Р Е Ш Е Н И Е № 106 гр. София, 18 юни 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Н. Пелова, с участието на прокурора от ВКП Кирил Иванов като разгледа докладваното от съдия Грозева к. д. № 375/2021 г. по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от АП- Велико Търново срещу решение № 16 от 16.03.2021 г. постановено по внохд № 354/20 г. В протеста се поддържа наличието на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и се прави искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при съда. Основният упрек е насочен срещу оценката на доказателствените материали, които не са обсъдени от съда в съответствие с чл. 107, ал. 5 от НПК. Оспорват се приетите за установени фактически обстоятелства, които не кореспондирали с показанията на св. Я. Г. от 26.07.2019 г. и с протокола за оглед на местопроизшествието от същата дата, при който е установено, че в стаята и върху възглавницата на пострадалия са намерени тъмночервени петна, наподобяващи кръв. Според прокурора обясненията на подс. Г., че не е нанесъл удар с нож на брат си не се потвърждават от нито едно друго доказателство по делото. Пороците в аналитичната дейност на съда според прокурора са станали причина за неправилно приложение на материалния закон и оправдаване на подс. Г. по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 2 от НК, въпреки наличието на доказателства за неговата вина. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подс. Г. адв. Й. изразява позиция, че протестът не е основателен, а атакувания с него въззивен акт не страда от дефекти, които да налагат отмяната му. Подс. Г. моли за оставянето му в сила. Прокурорът при ВКП не поддържа протеста и счита, че въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила и е приложил правилно материалния закон, поради което настоява за оставяне в сила на решението. ВКС - трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, обсъди протеста и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното : Протестът е неоснователен. С присъда № 36 от 3.08.2020 г. по нохд № 19/20 г. Габровският Окръжен съд признал подс. В. В. Г. за невиновен в това, че на 26.07.2019 г. в [населено място] около 03,30 ч. в апартамент /№/, ет. /етаж/, вх. /вход/, на [улица] направил опит умишлено да умъртви Я. В. Г., поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по предявеното му по чл. 115, вр. чл. 18 , ал. 2 от НК обвинение. Разноските по делото са останали за сметка на държавата. Присъдата е протестирана от прокурор при ОП- Габрово пред Апелативен съд - Велико Търново, където е образувано внохд № 354/20 г., по което с решение № 16 от 16.03.21 г. присъдата е потвърдена изцяло. В протеста наличието на касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК е аргументирано като несъгласие с оценката на доказателствените източници, послужили на съдебния състав за установяване на фактическата обстановка по делото. Необходимо е още в самото начало да се посочи, че дейността на въззивната инстанция по оценка на доказателствената съвкупност подлежи на обсъждане от ВКС, само в онези части, в които се сочат доводи за нарушения в процесуалните правила, но не и когато се оспорва нейното съдържание, тъй като по естеството си представлява оплакване за необоснованост на съдебния акт, което не е предвидено като касационно основание. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда по същество на делото, поради което задължение на касационната инстанция е да се произнесе само в рамките на приетите от съда фактически положения, без да има възможности да се намесва и да изменя вътрешното убеждение на въззивната инстанция или да приема нови фактически положения. За това тя проверява само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение и спазването на задълженията произтичащи от чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Само, когато констатира отклонение от процесуалните правила, ВКС разполага с правомощия да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане, като даде указания за отстраняване на допуснатите нарушения. Уточнението до тук се прави, с оглед конкретните съображения в протеста, които по съществото си съдържат оплакване за необоснованост на съдебния акт. Протестът е аргументиран чрез описание на фактическа обстановка, която според прокурора е следвало да бъде приета за установена,а не е, като по този начин фокусът на касационната проверка, който следва да е насочен към аналитичната дейност на съда е изместен върху съдържанието на доказателствата,с настояване за техния нов прочит от касационната инстанция. Въпреки недостатъците на процесуалния документ, с който е инициирано производството пред настоящата инстанция, ВКС следва да се спре на останалите доводи в него, с които се настоява на първо място наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Последните не намират основание в материалите по делото, тъй като : 1.Съдът е предприел всички необходими мерки за разкриване на обективната истина по делото и е събрал възможният обем от доказателства, които е обсъдил по отношение на тяхната допустимост, относимост и достоверност. Направил е обективен и безпристрастен прочит на събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства- показанията на свидетелите Х. Г., В. Г., Я. Г., А. Г., Х. Ц., Й. Р., Ц. Ц., Н. К., Р. К.. Отказал е да ползва показанията на св. И. И. и св. Х. И., които са провели полицейски беседи с подсъдимия преди задържането му, като е изложил ясни съображения, съобразени с трайната съдебна практика на ВКС, елиминиращи възможността за тяхното ползване от съда за установяване на съставомерните признаци от състава на престъплението. 2. В резултат от задълбочен доказателствен анализ, съдът е защитил убедително становището си по фактите, изхождайки от обективните данни по делото, приложената писмена документация относно характеристиките на причиненото увреждането, неговия механизъм и др. От заключението на СМЕ на пострадалия е приел, че нанесеният удар с нож на св.Я. Г. представлява порезено, а не прободно нараняване в областта на шията с размер около 4 см. на 1,5 см., и представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота му. Приел е също така, че порезните наранявания на 1, 3, 4 и 5 –ти пръсти на лявата му ръка се дължат на защитни действия по издърпване на ножа и не могат да се причинят едновременно с порязването на шията при самонараняване, обстоятелство, което опровергава версията на пострадалия, че е наранен в спящо състояние, без да е разбрал кога е станало това и че установил това едва след като събудил облян в кръв. Въззивният съд е отделил внимание на обясненията на подсъдимия депозирани в хода на ДП на 26.07.2019 г. и на 19.09.19 г. и пред първия съд и след техният детайлен анализ и съпоставка с останалите доказателства по делото за достоверни е приел обясненията му депозирани пред съдия в хода на ДП от 26.07.19 г. Неоснователна е критиката на прокурора, че съдът не е обсъдил всички правнозначими обстоятелства, изводими от показанията на пострадалия Г., депозирани непосредствено след деянието. Съдът се е спрял на всеки детайл в тях и ясно се е разграничил от становището на първата инстанция по фактите и по допустимостта и годността на част от използваните доказателствени източници, отхвърляйки с аргументи несъстоятелността на възприетата от първия съд фактическа обстановка, съгласно която пострадалият се самонаранил с острието на ножа при издърпването му от ръката на подсъдимия. На последно място не представляват нарушение на процесуалните правила възраженията, че при формиране на вътрешното си убеждение, съдът не е обсъдил протокола за оглед на местопрестъплението от 26.07.19 г., от който се установява кръв по възглавницата на пострадалия, което сочело, че именно там е станало порязването на пострадалия, както и че не е обсъдил, че в медицинските данни по делото информация за нанесен удар в лицето на пострадалия липсвала, разколебавало според прокурора достоверността на обясненията на подсъдимия. Без изрично да е обсъждал тези две обстоятелства, съдът ясно е заявил отношението си към приложените доказателства по делото, без да е било необходимо да се спира изрично на всяко едно от тях. Наличието на кръв по възглавницата на пострадалия не се конфронтира с обясненията на подсъдимия за хронологията на събитията и не индикира непременно на това, че ударът е нанесен в легнало положение на тялото му, тъй като доказателства за това, освен показанията на пострадалия, които той променя в хода наказателния процес липсват, а не се установява чрез останалите материали, че причиняването на описаното в СМЕ увреждане е възможно да бъде получено само при легнало положение на тялото. Напротив вещото лице – медик е възприело като възможен механизъм, именно съобщения в обясненията на подсъдимия. Липсата на изрично отразяване в медицинската документация за пострадалия на увреждане в областта на лицето, не индикира на недостоверност на поддържаната от подсъдимия теза, тъй като водеща в случая е била травмата на врата, която е наложила хирургическа намеса и за това оплакване за удар в лицето е възможно да не бъде съобщено или да бъде пропуснато при прегледа от дежурния лекар. В обобщение, ВКС прие, че апелативният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили процеса на формиране на вътрешното му убеждение, поради което не е налице касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК налагащо за отмяна на въззивния акт. 3. Липсата на нарушения в аналитичната дейност на съда предопределят извода, че при установената фактическата обстановка, материалният закон е приложен правилно, като подсъдимият Г. е оправдан по предявеното обвинение по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Правната аргументация на съда е съобразена с трайната съдебна практика /П №2/57 г. ПВС изм. с ТП №7/87 г., Р. № 376/16 г. по к.д. № 1228/15 г. на НО на ВКС и др./ и сочи на добро познаване на материалния закон. Обсъдените с внимание доказателствени източници позволяват еднопосочния извод, че подс. Г. не е целял да причини смъртта на своя брат, но въпреки това е бил длъжен да допусне, че замахвайки към шията му с нож е било възможно да му причини смърт, тъй като там се намират жизненоважни съдове, но въпреки това той се е отнесъл с безразличие към възможния резултат, което сочи, че от субективна страна е действал при евентуален умисъл. В конкретната ситуация събитията са се развили светкавично бързо. След като подсъдимият влязъл в стаята на брат си и му нанесъл удар с юмрук в лицето, пострадалият се събудил и тръгнал да става от леглото. В този момент, подсъдимият видял, че брат му, който бил физически по здрав от него, поглежда към кухненската маса, където имало нож и се изплашил, пресегнал се и взел ножа, за да не го вземе брат му, след което с ножа го порязал по шията. Фактологията по делото установява, че подс. Г. не се е въоръжил предварително с ножа, който се оказал в близост, върху масата пред погледите и на двамата участници в конфликта. Действията на подсъдимия, след нанасяне на удара с юмрук по лицето на пострадалия, са били с изпреварващ ефект и същите сочат на спонтанно взето решение за използване на ножа, за да се избегне възможността това да стори преди него опонента му. На следващо място увреждането, което е причинено, по своята медикобиологична характеристика е довело до разстройство на здравето, без опасност за живота. Ударът, с който е причинено не е нанесен със сила, въпреки, че е насочен към жизненоважна част на тялото. То е повърхностно и порезно, с дължина 4 см. на 1,5 см. След случилото се, подсъдимият веднага напуснал стаята, където останал брат му и взел ножа със себе си, без да се опитва да повтори действието си. Тъй като деянието е останало на фазата на опита по см. чл. 18, ал. 1 от НК, подс. Г. не може да носи наказателна отговорност по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като опитът съгласно чл. 18, ал. 1 от НК е наказуем само при пряк умисъл, защото субектът на престъплението следва да е искал настъпването на обществено опасните последици на започнатото престъпление, т. е. не е достатъчно само да ги е допускал. / Р №751/70 г. по н.д. №781/70 г. на 1-во НО на ВС и др. /. Описаната фактология по делото не позволява извод за това подсъдимият да е действал при пряк умисъл за причиняване смъртта на своя брат, поради изложените по-горе съображения, поради което протестът в тази му част е лишен от основание, въпреки изложените в него аргументи за наличието на мотив за убийството и данните за трайно влошените отношения между двамата братя. Последните обстоятелства биха могли да се поставят на обсъждане, само при нова фактическа обстановка, каквато касационната инстанция не може да установи, поради което ВКС не им дължи отговор. С оглед изложеното до тук, ВКС прецени, че с аналитичната си дейност и с приложението на материалния закон, въззивната инстанция не е създала основания за намесата му и за отмяна на атакувания пред него съдебен акт, поради което и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №16 от 16.03.2021 г. на Апелативен съд- Велико Търново, постановено по внохд № 354/21 г. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.