Р Е Ш Е Н И Е № 206 гр. София, 15 април 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти април през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 431 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Военно-апелативна прокуратура срещу въззивно решение на Военно-апелативния съд № 8 от 18.02.14 г, по ВНОХД № 10/14, с което е потвърдена присъда на Софийски военен съд № 174 от 17.12.13 г, по НОХД № 174/13, с която подсъдимият К. П. А. е признат за невиновен в това, че за времето от 20, 00 часа на 24, 00 часа на 16.11.2012 г, в [населено място], в качеството си на лице от денонощния наряд: въоръжен охранител - ІІ зона във Военно формирование 46390, София, технически район И., умишлено е нарушил уставните правила на патрулната служба, регламентирани в чл. 287, ал. 3, т. 1 и т. 3 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, съгласно които съставът на патрула е длъжен бдително да охранява и отбранява обектите в района на патрулирането, да патрулира по заповядания му маршрут, да изпълнява определения график и внимателно да наблюдава подстъпите към обекта и района, като деянието е съпроводено с настъпване на вредни последици за Военното формирование, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по чл. 389, ал. 3 вр. ал. 1 НК. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че е неправилна възприетата теза за липса на нарушение на служебните задължения, от страна на подсъдимия, че невярно са интерпретирани показанията на свидетелите-участници в кражбата от склада на Военното формирование, че неправилно е отделено внимание на обстоятелствата, които обективно биха попречили на подсъдимия да възприеме извършването на престъплението в района на поделението / лоша осветеност и наличие на обилна растителност около разбития склад /, че от анализа на доказателствата следва фактическият извод за допуснато от подсъдимия нарушение на служебните му задължения, че визираният в обвинението период от 20, 00 часа до 24, 00 часа следва да бъде сведен до 23, 00 часа, че материалният закон е приложен неправилно. С протеста се иска да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата счита, че следва да бъде оставено в сила въззивното решение. Подсъдимият моли да остане в сила решението на въззивната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Не е допуснато релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Въззивният съд е извършил обстоен анализ на доказателствените източници, изводими от показанията на св. И. Г., св. П. Г., св. М. Г., св. Хр. Г., св. Х., св. А., св. Й., св. Т., св. К., св. С., св. Ц., св. Ш., обясненията на подсъдимия, писмените доказателства и доказателствени средства. Правилни са изведените фактически изводи за това, че кражбата в района на поделението е извършена на инкриминираната дата, за времето от 22, 00 до 23, 00 часа. Вярно са интерпретирани показанията на участниците в кражбата: св. И. Г., св. М. Г., св. Хр. Г., чиито показания са противоречиви по въпроса за точното време на осъществяване на престъплението. Цитираните свидетели са единодушни за това, че са се насочили към поделението около 22, 00 часа. Разнородни са обаче твърденията им за това колко време им е отнело изнасянето на вещите от склада. Докато св. И. Г. е съобщил за два часа и половина, св. М. Г. е казал, че е било два часа, а св. Хр. Г., е заявил, че кражбата е отнела около половин час. В същото време, от гласните доказателства, изводими от показанията на св. П. Г. и св. Х., респективно, от обясненията на подсъдимия, е изяснено, че кражбата е разкрита около 23, 00 - 23, 30 часа, което означава, че са недостоверни твърденията за продължителност на кражбата в интервал от два часа, два часа и половина. По делото е установено, че подсъдимият е имал задължението да обходи определения му маршрут от 22, 00 ч до 24, 00 часа. Касае са за обход на голяма площ, с недобро осветление и затруднена видимост в резултат на избуяла растителност около оградите на поделението, в близост до складовете. Тези обстоятелства са релевантни за наказателната отговорност и правилно са взети предвид от въззивния съд. Прието е, че подсъдимият е осъществил обход по набелязания маршрут, но не е възприел извършването на кражбата и по този начин се е стигнало до положение, при което той не е могъл да разкрие престъплението. За да възникне наказателна отговорност по чл. 389, ал. 3 НК, следва да е установено, че от обективна страна деецът е нарушил правилата за носене на службата, че от това нарушение са настъпили вредни последици и е налице причинна връзка между деянието и настъпилия престъпен резултат. От субективна страна следва да е установено, че нарушението на правилата за носене на службата е обхванато от умисъла на дееца, респективно, че деецът е съзнавал възможността за настъпване на вредни последици и ги е желаел или се е съгласил с тяхното настъпване / в същия смисъл е Решение на ВКС, ІІІ НО, № 513 от 4.12.12 г, по н. д. № 1717/12 /. В случая, деянието на подсъдимия не е съставомерно по чл. 389, ал. 3 НК, тъй като, от една страна, не е установено неизпълнение на служебни задължения, откъдето и не би могла да възникне пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредните последици. От друга страна, не е доказан умисъл за неизпълнение на служебните задължени и не е доказан умисъл по отношение настъпването на престъпния резултат. Ако се приеме, че от факта на извършване на кражбата по време на дежурство на подсъдимия следва, че той е нарушил служебните си задължения, без да се държи сметка за субективната страна, би се стигнало до носене на наказателна отговорност само с оглед на настъпилия резултат, което е недопустимо по НК / съгласно чл. 9, ал. 1 НК, престъпление е това общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо /. Ето защо, изводът на въззивната инстанция, че подсъдимият не следва да носи наказателна отговорност, е правилен и се възприема от настоящата инстанция. Що се отнася до формулировката на обвинението относно времевия интервал на процесното деяние, с оглед липсата на престъпление, това се явява ирелевантно за изхода на делото. При правилно установените релевантни факти, които не обвързват подсъдимия с престъпление по чл. 389, ал. 3 НК, материалният закон е приложен правилно, тоест, не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е неоснователен и следва да бъдат оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Военно-апелативен съд № 8 от 18.02.2014 г, по ВНОХД № 10/14. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: