Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 551   София, 18 декември 2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на осми декември 2009г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                                   ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ............Л. Гаврилова..........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........М. МИХАЙЛОВА................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 577/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по повод молба на защитника на осъдения М. А. Х. за възобновяване на производството по НОХД № 88/2008 г. на Смолянския окръжен съд, на осн. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. С присъда № 10, постановена от Смолянски окръжен съд на 26.03.2009 г. по НОХД № 88 по описа за 2008 г., подсъдимият Х е бил признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 301 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, за което са му били наложени наказания лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, глоба в размер на 1400 лева, лишаване от право да заема длъжността „началник на АГО” за срок от три години и лишаване от правото да упражнява лекарска професия за срок от три години. Със същата присъда подс. Х. е признат за виновен и по две обвинения за престъпления по чл. 134 ал.1 т.1 вр. чл. 128 ал.1 от НК, за всяко от които му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от по една година. На осн. чл. 23 от НК е наложено най-тежкото наказание лишаване от свобода – това от 1г. и 6м., към което са присъединени останалите наказания. Приложен е чл. 25 от НК по отношение на наказанията по настоящето осъждане и това по НОХД № 91/2006 г. . Молбата за възобновяване съдържа твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подс. Х. , изразяващи се в нарушение на основни правни принципи, липса на анализ на аргументите на подсъдимия и неговия защитник, както и несъбиране на поискани доказателства. Съдържа се довод за съмнение за целта на наказателното производство, която била дискредитиране на осъдения и отстраняването му от длъжност, предвид обстоятелството, че твърденията за извършени от него престъпления са депозирани едва две години след тяхното осъществяване. Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде възобновено наказателното производство, да бъде отменена постановената присъда по него и делото да бъде върнато за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите нарушения. Пред касационната инстанция подсъдимият не се явява, като депозира писмена защита. Неговият защитник поддържа молбата с релевираните в нея доводи, както и искането за отмяна на присъдата след възобновяване на делото и връщане на същото за ново разглеждане. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на искането по отношение на частта от присъдата, касаеща престъплението по чл. 301 от НК, тъй като доводите срещу нея са несъстоятелни. По отношение на престъпленията по чл. 134 от НК счита искането за основателно, тъй като не е направено разграничение съгласно експертизата относно изпълнителното деяние на това престъпление, с което е допуснато нарушение на правото на защита на осъдения Х. Изразява становище, че ако ВКС констатира това нарушение, то наказателното производство следва да се върне за ново разглеждане на досъдебната му фаза. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:   Искането на осъдения за възобновяване на наказателното производство по делото, по което той е признат за виновен и осъден, е основателно, макар и не по изложените в него съображения. При проверката на атакувания акт ВКС констатира наличие на процесуални нарушения по см. на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, довели до съществено нарушаване на правото на защита на осъдения. На първо място, основателен е доводът на прокурора от ВКП, че по делото липсва отграничаване на двете хипотези на изпълнително деяние на престъплението по чл. 134 от НК. Според обвинението и съда Х. е осъществил престъплението поради немарливо изпълнение „на занятие и правно регламентирана дейност”, представляваща източник на повишена опасност. Двете хипотези на изпълнителното деяние обаче са предвидени от законодателя в условията на алтернативност – деецът или осъществява правнорегламентирано занятие, или правнорегламентирана дейност. Всяко от тях /занятието или дейността/ трябва изрично да бъде посочено в обвинителния акт и да се аргументира правната му регламентираност. За да може деецът да осъществи своята защита по обвинението, същото следва да съдържа ясно посочване дали немарливостта му се е изразила под формата на действие или бездействие Срещу обвиняемия с обвинителния акт /диспозитива/ е внесено обвинение за това, че тежките телесни повреди на К. и Филипова са били причинени при тяхното „оперативно лечение”, което сочи на осъществено престъпление чрез действие. В обстоятелствената част на обвинителния акт /стр.4 и стр.6/ обаче прокурорът е посочил действия, които Х. не е предприел за лечение на двете жени, а директно ги е мотивирал да се съгласят на оперативно лечение. Това сочи на осъществено престъпление по чл. 134 ал.1 от НК чрез бездействие. За да може подсъдимият да организира защитата си, той трябва да узнае характера и причините на обвинението срещу него. Посочването на бланкетния състав на престъплението по чл. 134 ал.1 от НК не е достатъчно за това, а трябва да има конкретно индивидуализиране както на изпълнителното деяние, действията или бездействията, с които е осъществено то, така и занятието или дейността, при които е реализирано. В случая в обвинителния акт липсва тази индивидуализация, а наличието на противоречие между мотиви и диспозитив прави обвинението неясно и неконкретизирано, поради което не може да се твърди, че подсъдимият е могъл адекватно да се защити по него. Съдържанието на обвинителния акт, в обстоятелствената част, която съгл. чл. 246 ал.2 от НПК би следвало да се съдържа описание на „престъплението, извършено от обвиняемия и начина на неговото извършване”, не сочи на това, в което Х. е обвинен - немарливо изпълнение на самата оперативна дейност. От заключението на експертите по СМЕ /л.201/ е установено, че „самото оперативно лечение е било извършено професионално”, което още със самия обвинителен акт насочва на несъставомерност на деянието. По този начин при тази формулировка на обвинителния акт се констатира съществено противоречие между обстоятелствена част на обвинителния акт и неговия диспозитив, недаващо възможност на обвиняемия да научи в какво точно престъпление е обвинен и с какви действия конкретно го е осъществил. Нарушението на процесуалното правило на чл. 246 от НПК е особено съществено, тъй като касае нарушено право на защита на обвиняемия в процеса. Това опорочава обвинителния акт, който е призван за постави началото на съдебната фаза на производството по делото и по този начин да определи премета на доказване по същото. Непосочването в обстоятелствената част на акта на елементи от състава на престъплението съставлява винаги основание за връщане на делото в неговата предходна процесуална фаза. / В т. см. и ТРОСНК на ВКС № 2/2002 г. , т. 4.2/. Като не е упражнил това си правомощие по чл. 249 ал.1 от НПК , съдията-докладчик е допуснал да бъде разгледано в съдебна фаза обвинение, което страда от съществени пороци и по този начин е мултиплицирал недостатъка във всеки следващ стадий. С това е допуснал съществено процесуално нарушение измежду визираните в чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, съставляващо основание за възобновяване на производството. На второ място, като последица от допуснатото процесуално нарушение, описано по-горе, се е стигнало и до следващо нарушение, свързано с правото на защита на подсъдимия. В обвинителния акт не е посочено правилото, което Х. е нарушил, и което има характер на причина за телесните повреди на пострадалите. Това непосочване лишава отговорността по чл. 134 от НК от едно от важните й основания, тъй като бланкетната правна норма не е запълнена с конкретно съдържание. То, от друга страна, нарушава и правото на защита на Х. , тъй като го лишава от възможността да узнае какво е следвало да извърши или да не извърши, за да не осъществи състава на престъплението. Съгласно т.6 на ПП на ВС № 2 от 1979 г. „чл. 134 от НК е бланкетна норма, която ...се позовава на технически правила и норми от съответен нормативен или поднормативен акт, които конкретизират дължимото поведение на виновния и съдържанието на признаците на престъпния състав”. Според решение № 622/2004 г. на ВКС – І н.о. бланкетната норма може да бъде конкретизирана и с ненормативни правила, „стига задължението за тяхното спазване да е предвидено в нормативен акт”. В обвинителния акт липсва посочване на такива правила и норми, които да запълват бланкетния състав на чл. 134. Изброяването на текстове от Националния рамков договор в обвинителния акт /стр. 7 и 8/ не може да се приеме за посочване на конкретно правило, тъй като е видно, че става въпрос за общи норми, боравещи с понятия като „добра медицинска практика”, „утвърдени медицински стандарти”, „клинично поведение в клиничните пътеки”. Това са абстрактни понятия, които очевидно при всяка специализирана медицинска помощ се запълват с конкретно съдържание, което обаче не е описано от обвинението в обвинителния акт. В същото време прокурорът едва в пледоарията си пред първоинстанционния съд, в реплика /л.153/ изрично обосновава доказаността на обвинението с цитиране на задължения на лекаря, произтичащи от клинична пътека № 42. Такива нарушения обаче не са описани в обвинителния акт, не са вменени по съответния ред в отговорност на подсъдимия Х по тях той не се е защитил. По естеството си те обаче сочат на тези правила, които по см. на т.6 на цитираното постановление на Пленума на ВС, следва да запълнят бланкетната норма на чл. 134 от НК. Не е допустимо прокурорът да се позовава на тях и да ги сочи едва в последния етап на наказателното производство, след като съгласно чл. 246 от НПК е следвало да ги посочи още в обвинителния акт. Констатираните съществени процесуални нарушения представляват основание за възобновяване на производството по делото по смисъла на чл. 348 ал.1 т. 2 от НПК. Те обуславят необходимост от ново разглеждане на делото от фазата на досъдебното производство, тъй като не могат да бъдат отстранени в съдебната такава. При новото разглеждане на делото вниманието на прокурора следва да бъде насочено и към направата на законосъобразни изводи по отношение на правната квалификация на деянието, което понастоящем е квалифицирано като престъпление по чл. 301 от НК. Това обстоятелство се налага с оглед приетите от обвинението обстоятелства, че подс. Х. е бил лекар, завеждаш АГО в МБАЛ „Д-р Асен Шопов” ЕООД – Златоград, в каквото качество е поискал и получил на два пъти дар – парични суми. Като такъв той е заемал длъжност в търговско дружество, а не в орган на власт и управление. В този мисъл обвинението следва да интерпретира проблема, свързан с обекта на престъпно посегателство. Този, по глава Осма на НК, в която попада чл.301 от НК, касае единствено дейността на органите на власт и управление. Когато дейността се осъществява извън отношенията на властническа субординация в структурата на държавния апарат, в търговски дружества и други юридически лица на основата на частен капитал, тя не може да е насочена срещу дейността на държавни органи и обществени организации. МБАЛ в гр. З. е била регистрирана като търговско дружество на основата на частна собственост, поради което дейността на осъдения Х. по искане и получаване на дар при упражняване на лекарската му професия не може да се субсумира по престъпния състав на чл. 301 от НК. Обвинението следва да прецени дали възведените факти не сочат на състав на престъпление от кръга на тези по глава Шеста на НК- чл. 225б и чл. 225в, които имат за свои обект на защита дейността на стопански субекти с частен капитал. Констатираните процесуални нарушения, допуснати в хода на фазата на досъдебното производство, налагат възобновяване на наказателното производство по делото, отмяната на постановената присъда по него и връщане на делото за ново разглеждане. Предвид обстоятелството, че на фазата на досъдебното производство в стадия „действия на прокурора след завършване на разследването” са били допуснати посочените съществени процесуални нарушения, се налага новото разглеждане на делото да започне от този стадий. В хода на същото следва да се отстранят те, като се прецени дали не се налага повдигане на ново прецизирано обвинение спрямо Х. и да се изготви нов обвинителен акт, отговарящ на изискванията на чл. 246 от НПК и гарантиращ правата на обвиняемия да разбере за какво конкретно престъпление и осъществено чрез какви негови действия се предава на съд. Ето защо и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ присъда № 10 от 26.03.2009 г., постановена по НОХД № 88/2008 г. по описа на Смолянския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурор от Смолянската окръжна прокуратура от стадия „действия на прокурора след завършване на разследването”. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.