Ключови фрази
Делба * съсобственост * придобиване по време на брака * съпружеска имуществена общност * трето лице * определяне на квоти * право на изкупуване от ползвател


Р Е Ш Е Н И Е

№ 298

С., 29.06.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА


при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№892 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. С. от [населено място] срещу решението от 16.03.2010г. по гр.д.№6872/09г. на Софийски градски съд, в частта, с която е допусната делба на неурегулирано място от 600 кв.м. в [населено място], [община], заедно с построената в него сграда от 40 кв.м.
Жалбоподателката поддържа оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК. Ответникът в производството Н. Д. Ш. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. С определение №110 от 08.02.2011г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса дали когато по време на брака единият от съпрузите придобие заедно с трето лице недвижим имот чрез възмездна сделка, неговата част става съпружеска имуществена общност по силата на чл.19 от СК от 1985г. /отм./. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е оставил в сила решението от 27.06.08г. по гр.д.№15034/07г. на Софийски районен съд в частта, с която е допусната делба на неурегулирано място от 600 кв.м. в [населено място], заедно с построената в него сграда, при квоти ¾ ид.части за Н. Ш. и ¼ ид.част за М. С.. Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи. Бракът им е сключен през 1981г. и е прекратен през 2002г. Процесното място е придобито от съделителя Н. Ш. и сестра му Р. Ц. по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, в качеството им на наследници на техния баща Д. Ш., починал през 1983г. Земята е била изплатена с квитанция 523/27.09.95г., а впоследствие е издаден и констативен нотариален акт за собственост №69/1995г. на името на двамата наследници. Със съдебна спогодба между тях от 28.03.1995г. Н. Ш. е получил в свой дял процесното място и сградата в него, като в протокола е отразено, че страните са уредили отношенията си парично. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че в тежест на М. С. е да установи участието на своя бивш съпруг Н. Ш. в заплащането на земята по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като само тогава тя би могла да се позове на разпоредбата на чл.19 от СК /отм./. Тъй като по делото липсват такива доказателства, изкупуването не е довело до възникване на съпружеска имуществена общност. В последващата делба е имало парично уравнение на дела на другата съсобственичка Р. Ц., затова нейната ½ ид.част е придобита от Н. и М. в режим на СИО. След прекратяването на общността, квотите на съсобственост в този имот са ¾ за Н. Ш. и ¼ за М. С..
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното:
Когато няколко лица придобият общо собствеността върху една вещ, дяловете им се считат равни до доказване на противното, съгласно чл.30, ал.2 от ЗС. Ако придобивният способ е възмездна сделка и ако при сключването и някой от приобретателите се намира в брак под режима на СК от 1985г. /отм./, неговата част става съпружеска имуществена общност, съгласно чл.19, ал.1 от СК /отм./. И в този случай действа презумпцията на чл.19, ал.3 от СК /отм./ - съвместният принос се предполага до доказване на противното. При спор за собственост съдът е длъжен да приложи двете презумпции – тази на чл.30, ал.2 от ЗС и на чл.19, ал.3 от СК /отм./ и само ако е доказано противното - да приеме, че дяловете на съсобствениците в общата вещ не са равни или пък че придобитият дял от единия съпруг е негова лична собственост, а не съпружеска имуществена общност.
По съществото на касационната жалба:
Неурегулираното място в [населено място] е придобито по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ от съделителя Н. Ш. и от сестра му Р. Ц.. Тъй като по делото не е установено друго, от презумпцията на чл.30, ал.2 от ЗС следва, че дяловете на съсобствениците са равни – по ½ ид.част. Тъй като придобивният способ е възмезден и тъй като той е осъществен по време на брака на Н. Ш. и М. С., от презумпцията на чл.19, ал.3 от СК от 1985г. /отм./ следва, че върху ½ ид.част от имота е възникнала съпружеска имуществена общност. Тази презумпция не е опровергана. Неправилен е изводът на въззивния съд, че в тежест на М. С. е установяване на обстоятелството, че бившият и съпруг Н. е участвал с парична сума при изкупуването на имота и след като това не е установено, то върху придобитата от него ½ ид.част не е възникнала съпружеска имуществена общност. Този извод не е съобразен с презумпцията на чл.19, ал.3 от СК /отм./.
Действително, след като ½ ид.част от процесното място е представлявало СИО на Н. и М. Ш., съпругата е следвало да участва в делбата му, извършена с другия съсобственик Р. Ц.. Нейното възражение за неучастие обаче е преклудирано с последващото споразумение по чл.99, ал.3 от СК /отм./, сключено в бракоразводното дело и одобрено от съда. Съгласно това споразумение, мястото, което е собственост на М. Ш. и на Н. Ш., си остава тяхна собственост. Изразената в това споразумение воля на М. Ш., че мястото е съсобствено само между нея и Н. Ш. обвързва страните и те следва да съобразяват поведението си с него. Квотите на съсобственост не са определени в споразумението, но те следват от обстоятелството, че имотът е придобит чрез две последователни възмездни сделки по време на брака на М. и Н. Ш. и съгласно чл.19, ал.1 и ал.3 и чл.27 от СК от 1985г. /отм./, дяловете им в мястото са равни. Като е приел, че М. Ш. има само ¼ ид.част от това място, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и делбата да се допусне при равни квоти.
По отношение на сградата, построена в процесното място, въззивното решение е правилно. Данните по делото сочат, че мястото е било предоставено за ползване на бащата на Н. Ш.; няма данни сградата да е строена от децата му, затова трябва да се приеме, че тя има наследствен характер. Н. Ш. е станал собственик на ½ ид.част от сградата по наследство, а другата ½ ид.част е получил при делбата със сестра си, затова върху нея е възникнала СИО. След прекратяване на брака, делът на М. Ш. от тази сграда е ¼, както е приел и въззивният съд. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението от 16.03.2010г. по гр.д.№6872/09г. на Софийски градски съд в частта, с която са определени квотите, при които се допуска делба на неурегулирано място в [населено място], [община], и вместо него постановява:
ПОСТАНОВЯВА делбата на неурегулираното място от 600кв.м., съставляващо реална част от имот с пл.№1011, заснет в кад.лист № Г-10-6-А през 1988г. по неодобрения план на [населено място], [населено място], местност „Бабина могила“ и при съседи на реалната част: от север – път, от запад – път, от изток – ТОА П., от юг – имот №1012, да се извърши между Н. Д. Ш. и М. Б. С. при равни квоти – по ½ ид.част.
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 16.03.2010г. по гр.д.№6872/09г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част, с която построената сграда в описаното по-горе място е допусната до делба при квоти ¾ за Н. Ш. и ¼ за М. С..
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: