на престъплението по чл. 194, ал. 3 от НК, за която подсъдимата е призната за виновна от въззивната инстанция и осъдена да заплати, на основание чл. 45 от ЗЗД на гражданската ищца, с оглед изхода на делото. Не са налице основания за налагането на административно наказание, каквото искане прави защитата, без да излага конкретни съображения в тази насока, поради което и ВКС няма как да отговори. Въпреки това ще посочи, че такава възможност не е налице нито за приложението по чл. 218 б от НК, нито по чл. 78а от НК, тъй като липсват материалните предпоставки за това, тъй като подсъдимата е извършила множество престъпления, което се явява пречка за освобождаването й от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. Предвид изложените аргументи, настоящият касационен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на правомощията му, не се налага изменение или отмяна на атакувания съдебен акт и той следва да остане в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС –първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА ПРИСЪДА № 525 от 5.02.2020 г. по внохд № 215/19 г. на Окръжен съд- Благоевград. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.