4 Р Е Ш Е Н И Е № 262 София, 16.01. 2020г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в открито заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА ири участието на секретаря Райна Стоименова и прокурора Михов като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1861 по описа за 2019год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 465 от 26.02.19г.по в.гр.дело № 1152/18г.на Софийски апелативен съд в частта,с което е потвърдено решение № 389 от 17.01.18г.по гр.дело № 380/16г.на Софийски градски съд и е уважен предявения от Т. Д. Д. иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, за сумата 50 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно производство,по което е оправдан. С определение № 662 от 3.10.19г.състав на ІІІ г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива от незаконно обвинение в престъпление. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е определил размер на присъденото обезщетение в значително по-висок размер,което е довело до нарушение на принципа за справедливост,регламентиран в чл.52 ЗЗД. Ответникът по жалбата Т. Д. моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени данните по делото и провери обжалваното решение съгласно чл.290 ал.2 ГПК,приема следното: По делото е установено,че с постановление от 10.08.04г.по сл.д.№ 233/04г.на СтСлСл Т. Д. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.116 ал.1 т.4пр.3 и т.6 врс чл.115 вр.чл.20 ал.4 вр.чл.18 ал.1 НК и по чл.339 ал.1 НК, като му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.С протоколно определение от 1.09.05г.на СГС по нохд № С147/05г.е изменена мярката му за неотклонение от „задържане под стража” в „домашен арест”.С постановление на СГС от 14.07.05г.му е наложена процесуалната мярка „ забрана за напускане пределите на Р България,”,която е отменена на 27.07.11г.С определение от 13.07.07г.по нохд № С1/06г.,постановено в съдебно заседание, СГС е изменил мярката за неотклонение” домашен арест” в „парична гаранция в размер на 5 000 лв”.С протоколно определение от 27.07.11г.по същото делото наложената му мярка „парична гаранция в размер на 5 000 лв” е изменена в „подписка”.С присъда № 244 от 27.07.11г. по нохд № С-1/06г.СГС е признал подсъдимия Т. Д. Д. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение.Присъдата е потвърдена с решение № 128 от 2.01.13г.по внохд № 731/12г.на САС. При тези данни по делото въззивният съд е приел, че сумата от 50 000 лв справедливо обезщетява Т. Д. за претърпените от него неимуществени вреди от незаконното наказателно производство.При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид,че повдигнатото и поддържано обвинение е за тежко престъпление,което предполага и най-тежкото наказание – доживотен затвор; производството е продължило извън разумните срокове; било е медийно огласено, с обществен резонанс; ищецът е имал вродено заболяване, което се е повлияло от стреса, лошите битови условия в ареста и липсата на специализирана медицинска грижа; продължителен бил и периодът,през който е понасял ограниченията на най-тежката мярка за неотклонение – задържане под стража ; преживял е притеснения, тревожност, отчаяние, социално деформирано поведение, психологически прояви, диагностицирани като намиращи се в пряка причинна връзка със стресогенната ситуация. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В разглеждания случай правилно въззивният съд е отчел релевантните за изхода на спора обстоятелства - продължителността на наказателното преследване,продължило повече от десет години; продължителността на мярката за неотклонение „задържане под стража „ – 13 месеца и 10 дни; продължителността на мярката за неотклонение „домашен арест” – 10 месеца, забраната да напуска страната за 6 години.Установено е от свидетелските показания,че в резултат на незаконното обвинение ищецът е търпял негативни емоционални преживявания,психически тормоз,притеснения, безспокойство от изхода на делото, неудобство и унижения, стрес. Установено е още,че здравословното му състояние се е влошило, у него е настъпило разстройство в адаптацията – смесена тревожно депресивна реакция,развило се на фона на психотравмена ситуация.Като е взел предвид всички тези конкретни обстоятелства, обосновано въззивният съд е счел,че сумата от 50 000 лв е справедлив размер да репарира претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав се съобразява и с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 280 от 30.11.18г.по гр.дело № 125/18г.на ІV г.о. на ВКС,което е постановено по идентична фактическа обстановка,тъй като се касае за един от другите подсъдими по същото наказателно дело,по което е бил подсъдим и ищецът. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 465 от 26.02.19г. по гр.дело № 1152/18г.на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.