Р Е Ш Е Н И Е № 183 гр. София, 07 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на втори април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Красимир Шекерджиев при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Антони Лаков, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 450/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения Х. С. Н., чрез защитника му адв. А. от Софийската адвокатска колегия, за отмяна по този ред на влязлото в законна сила определение от 12 август 2011 година на Софийския районен съд, НО, 111-ти състав, постановено по нохд № 11017/2011 година, по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК. Като основания за възобновяване на делото в искането са заявени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната и в съдебната фази на процеса и явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание - отменителни основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Изложени са подробни фактически и правни доводи в подкрепа на заявените основания. Основното, отправено до ВКС искане, е за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, а алтернативното – за изменяването му и намаляване на наложеното на осъдения Н. наказание до размера на три месеца лишаване от свобода. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Х. Н. участва лично и със защитника си адв. А., който поддържа искането за възобновяване на делото при изложените в него съображения и направени искания. Осъденият, в лична защита, претендира намаляване на наложеното му наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, установи следното: С атакуваното по реда на извънредния способ за проверка на наказателните дела споразумение за решаване на делото, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Х. С. Н. за това, че на 03. 05. 2011 година, около 04. 20 ч., в [населено място], по [улица], е управлявал МПС след употреба на алкохол, с концентрация над 1.2 на хиляда – 2.04 на хиляда, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК, му е наложено наказание седем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено при условията на чл. 66 от НК за срок от три години от влизането му в законна сила. Наложено му е и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК от този срок е приспаднато времето, през което осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това си право, считано от 03. 05. 2011 година. Определението не подлежи на редовен инстанционен контрол и е влязло в законна сила на 12. 08. 2011 година. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Съдебното разглеждане на делото е проведено по реда на Глава ХХІХ от НПК. След внасяне на обвинителния акт в съда, между представителя на обвинителната власт и защитника на осъдения Н. – адв. А., е постигнато и изготвено споразумение за решаване на делото, което съдържа съгласие по всички въпроси по чл. 381, ал. 5 от НПК, както и съгласието на осъдения и отказът му от съдебно разглеждане на делото по общия ред, по ал. 6 на нормата. Споразумението е надлежно подписано и представено в съдебно заседание на 12. 08. 2011 година. След положителен отговор от страна на осъдения Н. на въпросите по чл. 382, ал. 4 от НПК, съдът е вписал в протокола съдържанието на споразумението и същото е подписано от страните, вкл. и от Н.. При направена преценка за съответствие на споразумението на закона и на морала, съдът е одобрил същото. Ангажираното сега в искането отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е подкрепено изцяло с доводи за недоказаност на обвинението поради опорочаване на доказателствата в негова подкрепа, което се дължи на допуснати нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката им. Тези доводи не могат да бъдат споделени не само защото игнорират направеното от осъдения Н. цялостно признаване на фактите и постигнатото съгласие между обвинението и защитата по тези факти и по приложение на правото, но и защото предлагат собствена на защитата интерпретация на съдържанието на доказателствените източници. Тези доводи не държат сметка и за естеството и характера на проверката за наличие на основания за възобновяване на наказателните дела, която препраща към основанията за касационен контрол, при това ако допуснатите нарушения са съществени. 1. Няма спор, че лабораторното изследване на концентрацията на алкохол в кръвта и „анализът на алкохол в дъха” са различни методологии за установяване наличието и степента на алкохолно опиване. Несъмнено е също така, че наказателният ни закон в чл. 343б борави с понятието „концентрация на алкохол в кръвта”, което предполага поначало лабораторно изследване. 2. Безспорно е също, че Наредба № 30/2001 година регламентира подробно реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, като използването на технически средства и/или медицинско изследване са еднакво възможни и приложими (чл. 1, ал. 2 от Наредбата). 3. Установено е също (с отбелязване на талона и подписи на двама свидетели – л. 15 от сл. д.), че осъденият Н. е отказал да даде кръв за изследване употребата на алкохол, което прави приложима разпоредбата на чл. 6 от Наредбата. 4. Категорично са установени по делото както годността на конкретното техническо средство (л. 17 от сл. д.), така и резултатът от проведеното с него изследване на осъдения Н. (пак там). 5. Не могат да бъдат приети и доводите относно годността на извършените разпити на свидетели на досъдебното производство, защото те игнорират обстоятелството на започване на производството като „бързо” по реда на Глава ХХІV от НПК и необходимостта от провеждането му в срок до седем дни (чл. 356, ал. 5 от НПК). Основанието за това е по чл. 356, ал. 1, т. 1 от НПК – лицето е заловено при извършване на престъплението, което прави също толкова несъстоятелни и доводите във връзка със „законен повод” за започване на разследването в конкретния случай. 6. Със започване на разследването е уведомен надлежно съответния прокурор (л. 1 от сл. д.), съгл. разпоредбата на чл. 356, ал. 2 от НПК. При изложените фактически и правни съображения, заявената в искането процесуална незаконосъобразност в доказателствената дейност на съда и на разследващите органи не е налице. При така установените факти от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт, а преценката на съда за съответствие на споразумението със закона и морала не страда от заявените в искането пороци. Избирателното позоваване на съдебна практика – р. № 4/2002 година на ВКС, І н о., не е коректно, доколкото то визира твърде различна по естеството си хипотеза, касаеща факти от съдържанието на умисъла/непредпазливостта и обвързващи като последица приложимия материален закон. Същевременно, извън вниманието на защитата на осъдения са останали редица решения на ВКС, касаещи напълно идентична на настоящата хипотеза (напр. р. № 540/2010 година, І н. о., р. № 35/2009 година, ІІ н. о. и мн. др.), в които нееднозначно е прието, че отказът на дееца да предостави кръв за изследване предпоставя необходимостта от приложението на разпоредбата на чл. 6 от специалната Наредба № 30/2001 година, като употребата на алкохол се счита установена въз основа на показанията на техническото средство, което попада в обхвата на понятието „надлежен ред” по смисъла, вложен в чл. 343б, ал. 1 от НК. Наложеното на осъдения Н. наказание е в пределите на предвиденото в закона и е съобразено с безспорните данни по делото за трайно неправомерното му поведение като водач на пътя – три санкции за употреба на алкохол, извън тази по чл. 78а от НК от 2005 година, както и други нарушения на правилата за движение – неспазване на предимство, на пътни знаци и маркировка, преминаване на червен сигнал на светофара т. н. (л. 13 от сл. д.). Тези нарушения бяха преценени като характеризиращи поведението на осъдения Н. като водач, а също и с оглед възможностите за коригиране на това поведение. Затова наказанието следва да бъде преценено като справедливо – то съответства на обществената опасност на деянието и дееца и изпълнява целите на наказанието по чл. 36 от НК. При изложените съображения ВКС намира, че направеното от осъдения Н. искане за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на атакувания съдебен акт, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. С. Н. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлото в законна сила определение от 12 август 2011 година на Софийския районен съд, НО, 111-ти състав, постановено по нохд № 11017/2011 година, по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.