3 гр. д. № 248/2012 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 356 София, 14.12.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 2 октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 248/2012 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от 18.05.2012 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решение от 25.11.2011 г. по гр. д. № 1388/2011г. на Софийски апелативен съд по разрешения въпрос след вдигане на наложена възбрана върху недвижим имот за обезпечаване на парично вземане, отпада ли защитното действие на възбраната и противопоставима ли е следваща наложена възбрана върху имот, който към момента на налагането й не е собствен на длъжника по вземането. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при нарушаване на съществени процесуални правила и неправилно прилагане на закона. Ответникът НАП -Териториална дирекция за приходите, [населено място] намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. От фактическа страна е установено, че касаторът е сключил с [фирма], [населено място] бряг договор за покупко-продажба на апартамента, предмет на иска, на 27.10.2006 г. (н. а. № 146, т. І, рег. № 2748, н. д. № 138/2006 г. на нот. с рег. № 404). Към тази дата върху имота е била наложена възбрана с постановление № 1503-3703 от 07.09.2006 г. на НАП-ТД-П. за обезпечаване събирането на установено и изискуемо публично вземане, което държавата е имала към [фирма], в размер на 47 597.28 лв., установено с дан. ревизионен акт (ДРА) № 1500087 от 21.02.2006 г. и ДРА № 1501239 от 10.07.2006 г. В. е била вписана на 13.09.2006 г. С постановление изх. № 1503-2 от 13.02.2007 г. на НАП-ТД-П. за обезпечаване на бъдещо публично вземане в предполагаем размер 33 237.24 лв. е наложена отново възбрана върху същия недвижим имот, вписана на 27.04.2007 г. С постановление № 1503-5 от 21.04.2007 г. на НАП – ТС [населено място] е отменено постановлението за налагане обезпечителни мерки № 1503-2 от 13.02.2007 г. като е вдигната наложената възбрана върху апартамента. Постановлението е вписано на 27.04.2007 г. С постановление изх. № 1503-6 от същата дата – 21.04.2007 г., е наложена отново обезпечителна мярка възбрана върху имота за обезпечаване на публично вземане в размер на 35 147.68 лв. За събиране на вземанията, произтичащи от ДРА № 1500087 от 21.02.2006 г. и ДРА № 1501239 от 10.07.2006 г., е било образувано изп. д. № 637/2008 г. С разпореждане от 0637-2 от 13.05.2008 г. публичният изпълнител при РД-Р. на АДВ на основание чл. 217, ал. 2 ДОПК е разпоредил присъединяване в производството по събиране на публични вземания, произтичащи от описаните в него равизионни актове и наказателни постановления, част от които са издадени след налагането на първоначалната възбрана върху имота на 13.09.2006 г. След преценка на така установените факти е прието, че продажбата, от която ищецът черпи права, е относително недействителна по отношение на ответника, поради което му е непротивопоставима. Изводите са обосновани и направени при правилно прилагане на закона. Разпореденото вдигане на възбраната е частично и касае само тази, наложена с постановление № изх. № 1503-2 от 13.02.2007 г. на НАП-ТД-П.. В., която е наложена върху имота с постановление № 1503-3703 от 07.09.2006 г. на НАП-ТД-П., не е вдигана и е запазила действието си, поради което е противопоставима на ищеца. Непротивопоставима е на ищеца и възбраната, наложена с постановление изх. № 1503-6 от същата дата – 21.04.2007 г., тъй като към датата на налагането й длъжникът по изп. дело не е носител на правото на собственост върху възбранения имот. Въпросът за това дали наложената възбрана ползва и присъединилия се взискател, в случая присъединените вземания, възникнали в полза на публичния взискател, след налагане на възбраната, е решен от съда при позоваване на разпоредбата на чл. 217, ал. 2 ДОПК, съгласно която присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалния взискател. В. върху имота има за цел да удовлетвори вземането за обезпечаване на което е наложена. В. по искане на взискателя възбрана ползва и присъединените кредитори, без да е нужно да се вписва допълнително възбрана за всеки присъединил се кредитор. Затова на нея могат да се позоват и кредитори, които са се присъединили след извършеното от длъжника разпореждане (чл. 452, ал. 2 ГПК и чл. 346, ал. 2 ГПК отм.) Въпросът за това, отпада ли защитното действие на възбраната и противопоставима ли е следваща наложена възбрана върху него е разрешен законосъобразно с оглед установените факти относно това, коя възбрана е отменена и кога е наложена следващата спрямо датата на продажбата на имота. Съобразно това не е налице основание за касиране на решението и същото следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.11.2011 г. по гр. д. № 1388/2011г. на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: